Бременността и раждането са свързани с различни ритуали и забрани, с които се цели да се запазят животът и здравето на майката и на бебето и да се гарантира доброто бъдеще на детето. Практиките по света много се различават и са свързани с културата на всяка общност, но все пак в тях има нещо общо – желанието за защита на родилката и стремежът тя да се чувства комфортно, а детето да се роди лесно.
Холандия
Може би ще се изненадате, но повече от половината жени в страната на лалетата раждат у дома си. В болница отиват само тези, при които се очаква да има усложнения. Бременните не ходят при гинеколог, а при акушерка в района, в който живеят, като тя ги наблюдава и след това подпомага раждането. В болницата холандските мами не могат да разчитат на епидурална упойка – такава получават само ако раждат в работно време или ако е крайно наложително. Холандките твърдо предпочитат естественото раждане. Само два часа след като бебето дойде на бял свят, жената може да се прибере вкъщи. От там нататък обаче тя получава специална домашна помощ в продължение на седмица.
Германия
Както в Холандия, основното действащо лице при раждането е акушерката. Секцио се прави само в краен случай. Бременните жени са защитени от закона – те не могат да бъдат уволнявани, а мястото им се пази, докато се върнат на работа. Законът не позволява ходене на работа шест седмици преди раждане и осем седмици след това, а на работа жената може да се върне в рамките на три години, в които обаче не се заплаща майчинство.
Гестационна седмица - развитие на бебето, изчисляване на термина, съвети за раждането
Интересна практика е в някои области да се препоръчва име на детето от определен списък. В случай на нетрадиционно име родителите трябва да мотивират избора си. По този начин се счита, че властите пазят бъдещите интереси на детето, тъй като то може да бъде осмивано заради неподходящо име.
Япония
В Япония бременните най-често получават като подарък рибата shriasu (бяла стръв). Това са съвсем миниатюрни рибки, богати на калций. Дневната диета на бременните в страната на изгряващото слънце включва също ориз, мисо, нори. Също като в Холандия и Германия, японките се стремят да раждат нормално и без обезболяващи средства. Причината за това е в будисткото разбиране за страданието – според вярванията родилните мъки са нещо като тест за това дали жената е готова за ролята на майка. Въпреки че лекарите препоръчват епидурална упойка за по-спокойно раждане, това вековно разбиране все още е в сила. Японките раждат в болници, но бащите не присъстват. Престоят им в заведението е дълъг – минимум пет дни при нормално раждане и десет при секцио. Според обичаите родилката остава в дома на своята майка месец след раждането, като в първите 21 дни през повечето време престоява с бебето в леглото. През този период много приятели идват на гости и се правят празнични трапези с червен ориз и червен боб.
Бразилия
В Бразилия честотата на ражданията със секцио е много висока – над 40%, като често то се извършва без медицински показания. В частните болници този процент е дори по-висок, като целта на лекарите е да получат по-високо заплащане и процедурата да мине по-бързо. За разлика от Холандия, където главната роля е на акушерката и курсовете за родители, в Бразилия основният контакт и грижи се осъществяват от лекаря. В държавните болници властите настояват да не се предприемат операции без нужда. Според местните обичаи бременните се третират като принцеси – те например никога не чакат на опашки. Веднага след връщането вкъщи в дома на родилката започват посещения на приятели, които носят дар за бебето и в замяна също получават дребен подарък.
Турция
В близкото минало повечето родилки се обслужвали от акушерки и само в големите градове – от лекари. Тази практика обаче напоследък се е променила, зачестили са и ражданията със секцио, като в частните болници те достигат до 75%. Една от причините за това е слабата подготвеност на медиците за анестезия по време на раждане, което кара майките да предпочетат пълната упойка на операцията. Според местните обичаи майката не излиза 20 дни след раждането от вкъщи и приятелите се отбиват да я видят. След това майката и бебето връщат посещението и получават като дар кърпа с увито в нея яйце за здраво бебе или сладкиш за послушно дете. Друг обичай е веждите и косата на бебето да се натъркат с брашно за дълъг живот.
Болката в различните култури
В много култури се счита, че жените трябва мълчаливо да понасят болката. От съвсем малки жените във Виетнам знаят, че не бива да издадат нито звук при раждането и трябва да контролират емоциите си – дори ако се налага да стискат зъби. Мексиканките също раждат, без да издадат звук, тъй като ще бъдат подигравани, ако не се контролират. И в Тайван не е прието шумното изразяване на емоции по време на раждане. В Того се счита, че майката трябва да пази тишина по време на раждане, за да не привлече вниманието на злите духове.
Според традиционните католически разбирания болката при раждане трябва да се изтърпи, тъй като тя е изкупление за греха, в който е заченато бебето. Според будистите болките на жената зависят от нейната карма, затова в Индия и Шри Ланка приемат страданията като доказателство за лоша карма от предишен живот.
