Ако някой ви каже, че родителството е лесна работа, защото „те – децата, сами си порастват и се научават на това и онова“, то, драги приятели, уверявам ви – не е вярно.


Истината е, че децата се променят бързо, да… и годините уж минават неусетно, но през този период е необходимо да бдите над тях и над изграждането им като достойни личности и граждани на света. Това изключва вашата абдикация и налага усърдната ви и постоянна намеса във всичко, което се случва с вътрешния им и външен свят  – от бебешкия пубертет до първите важни решения – какво ще спортуват, какво искат да участ (като допълнение към обичайните уроци), каква визия за бъдещето имат за себе си. Лесно няма да бъде, но ви обещавам, че си струва всеки бял косъм, тънка линия на челото и прочие. След години ще се наслаждавате на своето велико творение, а сърцето ви ще прелива от гордост и любов едновременно. Стъпка по стъпка, неусетно, ще подарите на своите наследници най-добрия старт в живота, ще положите здрава основа, върху която да нарисуват реализирането на всички мечти. И колкото по-смели са желанията им, толкова по-големи ще бъдат успехите им, а и радостта им от съществуването.

Последната година се оказа трудна за нашите две деца, заради ковид и невъзможността да бъдат присъствено в училище. Разбира се, у дома се стараехме да поддържаме нивото, но пък за сметка на това ентусиазмът на дечурлигата рязко спадна. „Скука и половина“ или „Едно ми е никакво“ бяха фразите, превърнали се в агония за майчиния ми слух. Мислих, мислих, прецених, че не мога да допусна през лятото двете съкровища да бездействат, лентяйстват и губят време пред екрана на таблета  – давам им месец с такава програма и пристрастяването към технологиите щеше да бъде гарантирано.
Искаше ми се да успея да предизвикам фантазията им, да провокирам критичното им мислене и да ги извадя от зоната на комфорт (хоризонтално на дивана без програма за деня).

След щателно проучване намерих отговора на загадката и в миг терзанията ми сякаш се изпариха. „Деца, стягайте багажа, заминавате на езиков лагер!“. Имаше и сълзи (някои от щастие – моите), имаше и сръдни, а след като преживяха всичко, което им се случи в планината, запознаха се с нови сродни души и подобриха значително уменията си по английски, не искаха да си идват. Горещите спорове доведоха до още една седмица престой. Тайно се радвах, че стана така, защото добрата мотивация всъщност е тази, намираща се вътре в нас. Е, моите деца отново имаха плам в очите, ентусиазъм да учат и да се развиват, да мечтаят и да мислят за големи неща в бъдещето.

Къде всъщност изпратих моите човеци? В детски международен езиков лагер Лъки Кидс – всекидневни активности в планината, преподаватели с роден английски език, четири часа дневно интерактивно обучение по английски език, плюс балансирано меню и време за плуване и СПА. Голямо спокойствие ми даде фактът, че по време на целия езиков лагер децата са придружени от медицинско лице, което дава допълнителна сигурност в случай на нужда.

С една дума децата ми се почувстваха там като у дома си, но не им беше скучно, а чувството на безразличие тотално се изпари. Но вярвам, че е по-добре лично да се уверите и лично да се информирате за всички подробности, свързани с лагера и начина на записване: https://www.luckykids.bg/

ПРОЧЕТИ ОЩЕ