С Веселин се запознахме преди 6 години, бяхме колеги в една фирма. След 5-годишна връзка вече имахме желание за бебе, но не се получи веднага. След първите неуспешни опити си обещах да не го превръщам във фикс идея и да не преживявам драматично всеки негативен резултат. Но след като минаха 6–7 месеца и... нищо, започнах да се отчайвам. Напуснах работа, защото там доста се изнервях. Мислех си, че може би и това напрежение има значение.  

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER 

Един ден приятелка ми спомена за традицията жени, които не могат да забременеят, на Успение Богородично да оставят детска дрешка на Богородичната икона и да се помолят за Божията помощ. Тъй като 15 август беше отминал, отидох в църквата на Рождество Богородично и се помолих искрено пред иконата на Божията майка. Същия месец тестът пак беше отрицателен, но този път не се отчаях. Скоро друга приятелка ме посъветва да си купя тестове за овулация. И ето че уцелихме момента – беше точно на Димитровден. Когато видях втората чертичка на теста за бременност, мислех, че сънувам... Веднага отидох в църквата да благодаря на Пресветата Богородица, че е чула молитвата ми и че не ме е лишила от шанса да изпитам какво е да си майка.



Споделихме радостта си само с най-близките. Не съм суеверна, но исках да мине първият преглед. Наред с щастливата вест лекарят ми съобщи, че имам леко отлепване на плацентата. Предписа ми лекарства и ми препоръча да се пазя повече и да лежа. Благодарна съм, че в този момент моя близка, която бе минала по този път, ме успокои. Увери ме, че това не е толкова страшно и понякога се случва в началния етап на бременността...

Наближаваше Коледа и се настройвах на празнична вълна, но явно не ми е било писано да се отдам на празнуване. Една сутрин се събудих и веднага забелязах множество пъпки под дясната ми гърда. Реших, че ме е полазило насекомо и не се притесних особено. На другия ден обаче пъпките се умножиха и паниката ме обзе. Оказа се Херпес зостер. Лекарите ме успокоиха, че щом съм преболедувала варицела, няма място за притеснение и наистина скоро всичко отмина.

За щастие следващите месеци бяха спокойни и безпроблемни... Когато бях в 8-ия месец, насрочихме дата за сватба. Нямах притеснения, че вече коремчето ми е голямо. След като и това мина, двамата с мъжа ми изцяло се посветихме на предстоящото далеч по-сюблимно събитие – появата на дъщеря ни (вече знаехме със сигурност, че ще е момиче).

ДВЕ СЕСТРИ - ДВЕ БЕБЕТА, СБЪДНАТИ МЕЧТИ

Датата на термина наближаваше, а ние се шегувахме кой ли ден ще избере мъникът, за да се появи на белия свят. Тайно се надявахме да е в съботния ден и така стана. В ранната съботна сутрин потеглихме към родилния дом. Когато пристигнахме, се оказа, че вече съм с 6 см разкритие. Само два часа по-късно малката Марина пое първата си глътка въздух и лежеше на гърдите ми. Изпитах неописуемо блаженство при тази първа среща. И тъй като никой освен мъжа ми не знаеше, че съм в родилния дом, успях да събудя по телефона всички близки и приятели с радостни викове. В деня на изписването ни бе ужасна горещина, едва се прибрахме у дома и... трудното започна. Първите седмици не знаех ден ли е, нощ ли е, но всеотдайният ми съпруг бе до мен и нещата влязоха в някакъв ритъм.

През бременността си посещавах вашите лекции С „9 месеца на училище“, четях списания, книги и форуми, но сега разбрах, че има още нещо, което напълно да ни подготви да бъдем родители. Разбира се, не съжалявам за получената информация, защото почерпих много ценни съвети.  Истинските уроци обаче са тези, които сам преживяваш, а ние...

  • Научихме, че трябва да бъдем търпеливи и спокойни родители, макар и да има моменти, в които ми се струва, че това е мисия невъзможна.
  • Научихме, че каквото и да ни поднесе съдбата, трябва да до понесем и да бъдем силни.
  • Научихме, че всички ежедневни грижи и усилия, които полагаме, си заслужават, когато са възнаградени с усмивката на нашето дете.
  • Научихме, че животът може да се промени само за един миг!


Текст: Мама Цветанка

ПРОЧЕТИ ОЩЕ