В различните култури се прилагат народни методи за облекчаване на страданието: в Гватемала жените пият отвара от червен лук и бира, в Мароко акушерката масажира корема и вулвата на родилката със зехтин, за да стане по-лесно преминаването на бебето, и й дава да пие отвара от мента, мащерка, карамфил и канела. В Нигерия според мюсюлманската традиция само съпругът може да докосва гениталиите на жена си, затова акушерката има право единствено да предлага билкови отвари и да се моли за по-бързо раждане.
Защитни ритуали
Тъй като раждането винаги се свързва със смъртта, има много ритуали, които целят да се предпазят животът и здравето на детето и да му се помогне да премине в света. Едно от най-разпространените поверия е, че всичко около родилката трябва да е откопчано, отпуснато, отворено, за да се отвори лесно жената за раждане. В Мароко например бременните оставят главите си непокрити, косите – спуснати, а коланите – отворени, в Индия бъдещите майки също носят косите си разпуснати, махат се всички пръстени и гривни, а вратите на къщата се оставят отворени. В някои страни обаче има обратното поверие – преди раждане всичко трябва да е затворено, за да не влязат злите сили.
Психологът д-р Менис Юсри: Научете децата си, че щастливите хора постигат мечтите си
В Мексико вратите и прозорците се държат затворени и всяка дупчица в дома се запълва. В Бали няма да видите бременна жена да яде октопод, защото се вярва, че това ще доведе до трудно раждане. В Гватемала бременните почти не излизат 9 месеца, защото се страхуват от болести, зли сили и зли очи. В Боливия пък жените не плетат, когато са бременни, защото се вярва, че пъпната връв ще се оплете около врата на бебето. В Китай пък се смята, че настроението, мислите и здравето на майката се отразяват върху характера на бъдещото дете, затова китайските жени се стараят да контролират своите мисли и емоции, избягват клюките, лъжите, гнева и физическия труд. В Полинезия цялата общност се грижи за бременните, а акушерката често я посещава и й прави масажи
Пъпната връв и плацентата
В нашата западна култура пъпната връв и плацентата се изхвърлят, но не е така навсякъде по света. На някои места се счита, че пъпната връв съдържа много енергия и затова е свързана с различни ритуали. Така например в някои южни култури тя се заравя заедно с фиданка – палма, кокос, авокадо, и с годините за бъдещето и здравето на детето се гадае по здравето на дървото. В Индия и Мексико пъпната връв се завързва около врата на детето, а в Турция се пази в дома. В Япония пъпната връв се прибира в специална кутия, която пази ценния спомен и осигурява позитивна връзка между майката и детето. В някои култури я дават стрита на бебето срещу колики и членовете на семейството също ядат от нея, за да се заздравят фамилните връзки.
В други държави се смята, че плацентата е нещо като близнак на бебето и всички ритуали са свързани с контрола над тази връзка. Според вярванията в Мали например плацентата влияе върху бебето и дори може да го разболее, затова тя се измива, подсушава, слага се в кошница и се заравя от бащата. В Камбоджа плацентата се увива в бананово листо и се оставя до новороденото три дни, а след това се погребва. В някои райони на Южна Африка и Корея плацентата се изгаря, за да се неутрализира влиянието й.
Името
В Африка изборът на име е тайнствено умение, което не всеки владее. Обикновено то е свързано с важни събития в деня на раждането или детето се кръщава на човека, присъствал на раждането. В Китай хората получават имена по няколко пъти – едно след раждане, друго по време на ранното детство, след това в училище и последното име е на зрялата личност. В Гърция, също като в България, децата се кръщават на своите прадеди. В Хавай името изразява нещо уникално за рода и се счита, че носи силна енергия. Повечето имена са унисекс и носят символика, която отпъжда злите сили. Във Филипините новородените получават неатрактивни кратки имена, за да не привлекат злите сили, истинските имена им се дават, след като укрепнат, а през живота си филипинците могат да сменят името си до десет пъти. В Саудитска Арабия бебето получава името си седем дни след раждането на специална церемония, на която косата на детето се обръсва, събира се злато или сребро с нейната тежест и се дава на бедните.
В Швейцария се счита, че името на бебето не трябва да се казва преди раждането му, защото това носи нещастие.
Колко струва
Разходите по едно раждане са много различни в отделните страни, по информация на Би Би Си. Цената варира от 0 долара за англичаните и може да достигне до десетки хиляди долари за семействата в САЩ, където средната сума за раждане е 30 000 долара. За раждане в Сингапур родителите трябва да подготвят около 6500 долара, а ако към тях се добавят разходите за всички пренатални прегледи, цената може да стигне 10 000 долара. В Куба голяма част от услугите се поемат от здравна застраховка, във Венецуела раждането в държавна болница е безплатно, а в частна е около 19 000 долара. В Южна Африка раждането и пренаталните прегледи са безплатни, но жените от средната класа предпочитат частните болници, където раждането им струва около 2000 щатски долара. Най-евтино е да родиш в Индия. Там бедните имат безплатен достъп до прегледи и раждане, а тези, които могат да си позволят частни лекари, плащат по 240 щатски долара за нормално раждане и 400 долара за цезарово сечение.
Текст: Антоанета Баева
