Акад. Атанас Атанасов е роден през 1943 г. в Дългопол, Варненско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт. Научната му дейност е тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии у нас. Член е на Украинската академия на селскостопанските науки, професор е в Университет де Монтфорт, Лестър, Англия, член е на Руската селскостопанска академия. Основател е на Геномен център към Софийския университет.

Акад. Атанасов, казвате, че чрез консумацията на правилни храни можем да предпазим себе си и децата ни от наследствени заболявания?

Това е трудната задача – как чрез консумацията на правилни храни да коригираме генетични дефекти. Наследствените заболявания са 10 хиляди на брой. Само преди 10 години те бяха 440. Всички си носим наследствени заболявания, които не се проявяват поради редица причини. Дали те ще се проявят в нашето потомство, никой не може да каже.

Вървим ли към този етап от науката, когато още с раждането на детето ще може да се каже кои храни са препоръчителни?

Още при създаването на зародиша ще се знае кои гени ще формират здравния статус на бъдещия човек. Ще може да се предвиди на каква възраст е потенциално възможно да се проявят проблеми в резултат на генни несъвършенства. Това знание ще позволи фармацевтиката да отиде на друг етап – на базата на природните източници, на генома на природата да коригира нашите дефекти. И тогава това ще бъде революция в здравеопазването. Най-големият въпрос е как от ранен етап да гарантираме, че човекът ще живее добре, правилно, съобразно със собствените си дадености и потребности на своя организъм. По-голямата част от дефектите няма да се проявят, ако се спазва добър режим на хранене и живот.

Българите имат ли култура по отношение на здравето си?

Ако възпитанието, свързано с правилно хранене и здравословен режим на живот, започва още от детската градина и задължително продължава през целия училищен период, българите ще бъдат съвсем други хора в много отношения. Сега „тъпчем“децата си още от раждането им с неща, които не им носят нищо добро. Храната е важна още преди раждането, защото с храната, която яде, майката определя до голяма степен навиците, които детето ще добие впоследствие. Новата наука, която се нарича епигенетика, означава, че без да се променя генът такъв, какъвто е, начинът, по който майката се храни, ще гарантира здравето и на бъдещия нов човек.

Още 400 години преди новата ера Хипократ е казал, че храната е най-доброто лекарство, а Дан Колов че храната прави борбата...

Борба без здраве няма как да стане – нито на тепиха, нито в ежедневното справяне с проблемите и труда. Образованата и грамотна майка не си позволява да консумира всичко, което види, и в произволни количества, докато е бременна. След раждането на детето тя е наясно какви са здравословните практики за хранене. Много деца в ранна възраст заболяват от диабет. Това е точно в резултат на неправилно хранене още с раждането.

Така е и расте броят на децата с вроден диабет...

Ако разполага с предварителна информация за растящия в утробата й плод, майката ще знае как да коригира и собствената си диета. Познанието за това как храненето на бъдещите майки влияе върху развитието на детето, е в основата на първата гаранция за здраве. Няма по-пълни с ГМО храни от предлаганите от веригите за бързо хранене. Табли само с вредни неща за поглъщане – тези продукти не съдържат нито един полезен елемент. Именно тези храни са наблъскани с такива подобрители, че дори по време на приготовлението си отделят аромат, който възбужда апетита. Бременна жена, която яде такива храни, вече дава ГМО на детето си, и то от най-лошия вид. Епигенетиката е свързана с начина на живот и на хранене. Ако постоянно влияеш негативно на клетката, можеш да предизвикаш и заболяване, а тези заболявания са новите и широко разпространени хронични състояния. В България сме на първо място по сърдечни заболявания, рак и диабет. В България, където има много качествена храна!

Как да избираме качествена храна?

До голяма степен новите заболявания са в резултат на засиления внос. Доказано е, че човек е здрав, когато консумира своите продукти, излезли от неговата земя – не китайско годжи бери и боровинки. Ядеш своята храна, своите билки, своите плодове и зеленчуци. Нашите тела се нуждаят от тукашните микро- и макроелементи, естествена е нуждата от нашите ензими, които ни помагат да живеем в хармония със земята ни. Ние нарушаваме баланса на клетките във всякакъв аспект. Тогава се появяват мутациите, хроничните заболявания и нарушения.

