Стволови клетки от млечно зъбче – застраховка за здраве?

Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология в БАН и магистър по клетъчна биология и ембриология. Автор е над 100 научни и популярни статии в сферата на молекулярната биология, генетика и епигенетика. Тя е ревностен комуникатор на науката. Чест гост е в радио- и телевизионни предавания, които целят да покажат красотата на биологичната наука.

Доц. Георгиева, напоследък все повече се говори за извличане на стволови клетки от млечен зъб. Възможно ли е и каква успеваемост има процедурата?

Стволовите клетки са най-енигматичните клетки в човешкия организъм. Те имат свойството да се специализират в различни клетъчни типове в зависимост от сигналите, които получават. Това им дава голямо предимство, защото след раждането на човека до неговата смърт точно тези клетки ще изпълняват функцията на резервен материал при травми, смърт на клетки или други увреди в човешкото тяло. От времето, когато през 2000 г. за първи път в зъбите на човека са открити стволови клетки, досега научните изследвания върху техния потенциал за използване в регенеративната медицина и други стволовоклетъчни терапии нарастват с всеки изминал ден.

Стволовите клетки от пулпата на млечни зъби се определят като мезенхимни стволови клетки. Това са клетки, които имат способността да се диференцират в тъкан-образуващи клетки: сърдечномускулни, чернодробни, мускулни, клетки на сухожилия, хрущялна тъкан и др. Разбира се, имат способността да формират и дентин. Към момента лечението на заболявания чрез регенерация на тъкани от мезенхимни стволови клетки е най-новото и бързо развиващо се направление в съвременната медицина и козметология. Мезенхимни са и стволовите клетки, извлечени от тъканта на пъпната връв. Заедно с тези от млечните зъби те имат уникалната способност да се диференцират в различни типове клетки, което ги прави леснодостъпен ресурс за терапевтични нужди и последващи експериментални терапии.

Има разработени и доказани протоколи за изолиране на стволови клетки от млечни зъби и те работят с висок процент успеваемост. Извличат се чисти фракции с мезенхимни стволови клетки, които след проверка за жизненост и качество на биологичния материал се замразяват и съхраняват.

Каква е разликата между стволовите кетки, взети от пъпна връв, и тези, взети от зъбче? Еднакви или различни болести се лекуват чрез трансплантацията им?

И в двата случая на донор на стволови клетки – пулпа на млечни зъби и/или тъкан от пъпна връв, говорим за мезенхимни стволови клетки. Това са зрели стволови клетки, които имат потенциал да се диференцират в различни клетъчни типове. Ако сравняваме стволовите клетки, изолирани от кръв от пъпна връв и плацентата, то тогава говорим за хематопоетични стволови клетки с потенциал да се специализират в различни клетъчни типове, характерни за кръвта. Последните се използват от доста време насам за лечение на около 80 вида заболявания на кръвта, сред които левкемия, болест и лимфом на Ходжкин и други. Докато мезенхимните стволови клетки се използват за терапия на различни видове рак на гърдата и на тестисите, множествена склероза, редица неврологични болести и др. Много от тях са в процес на клинични изпитания за заболявания като сърповидноклетъчна анемия, диабет 1-ви тип, мускулна дистрофия и др.

 Болезнена ли е процедурата по извличане и какво представлява тя?

Категорично не е! Млечният зъб се екстрахира съвсем нормално. Подходящата възраст на детето е от 5 до 12 години. Специалист по дентална медицина преценява дали зъбът е подходящ. Важно е коренът да е максимално запазен, затова зъбът не се оставя да падне сам, а се вади веднага щом започне да се клати. Поставя се в специален транспортен съд и се пренася бързо до лабораторията за съхранение и замразяване, където се изследва, извличат се стволовите клетки, които са съхраняват при -196˚С. Цялата процедура се придружава от протоколи с цел гарантиране на уникалността и качеството на генетичния материал.

На кого могат да помогнат тези стволови клетки освен на детенцето, от което са взети?

