Прохождане на бебето

Изправената походка различава човека от животните и малкото дете от бебето. Ще ви поведем из детайлите на пътя на малкото човече от носенето му до самостоятелното ходене чрез няколко любопитни въпроса. Ще обърнем внимание и на това колко хора се грижат за новия член в семейството и как това внимание се отразява на детето.

Защо бебето на човека се нуждае от една година, за да се научи да ходи, а малкото на слона – само от няколко часа?

Такава е цената за това, че сме високоразвити, неспециализирани и способни да се обучават представители на Homo sapiens. В сравнение с други бозайници човекът се ражда преждевременно. Мозъкът, мускулите и костите му далеч не са така развити както при слона, чиито малки се раждат след 22 месеца почти напълно готови и скоро могат да стоят на собствените си крака. Всъщност бебетата на човека би трябвало да прекарват най-малко двойно повече време в утробата, за да излязат на белия свят по-зрели и готови да проходят. За съжаление, това е невъзможно – по-зрялото новородено с по-голяма глава не би могло да мине през тесния родилен канал (относително по-тесен, отколкото при другите бозайници).

По-рано ли прохождат момчетата от момичетата?

В действителност момичетата се научават да ходят по-рано, както е и с усвояването на говора и с контрола върху изхожданията. Средно те изпреварват с един месец момчетата. Тези разлики в развитието на моториката се изравняват през втората година.

Нуждае ли се детето от проходилка?

Добре е детето да разполага със защитено пространство за прохождане, но не е нужно непременно това да е проходилка. Тя понякога може да пречи на детето в опитите му да проходи. Със същия успех то би могло да се подпира на канапе, маса или на подкрепящи го ръце. Разбира се, би могло да прекарва кратко време в проходилка, ако на вратата се звъни или… има опасност млякото да изкипи.

Защо някои деца прохождат по-късно от други?

Защото децата просто са различни. Повечето правят първите си крачки между 12-ия и 18-ия месец. Някои успяват на 11 месеца, дори по-рано, други едва на 19. Кога ще се усвои това умение, зависи между другото от начина, по който децата прохождат. Някои пълзят и се търкалят преди това, други пропускат пълзенето. Затова няма смисъл родителите да се фиксират върху препоръчителните норми за развитие на детето си и не бива да забравят, че всяко дете има свое собствено темпо.

По-късно ли прохождат децата, които ги носят много?

Въпреки че звучи логично, в действителност децата, които са много носени, прохождат по-рано от онези, които прекарват повечето време в креватчето или в детската количка. Прохождането не е генетично заложено, то има връзка с опита от заобикалящата среда. Носенето на ръце или в слинг стимулира моторното развитие на детето, като уравновесяващите движения тонизират мускулатурата и помагат на мъничето да се справя със земното притегляне.

Препоръчва ли се прохождащото да се придържа с колани при движение?

Тази практика се оспорва. Защитниците изтъкват предимствата на постоянния контрол на детето при опасностите в уличното движение. Противниците акцентират на приликата с воденето на кучета на каишка и препоръчват детето да се държи за ръка или да се носи, докато проходи стабилно.

Помагат ли наистина помощните средства за прохождане?

Проходилките на колела, в които децата се придвижват на пръсти в полуседнало или полуизправено положение, са безсмислени и дори опасни според някои специалисти. В Канада например те са забранени поради опасността от преобръщането им на ръба на килима или по стълби. Ако детето седи в такова приспособление, неговите естествени защитни механизми са изключени и то не се научава да премества тежестта си.

Дали бебетата получават мускулна треска от упражненията по ходене?

Трудно е да се каже, няма как да ги попитаме, за да разберем. Теоретично обаче това е възможно. И при бебетата от усилено напрежение може да се получат малки скъсвания на мускулни влакна, което да доведе до леки отоци и болка при разтягане.

Пречат ли обувките на прохождането?

