Росица Либкнехт-Димитрова работи като лекар вече 23 години. Започнала е като участъков лекар в с. Врачеш, след което е работила три години в болница.Там е разбрала, че иска да е общопрактикуващ специалист, за да изпреварва събитията и хората да не стигат до хоспитализация. Днес казва, че не ѝ се получава съвсем, но се бори и е светъл оптимист. В листата ѝ има 200 малки пациенти, за които се грижи всеотдайно. Разговаряме с нея за ролята на личния лекар, за отговорността към малките пациенти и за това какво трябва да знаят майките.

Каква е ролята на личния лекар по отношение на най-малките пациенти?

Тя по-скоро е по отношение на родителите – опитваме се да им помогнем за отглеждането на здраво дете, даваме им съвети как постепенно да изградят правилен режим на детето си – кога да го къпят, как и с какво да го хранят, как да реагират, когато е болно. Учим майките кога състоянието на детето е тревожно и иска повече внимание, кога да не се притесняват и как да различават симптомите. Смея да кажа, че ако отношенията между родител и лекар са поставени на основата на взаимно доверие и уважение, отглеждането на здраво дете не е трудно.

Всичко за кърменето - личен опит

Храненето е важно - съвети за най-малките

Писмо до мама от утробата - говори бебето

Как се работи с пациенти, които не могат да кажат какво ги боли?

Има една стара максима: ако детето се храни, пълни памперса, наддава на ръст и тегло, значи не бива да се тревожим. Но има и по-сигурни индикатори – на първо място това е плачът. В първите три месеца детето никога не плаче без причина, то още не се е научило да плаче за внимание и „просто така“, затова никога не бива да се подценява. Моите наблюдения са, че родителите сравнително бързо се научават да различават кога детето плаче от болка, защото му е некомфортно или по друга причина. Още един индикатор е наличието – и съответно отсъствието – на определени рефлекси и реакции. Какво трябва да може детето на определена възраст? Добре е да се знае и да се следят точно нормите за развитие на детето, а не да се обсъжда по форуми и групи, да се сравнява с детето на съседката или братовчедката, защото всяко дете се развива индивидуално и единните норми са един верен ориентир, създаден на базата на многогодишен опит. Третият индикатор са измерванията. С всеки месец ставам все по-спокойна за детето, ако ръстът, теглото, обиколката на главата и гърдите са наред – в първите месеци главно по този показател можем да разберем, че то се развива както трябва.

Кога да търсим личния лекар?

Винаги, когато нещо ни се стори необичайно, притеснително или различно. Предпочитам родителят да ме потърси, да сподели тревогите си, да видя детето и да преценя. Нямам колебания, ако състоянието наистина е тревожно, да изпратя детето за консултация с педиатър или друг специалист, в края на краищата всички – и аз като лекар, и родителите, и колегите – имаме една цел и тя е отглеждането на здраво дете.

Можем ли сами да се справим?

Известно е, че при температура до 38˚ не е добре да се дават лекарства, но често заради притеснението си родителите предпочитат да дадат, за да не се чувства детето некомфортно. Може да се напълни ваничка с малко по-хладка от обичайната при къпането вода, детето да се потопи за кратко. Друг тревожен симптом е повръщането – за него може да има много причини и лично мен повече ме притеснява. При децата нещата се развиват много бързо – може да настъпи обезводняване или рязко влошаване, има опасност от температурен гърч. Затова предпочитам родителят да ме потърси при всеки случай, в който детето не се чувства добре.

Какво се е променило по отношение на отглеждането на детето в последните години?

Промени се отношението към храненето, и то в много положителна посока. Вече не съветваме родителите да хранят детето под час. Няма ги онези строги три часа, които някога изобщо не подлежаха на коментар, независимо дали детето е гладно, спи или играе. Сега режимът на хранене е „при поискване“, но аз лично винаги напомням, че между храненията трябва да има минимум час и половина-два, за да се даде време на стомахчето да се изпразни, като този интервал постепенно се увеличава. Другото, което е доказано положително, е съветът да се кърми до пет месеца и детето да се захранва със зеленчукови пюрета, а не със сокчета. По отношение на водата няма забрана, по-скоро се препоръчва да не се предлага вода до 3–4 месеца, защото детето реално няма нужда от нея. Но когато бебето вече е активно – рита, обръща се, и особено през летните месеци, задължително има нужда от вода.

Какво Вие съветвате майките по отношение на храненето и създаването на режим?

Иска ми се майките да спрат да се страхуват, че децата им са злояди или недохранени, да спрат да ги прехранват. Броят на мастните клетки се формира до 2–3-годишна възраст, от там нататък те само се пълнят. Съответно, ако се образуват по-малко мастни клетки, няма да има какво да се пълни по-нататък, няма да има затлъстяване с всички последствия, които то носи. Една от грешките, които правят майките, е да предлагат хляб, снакс или нещо, което ще изкуши детето да хапне, ако то отказва да си изяде пюрето или зеленчуците. Това е много погрешно спрямо детето. Много родители се оплакват, че не могат да се преборят с децата си да си лягат преди 23:00 ч. Категорична съм, че трябва да се постараят поне в т.нар. период на бърз растеж децата им да заспиват преди 22:00 ч., защото растежният хормон се произвежда в най-голямо количество на тъмно, до 24:00 ч., когато детето е в покой.

Какви са тенденциите по отношение на болестите?

Алергиите действително са повече в сравнение с преди 15–20 години, но то е очаквано при нивото на замърсеност на въздуха, водата и почвата. Това е и основната причина за повишаване броя на алергичните реакции. Много често идват бебета с обриви, които се диагностицират като атопичен дерматит, а той се лекува продължително и много трудно.

На какво се дължи тенденцията педиатрите да намаляват и все по-малко общопрактикуващи лекари да записват в листата си новородени?

Действително има такава тенденция. Причините са много: от една страна, наистина е огромна отговорност, работа и внимание, докато видим, че всичко е наред и детето се развива нормално. Но отговорността си върви с професията така или иначе, тя не е основна причина. Освен нея непрекъснато има някакви промени – в имунизационния календар, в изискванията, в администрирането и бумагите... От трета страна, много е нарушен авторитетът на лекаря. Днес има всякаква, понякога и грешна, и изкривена информация, която родителите четат и обсъждат. Изведнъж се оказва, че всеки родител знае по-добре от лекаря какво трябва да се направи, какво са изписали на съседското дете и как трябва да се реагира според еди-кого си от социалната мрежа. Това руши отношенията и доверието между лекар и пациент.

Текст: Диана Юсколова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