Мезенхимните стволови клетки от млечни зъби се използват основно за разработване на експериментални стволовоклетъчни терапии. Експерименталните терапии със стволови клетки са насочени към генна терапия и лечение със стволови клетки при болести като мускулна дистрофия тип Дюшен, исхемия на крайниците, при третиране на неврологични разстройства (болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон), както и при клинични проучвания със стволови клетки от пъпна връв за лечение на автоимунни заболявания като множествена склероза. Другото направление, в което експерименталните терапии със стволови клетки действат с пълна сила, е регенеративната медицина. Таргетът там са невродегенеративните заболявания на централната нервна система, скелетната мускулатура, автоимунните заболявания и др. При такива терапии, разбира се, най-добре е да се говори за използване на автоложни клетки, т.е. собствени клетки, но това не изключва възможността клетки от един донор да се използват и за друг пациент.

А могат ли да бъдат взети стволови клетки от зъб на възрастен?

Да, могат. В кътниците и мъдреците на всеки човек има определени количества дентални стволови клетки. Но с възрастта тяхното количество намалява. Натрупват се мутации, които водят до смърт на тези клетки. В повечето случаи, ако говорим за използване на такива клетки в медицинската практика, това не е възможно, защото количеството е малко. Такива клетки основно се използват в научноизследователската практика. В лабораторията по молекулярна генетика на ИМБ – БАН ние използваме такива клетки в нашите експерименти. Определяме хода на тяхното стареене с възрастта на пациента и в отговор на сигналите, които идват от околната среда. Всички възпалителни процеси и зъбни усложнения влияят неблагоприятно на тези клетки. За нас това е много интересно. Познаването на тези процеси е важна предпоставка за разработване на терапии с такъв тип клетки в бъдеще.

Тъй като през годините има редица спорове дали да съхраняваме стволови клетки, или не, какво е Вашето мнение?

Нормално е да има спорове за това, дали да съхраняваме или не стволови клетки. Причините за такова колебание са много. От една страна, това са скъпоструващи процедури. От друга – смисълът на замразяване на такъв биологичен материал не е добре комуникиран сред хората. Представя се като бизнес, а не като наука, и това обърква пациентите.

Аз съм молекулярен биолог и генетик и работя активно в научноизследователската сфера, в т.ч. и със стволови клетки. Голяма част от нашите експерименти, свързани с изследване на молекулярнобиологичните механизми на процеси като делене, специализация на клетките и стареене, се извършват върху стволови клетки. Това са най-често ползваните моделни клетъчни системи, защото те са „наивни“ клетки, т.е. чисти от натрупани мутации, специфична епигенетика, характерна за определен клетъчен тип, и с възможности да се делят и специализират в различни клетъчни типове. В модерната биомедицинска практика тези клетки са незаменим материал за биологична работа.

Когато при даден пациент се наложи стволовоклетъчна терапия, именно стволовите клетки, съхранени при раждането или от зъбната пулпа на млечните зъби, ще бъдат най-подходящият материал за работа. Това са клетки, които са еднакви с генетиката на пациента, от когото са взети и съхранени. Това са клетките, върху които могат да се правят експериментални изследвания за пoправка на натрупани мутации, за повлияване на техните функции. Изобщо всички съвременно разработвани терапии на генетични, метаболитни, неврологични и други човешки заболявания се правят върху стволови клетки. И когато един разумен човек е намерил най-правилния начин да съхрани собствен биологичен материал веднага след раждането или малко по-късно в индивидуалното си развитие, шансовете тези клетки да са най-подходящи за разработваните терапии, са най-големи.

Новината през 2000 г., че и в зъбната пулпа има стволови клетки, беше голяма сензация. Оттогава насам с този тип стволови клетки се работи много активно. И това се случва най-вече в регенеративната медицина и стоматологичната практика. За мен това е една сериозна застраховка за здраве. Но в никакъв случай не е задължителен елемент. Най-важно е хората да са информирани, да знаят какви са постиженията на стволовоклетъчната биология и съвременната биомедицина и сами да вземат решенията, които са най-правилни за тях. Важно е изборът да се прави на базата на познания и информираност.

Разговора проведе Деница Янкова