Здравейте, много благодаря за вашата подкрепа, изненадах се приятно, че ми отговорихте на лично съобщение, както и че се съгласихте да споделите моя разказ. За мен е удоволствие да бъда част от „щастливите истории“ и понеже знам как на мен преди ми се отразяваше да чета такива, затова преглътнах притеснението си, и реших да пиша.
Казвам се Ивинела и съм на 34 години – идеална възраст да бъда майка, за щастие, случва ми се в момента, бременна съм и все още очаквам своето съкровище да се роди (имам около две седмици до големия финал).
ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ЗА ДОНОРСКИ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИ
Моята среща с опитите да стана родител беше преди три години – планове, месечни емоции, тестове за овулация и бременност (беше ме срам накрая да купувам от кварталната аптека и поръчвах онлайн). Денонощно бях във форумите и препорочитах темите за инсеминации и инвитро. Последното се оказа и моят огромен страх. Всячески се опитах да го избегна, но в крайна сметка, ето че не успях. Разбира се, преди тази процедура, се подложих на цели пет инсеминации. Питайте ме защо ми беше да се хващам на хорото пет поредни пъти – нямам обяснение, бях упорита и наивно вярвах, че ще стане.
Лекарят ми се оказа не чак толкова търпелив, човекът любезно ме посъветва да не си губим времето и парите повече, каза ми – доста решително при това, че е моментът да пристъпим към тежката артилерия. Ех, голям рев имаше у дома, не можех да свикна с тази мисъл, но мъжът ми ме подкрепи, каза ми, че няма от какво да се притеснявам и обеща да ми помага емоционално, заедно решихме да преминем през това приключение. Приключение на сълзи, очакване, мечти, надежди и ново очакване. Общо взето, тръгвайки по този път, не си давах сметка колко очакване всъщност ще оцвети моите дни. „Изчака ми се чакалото, докторе“, си говорех на себе си, докато висях пред кабинета.
Какъв се оказа проблемът – малко яйцеклетки и сперматозоиди, които не бяха готови за Шампионска лига. И аз, и партньорът ми се нуждаехме от съдействието на медицината. Не знам защо, само знам, че това са фактите. Опитахме с къс протокол, от 4 яйцеклетки станаха 3 ембриона, върнахме ги заедно, защото не бяха топ качество, но резултатът беше една кръгла нула. После преминахме на спонтанен цикъл – целта беше да съберем повече ембриони с безкрайно търпение и… чакане.
Два месеца изпуснахме фоликула, после извадихме и замразихме. И така поред още три пъти. И всеки път имах ембриони на финала – някои три дневни, други – пет. За финал направихме дълъг протокол, който за моя изненада, но и на лекаря, се оказа чудесен вариант. 4 от 4 – хубави петдневни ембриони.
Преди трансфера правих биопсия за имплантационен прозорец, имунология пусках и куп други кръвни изследвания. Върнаха ми два ембриона, един се захвана и в момента очаквам появата на своето първо и ЧАКАНО бебе.
Чаках го при естествените опити, после чаках пред лекарския кабинет, след това чаках за манипулации, чаках и резултатите от манипулациите, чаках да науча как се развиват ембрионите, чаках да минат дните до теста и изобщо се досещате защо моят текст носи това заглавие.
ЕДНО ДЪЛГО ЧАКАНО БЕБЕ БЕШЕ СПАСЕНО
Инвитрото се превърна във „важен исторически миг“, научих се на търпение, емпатия, отговорност към себе си и промених неправилните си навици. Докато чаках в болницата чувах какво се случва с други жени, какво споделят, как се усмихват и надяват. Имаше и безброй щастливи истории, успехи и сбъднати мечти сред тях, прекрасни и силни бяха всички тези дами. Аз приемах всяка интевенция и среща с лекаря като стъпка към успеха, така и успехът дойде.
Благодаря!
