„Ектопична бременност“ е по-точно понятие от широко използваното „извънматочна бременност”, тъй като включва някои по-рядко срещани локализации в рамките на матката като орган – например бременност в добавъчен маточен рог или в маточната шийка. Ектопичната бременност (ЕБ) е описана за първи път от Riolan (1626 г.), но и до днес създава сериозни проблеми – както чисто медицински, така и социално-демографски поради влошаването или ликвидирането на репродуктивните възможности на жената. ЕБ е налице, когато оплодената яйцеклетка се прикрепва и развива извън лигавицата, покриваща маточната кухина. Честотата на ЕБ в последните десетилетия нараства и според различни статистики е в границите 1–2,9% от всички бременности. Рискът е значително по-висок при жени с аборти по желание.
Изумителни факти за раждането по света
Причините за ЕБ са различни, но най-общо се разделят на механични и функционални. Към механичните се отнасят например сраствания около маточните тръби, наличие на тумор, притискащ матката или тръбите, вродени аномалии и др. Не на последно място са и многото аборти по желание. Функционални причини може да са хормонален дисбаланс, който се отразява на подвижността на тръбите (мотилитет), употреба на постовулаторни контрацептивни таблетки с високи нива на естрогени (т.нар. morning after pill ), вътрематочни контрацептиви (спирали). Не на последно място като функционална причина е тютюнопушенето, тъй като също нарушава мотилитета.
Целебното цариче – помощник на всяка жена
При повечето пациентки с ранна (най-често ненарушена) ЕБ няма водещ симптом. Налице са закъснение на менструацията, евентуално наличие на съмнителни за бременност симптоми – сутрешно гадене и повръщане, напрежение в гърдите. С напредването на бременността е възможна поява на тазов дискомфорт, слаби до умерени болки в слабините, в кръста, при дефекация и сексуален контакт, поява на оскъдно тъмнокафеникаво или кървенисто течение от влагалището.
Диагностика
При случаите с нарушена ЕБ диагнозата не е трудна за опитния гинеколог. Комбинацията на характерни симптоми – закъснение на менструацията, данни за прекарани възпалителни заболявания на тръбите, болкова симптоматика с характерна динамика и прогрес, нетипично влагалищно кървене, специфични симптоми от гинекологичния преглед, влошаване на общото състояние с нарастващи белези на вторична анемия и хемодинамични нарушения (понижаване на кръвното налягане, учестяване на пулса),е клинично достатъчна за поставяне на диагнозата и вземане на решение за спешно оперативно лечение. Основна роля за ранното диагностициране на ненарушената ЕБ има ехографското изследване, специално вагиналната ехография. Категоричната диагноза е лесна, но за съжаление – рядко срещана. Тя се базира на визуализация на плоден сак с жив ембрион, локализиран извън маточната кухина. При липса на този ехографски образ диагнозата се основава на непреки симптоми – липса на плоден сак в матката, наличие на формация, наподобяваща плоден сак извън матката (най-често в областта на маточната тръба) със или без ембриоподобни структури в него.
Към съвременните методи за диагностика на ненарушената ЕБ спада и диагностичната лапароскопия – минимално инвазивна хирургична интервенция, при която операторът директно оглежда органите в коремната кухина и поставя диагнозата.
Лечение на ектопичната бременност
– Консервативно лечение (медикаментозно) – приложимо само и единствено при ненарушена ЕБ. Този тип терапия има за цел запазване на маточната тръба и проходимостта ù, респективно и репродуктивните възможности на пациентката.
– Оперативно лечение – възможни са както класическа коремна операция, така и оперативна лапароскопия. Типът и обемът на интервенцията се определят от локализацията и статуса на ЕБ (ненарушена – нарушена), състоянието на пациентката, техническата осигуреност на лечебното заведение.
Как да се предпазим?
Тъй като основна причина за нарушената проходимост или транспорт през маточните тръби са възпалителни процеси, профилактиката на ектопичната бременност се състои основно в недопускане или своевременно лечение на възпалителните процеси на тръбите. Не се препоръчва като контрацептивен метод за нераждали жени поставянето на вътрематочна спирала. При оперативни интервенции в коремната кухина, извършвани по друг повод, маточните тръби трябва да се предпазват от травмиране, като профилактика за образуване на тубарни или перитубарни сраствания.
Какви са препоръките след поставяне на дигнозата?
Единствената препоръка, след като е диагностицирано заболяването, е да се спазват стриктно препоръките на лекуващия лекар. При оперативно лечение след спиране на източника на кръвотечение коремната кухина трябва добре да се почисти от наличната кръв и кръвни съсиреци, за да се предотвратят последващи сраствания. Провежда се достатъчно продължително антибиотично лечение за осигуряване на проходимост на другата маточна тръба.
В заключение, основно в профилактиката на извънматочната бременност е навременното и правилно лечение на всяко възпаление на женската полова система.