Яжте натурална, произведена на село храна от биологично отгледани продукти, по няколко килограма всеки ден и вижте с каква фигура ще се сдобиете. При това без нито един хормон. Много лесно е за проблемите с тялото да виним само индустрията. Все повече хора искат да живеят природосъобразно и така да се хранят. За да стане това, постепенно трябва да се върнем към старите сортове, към старите технологии.

Твърдите, че България притежава неизчерпаеми богатства, кои са те?

България има малка територия, но огромно биологично разнообразие. Ние сме четвърти в света по износ на билки. В деня на розата в Казанлък идват хора от целия свят, най-вече японци. Правили сме опити да култивираме розата в Китай и Япония – не става. Нашите млечнокисели бактерии дават резултат единствено у нас, нашето розово масло е с най-добро качество. Страната ни е уникална с минералните си води, с биоразнообразието си. Нашите боровинки са най-вкусни, а внасяме американски и китайски и правим сокове от тях. Всеки, който идва тук, остава удивен от храните ни, а самите ние ядем чужди продукти. Храним пет милиона туристи с чужда храна вместо с българска. Почвата ни е изключително богата. В човешкия организъм живеят 70 трилиона клетки, в почвата те не са по-малко. Растението приема това, което е в почвата, ние консумираме това, което е в растението, и отново стигаме до почвата. Когато заменяме нашите продукти с чужди, ние не знаем какво поемаме. Виждаме на пазара грозде, домати, ябълки с хубав външен вид, но те не могат да се мерят по вкус с нашите. Имаме уникален манов мед, който се прави от щитоносните въшки. Те смучат от зелените листа на странджанския дъб, който е много богат на сокове през май и юни.

Как е правилно да се храним?

Важно е човек да не преяжда. Докато се храни, да е спокоен, да слуша хубава музика и да е с приятни хора, а не да е разтревожен и да консумира, без да мисли. В образованието трябва да залегне дисциплина за това как е добре да живее и да се храни човек. Когато бях дете, до нас да живееше една възрастна учителка, последователка на Петър Дънов. Тя ми каза 118 правила за това кое с кое да се смесва що се отнася до храната. Запомних например, че маслини с чай никога не трябва да се консумират.

Споменахте, че науката се връща към старите правила?

Да, ако се върнем към тях, ще разберем, че човек от опит е изключил някои храни – може би хората са живели до пределна възраст, защото са съумявали постепенно да натрупат тези познания и да ги предават на потомците. За съжаление, когато цивилизацията напредна, изведнъж започна да се забравя всичко старо. Забравиха се традиционните храни, традиционният начин на живот. Навлезе модерната медицина и фармацевтика.

Пиете всеки ден чаша вода с оцет и мед, защо?

Това е една рецепта, която открих. Наливам си вода от извор близо до софийското село Железница. Слагам лъжичка ябълков оцет и мед и изпивам сутрин и вечер по една чаша. Тази смес осигурява на стомаха нужната комбинация от макро- и микроелементи и други съставки. Допълват се едни други и осигуряват на стомаха такова pH, което дава възможност да се развива добре полезната микрофлора в него.

Споделете с нас рецептата за здраве и дълголете, която сте открили?

Заедно с екипа ми работим върху специална смес от зряло сирене, кисело мляко и извара от Родопите, създадена от проф. Чомаков, който почина преди няколко години. Сиренето трябва да е зряло минимум 60 дни, а не такова, каквото го купуваме сега – зряло 15–20 дни. То е много по-малко стойностно за човешкото здраве, тъй като по време на зреенето се образуват нискомолекулни пептиди, много полезни и с антиканцерогенно действие. Към сместа от сирене, мляко и извара е добре да се добави малко зрял лук, и то специално ямболски, червен пипер – от куртовска капия и нерафинирано олио, защото то е богато на омега-3 и омега-6 мастни киселини, за разлика от рафинираното олио. Тази смес подобрява качеството на бактериите в стомаха и те си вършат по-дълго работата като очистители. 200 грама от нея на ден с препечена филийка – не ви трябва нищо повече. Това е храна за столетници.

 

Разговора проведе Драгомира Иванова