Разводът дава възможност на хората да прекратят една токсична връзка, за да създадат нова. Развод се нарича официалното приключване на брака. Но дали фокусът ни и отговорността ни, трябва да бъдат насочени към договора, ще стане ясно в следващите редове.
Ако приемем, че синонимът на развод е ,,раздяла“, то присъства такава и в миналото. В историята се срещат случаи на именно подобна раздяла, когато мъжът е ходил на гурбет, някъде настрани, на друго място, с цел препитание, но и не само. Междувременно той формира някъде там ново семейство, но без да е налице фактологическият развод.
След това в буржоазното общество жената става по-автономна, има усещане за дама. Това води до явни различия и доста често изявени потребности между партньорите. През социализма разводът се разрешава, но заедно с рестриктивната позиция на съда, в която все някой трябва да е ,,виновен“. И някак това е предвидимо в този стил на държавно управление, където всичко е контролирано от държавата.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
В демокрацията често се осъзнава, че държавната рестрикция не може да предразположи любов в двойката, разбирателство и някой други неща, които се създават в емоционален контекст. Нещо, което в социализма (също като „ергенския данък“) бива прилагано – „С това ще се провокира хората да се свързват, което от своя страна ще подобри демографията“. В днешно време се дават най-големите възможности от когато и да е било за свободен избор. В общ смисъл и по отношение на темата за развода. Междуличностните отношения имат своята динамика и съвсем естествено – както имаме свързвания с мисъл за общ проект, така и бихме могли и да финализираме този проект.
И тук се поставят въпросите: „Какво губя и печеля от развода?“, „Необходим ли е той?“, „А какво следва за мен след раздялата?“
За доста двойки разводът, като договор, е предпоставка за добре организирани административни документи при раздяла. И в един смисъл това е така, но от друга гледна точка не е основата, а част от възможностите. Един добър фокус би бил насочен към емоционално интелигентни отношения на зрели личности, които са наясно как общувайки си да преразпределят задачите си (ако имат деца, общ бизнес, общи поети ангажименти), общите си приоритети с взаимно уважение въпреки житейското разминаване. Точно тук доста хора не се решават на тази стъпка и прилагат различни оправдания – тежката административна част при развод и финансите, които трябва да отделят за подобна стъпка. На практика това оказва влияние. Съществуват варианти, в които договор може да съществува, но ако са достатъчно уважителни в комуникацията си партньорите, той да не оказва осезаемо влияние. Защото какво е един развод, ако не трансформация?
Тоест, тук въпросът е: „Какво аз проектирам в този договор и мога ли да видя и нещо отвъд това, нов вариант, който да удовлетворява и двете страни по един справедлив начин?“. Отговорът е ясен, няма нищо общо с договора, а с взаимоотношенията между партньорите и между самите тях като самостоятелни, зрели личности. Разводът или раздялата не са деликвентност или девиация в смисъла на престъпление в рамките на демократичния свят. А нормален етап, който може да се случи. Особено във втория етап на развитието на динамиката в една връзка. Именно за това говори известният психолог Джед Даймънд. За вторичния етап на свързването след първичната страст в двойката, в който етап хората се опознават реално. И усещат дали биха продължили заедно напред. Това разделяне става възможно най-безболезнено, само ако партньорите са инвестирали в себе си автономност, професионално развитие, асертивност.
Същината е в това, дали хората са щастливи във връзките, които изграждат. Защото те не зависят от договора. Засега още не е създадено категоричното щастие, получаващо се чрез подпис. Нека си дадем сметка кое наистина провокира общото градивно свързване.
Въпрос на опит, кроскултурални особености и толеранс към нови подходи. Разбира се, на една напреднала възраст, човек трудно може да смени базовия модел в който е израснал, но може да проследи причинно-следствените връзки до момента и да поработи над други варианти за резултат, сменяйки определени лични действия. Винаги можем да бъдем подкрепени от личните си ресурси – среда, социум, приятели, специалисти (психолози, семейни терапевти, медиатори) по време на ,,хирургичната намеса“, каквато един вид се явява разводът, така и преди него в стила на превенцията.
Текст: Атанас Нанков, социален консултант, преминал модули на обучение по консултативна психология, социална и емоционална компетентност. Сертифициран по психосоматика, завършил множество обучения, семинари и workshops. Контакти: [email protected]; https://atanasnankov. home.blog/
.jpg)