В началото най-добре е прохождащото дете да е босо. Така то ще усеща пода под краката си по-добре, ще възприема сетивните дразнения по-силно и ще е принудено да изглажда със стъпалата си неравностите по-успешно, отколкото с обувки. При това укрепват не само мускулите, костите и сухожилията, но се оформят по-добре и сводовете. За навън са подходящи обувки с меки, еластични и непързалящи се подметки.

Децата, които прохождат по-рано, стават ли по-добри спортисти или по-умни?

Ако изобщо има някакви научни доказателства, те по-скоро твърдят, че не е открита подобна зависимост. Учени от Университета в Цюрих са изследвали 200 деца в продължение на години и са установили по отношение на двигателната активност и интелигентността, че проходилите по-рано не проявяват по-късно разлики в тези показатели. Как ще се развият физическите и умствените способности на детето, зависи в началото от наследственото предразположение, а по-късно от възможностите, които родителите му осигуряват.

Кога малките неандерталчета са направили първите си крачки?

Вероятно малко по-рано от съвременните деца. Изследвания върху находки от зъбите на неандерталци показват, че те, общо взето, са се развивали по-бързо от днешните хора. Според някои учени може да се предположи, че преди 40 000 години бебетата са прохождали по-рано. При това става въпрос по-скоро за разлики от порядъка на седмици, но не на месеци. Учените биха искали да подкрепят изводите си с отпечатъци от ръцете и краката на малки деца след епохата на неандерталците. Такива отпечатъци обаче не са открити, вероятно поради опасностите, които са принуждавали родителите да носят малките.

Относно душевното „прохождане“ и опознаването на света

За да стимулирате успешната адаптация на детето към заобикалящата го среда, време е да кажете „Сбогом, малко семейство!“. Африканска поговорка гласи, че за отглеждането на едно дете е необходимо цяло село. Със сигурност това важи и днес за нас. Колкото по-малки са семействата ни, толкова по-важна роля играят помагачите за възпитанието. Семейство с две дъщерички на 4 и на 2 години е загрижено за възпитанието на малките. Мама вече четири години е вкъщи, таткото също отделя много време за децата. Въпреки това семейството прибягва за помощ към много хора – приятели, съседи, роднини. Без чужда помощ родителите не биха имали време за себе си или за належащ ремонт вкъщи.

Специалисти по въпросите на семейството твърдят, че помощниците във възпитанието са не само необходими, но и неизбежни. Те просто са тук, понякога без да са особено желани. При това спектърът се простира от роднини до непознатата жена в магазина, която коментира гневното избухване на двегодишното дете. Подкрепата на доброволните помагачи е нужна, но тя се нуждае и от компромиси. Децата имат нужда от контакти с най-различни хора. Те искат да научават толкова много неща и вземат от всекиго по нещо. Така родителите не са длъжни да обясняват всичко сами на децата. Какво обаче, ако това не се харесва на родителите?

Майка споделя, че помощта на собствените й родители е едновременно благодат и проклятие. Грижите им често отменят установените от мама и татко правила. При баба и дядо малките изведнъж могат да правят всичко, което вкъщи не им се разрешава. При други семейства картината е обратна. Родителите имат право да решават дали помагачите се справят с ролята си, или си разрешават прекалена свобода. Педагозите настояват помагачите да не раздават съвети, за които не са помолени, а да споделят проблемите с родителите. Ако детето не поздравява познатите в блока, по-добре е това да се сподели с родителите тактично, вместо да им се каже, че трябва да възпитават детето си по-добре.

От друга страна, родителите не би трябвало дълго да премълчават проблемите, които ги тревожат. Ако детето не спи при помагачката, това не трябва да се премълчава, а да се обсъди с нея. Родителите имат право да очакват, че помагачите ще се придържат към правилата, утвърдени от тях. Което не значи, че не се допускат изключения. В края на краищата точно изключенията правят времето, което детето прекарва с помагащите в отглеждането му, толкова вълнуващо. Особено за най-малките, които дотогава са познавали само живота вкъщи с мама и татко и изведнъж пред тях се откриват нови хоризонти чрез контактите с бабите, дядовците, лелите и чичовците. Така тяхното „село” е повече от едно село – то се превръща за тях в първата крачка в големия свят.