Винаги съм вярвала, че е привилегия да присъствам на раждането на един нов живот. И макар да не помня на колко жени съм помогнала, помня един конкретен миг за всяка една от тях – прерязването на пъпната връв и безмълвното ми заклинание: „На добър час и късмет, хлапе!“. Радвам се, че това вече е отговорност на таткото (или поне в повечето случаи), но за мен този миг си остава началото на един самостоятелен живот.

Още от най-ранните седмици на бременността пъпната връв е основната връзка между майката и плода. Чрез нея от плацентата към бебето преминава и се управлява потокът от богата на хранителни вещества и кислород кръв (необходима за растежа на бебето) и в същото време от плода към майката се изпраща обратно кръвта с отпадъчни продукти и въглероден двуокис.

За съжаление, в много родилни отделения все още битува практиката пъпната връв да се прерязва веднага след раждането. Различни изследвания през последните 10 години обаче доказаха, че всъщност забавянето на прекъсването на пъпната връв, или т.нар. клампиране, има огромно значение не само за дните веднага след раждането, но и в първите години от живота на детето. Какво показват фактите:

  • По време на раждането и в първите секунди след това почти една трета от целия обем кръв на новороденото се намира все още в плацентата. Това е равно на обема кръв, необходим за пълната перфузия на белите дробове, черния дроб и бъбреците на новороденото при раждане. Половината от тази кръв преминава през пъпната връв от плацентата към новороденото през първата минута след раждането и са необходими още около две минути и половина, за да е завършено „преливането“.
  • Концентрацията на имуноглобулини и стволови клетки в кръвта на плода е по-висока,отколкото през всяко друго време от живота на човека, и е от огромно значение богатата на стволови клетки кръв да бъде пренесена от плацентата до новороденото. Стволовите клетки играят съществена роля в развитието на имунната, дихателната, сърдечно-съдовата и централната нервна система на всяко дете.
  • Особено важно е забавянето на прекъсването на пъпната връв (поне за 2 минути) при преждевременни раждания или при новородени с нисък АПГАР (тест, чрез който се проверява дали бебето изпитва затруднения при дишане и дали сърцето функционира правилно). Реанимацията на новородено в тежко състояние започва почти винаги с вливания: 20–40 мл/кг болус от физиологичен серум или кръв. Това обаче е приблизителното количество кръв, останала в плацентата след ранно прекъсване на пъпната връв: 30 мл/кг от цялата кръвна маса. Все повече са изследванията, доказващи, че „естественото кръвопреливане“ дава много по-добри шансове за бърза и ефективна реанимация на новородените: нека не се забравя, че почти всички първоначални реанимационни процедури могат да се извършат, докато новороденото все още е при майката.
  • Прерязването на пъпната връв веднага след раждането е само един от многото фактори, които допринасят за желязодефицитна анемия в ранното детство, но бебета, които започват живота си с недостиг на желязо, много често наваксват трудно и бавно. Забавеното прерязване на пъпната връв (ЗПП) осигурява на бебето 4- до 6-месечна доставка на желязо, така необходимо за интензивното развитие и растеж на мозъка в ранна детска възраст.
  • Често ЗПП се оспорва под предлог, че бебето може да загуби значително количество от кръвообема си обратно към плацентата: процес, известен още като „обратен кръвоток”. Това е изключително малко вероятно по време на нормално раждане, защото кръвният поток веднага след раждането е еднопосочен от плацентата към новороденото. В процеса на адаптиране на бебето към извънматочен живот, който започва по време на самото раждане и достига кулминация с първото вдишване, белодробните кръвоносни съдове, които са били много слабо кръвоснабдени по време на бременността, се разтварят и се изпълват с кръв. Тази относително внезапна промяна причинява спадане на кръвното налягане на новороденото по-ниско от това на плацентата. Плацентарната кръв, изтласкана от следродилните маточни контракции, следва градиента на кръвното налягане и чрез пъпната вена се влива в бебето. Тъй като в същото време кислородната сатурация на бебето се увеличава, пъпните артерии се затварят, което спира кръвотока от новороденото към плацентата. Пъпната вена, която не е чувствителна към кислород, остава отворена малко по-дълго, позволявайки последните количества кръв да бъдат пренесени към новороденото, след което също се затваря.
  • Не е вярно също и твърдението, че ЗПП води до опасно високи нива на неонатална жълтеница. Тъй като билирубинът, причина за неонаталната жълтеница, произхожда от червените кръвни клетки, изглежда логично да се предположи, че повишеният кръвообем може да доведе до тежка хипербилирубинемия. Изследванията обаче показват, че дори при регистрирани повишени нива на билирубина бебетата, при които прекъсването на пъпната връв е било забавено с повече от 3 минути, не са развили силно изразена неонатална жълтеница. Този на пръв поглед парадокс се обяснява с относително стабилните нива на билирубина в повишения кръвообем, а също и с увеличения кръвоток към неонаталния черен дроб, позволяваш му да обработва билирубина по-бързо и по-ефективно.
  • Късното клампиране не оказва голямо влияние на обема събрана кръв, дори и в случаите, когато се пристъпва към събиране на плацентарната кръв с цел запазване в банка за стволови клетки.
  • При случаи, когато майката е ХИВ позитивна или пребивава в среда с висок риск за заразяване с ХИВ, също се препоръчва забавено клампиране. Някои специалисти имат опасения, че по време на отделянето на плацентата частично отделени части от нея могат да бъдат изложени на майчината кръв и това да доведе до микропреливане на майчината заразена кръв към бебето. Изследванията, посочени от СЗО, показват, че в случаите, когато майката е получила подходящо антиретровирусно лечение за предотвратяване на предаване на вируса от нея на детето, ползите от забавяне на прекъсването на пъпната връв за 1–3 минути надвишава рисковете от предаване на ХИВ.
  • Използването на uterotonic медикаменти (Syntocino or Syntometrin) по време на третия етап от раждането също не налага прибързано прекъсване на пъпната връв.

 

От 2012 г. Световната здравна организация препоръчва оптимално време за прекъсване на пъпната връв – от 2 до 3 минути след раждането. Тези препоръки включват изрично всички видове раждане: нормално, инструментално или раждане чрез цезарово сечение. Прилагането на тази процедура е от особено значение в случаите на преждевременно или продължително усложнено раждане. Изключение правят само следните случаи: когато новороденото не показва признаци на спонтанно дишане и се нуждае от изкуствена белодробна вентилация с променливо позитивно налягане; когато се установи истински възел или пъпната връв е усукана или пристегната около тялото на бебето или при пролапс на пъпната връв (за щастие, в много редки случаи) по време на раждане. Световната здравна организация препоръчва забавено прекъсване на пъпната връв като превантивна мярка срещу следродилна хеморагия (кръвозагуба от 500 или повече милилитра кръв след сепарация на плацентата).

Забавянето на прерязването на пъпната връв осигурява плавен и естествен неонатален кардиопулмонален преход, намалява опасността от железен дефицит в един от най-критичните моменти в развитието на мозъка и осигурява новородено с богат източник на стволови клетки. Най-често е трудно да се предвиди как ще завърши едно раждане. Това обаче съвсем не пречи бъдещите родители да обсъдят с акушерката си предварително този важен момент.

 

Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър, Лондон

ПРОЧЕТИ ОЩЕ