Една майка разказва: Да родиш преждевременно е изпитание, за което никоя жена не е готова
Започвам своя разказ от розовото начало – онзи щастлив момент, в който разбрах, че ще ставам майка. Това си бяха наистина желание, жадувани, абе с една дума – чакани две чертички! Бях толкова щастлива, исках да разкажа за щастието си на целия свят. Първо дете, първа бременност – знаете как се чувства една жена в този период. Щастието и приливът на любов бяха изписани върху всяка линия от лицето ми, скулите ме боляха, защото постоянно се усмихвах.
Как премина бременността ми? Хм, на легло, с хиляди инжекции, хапове, витамини и няколко пъти посещаване на спешното в голяма болница за репродуктивно здраве.
Около себе си имах бременни приятелки, които постоянно се оплакваха, че имали киселини, пък много им се спяло или рязко им се прияждали разни конкретни неща. Както и се чудеха коя дата да си изберат за раждането според хороскопа.
Слушах ги и си мислех – как си мечтая и моите проблеми да са такива – свързани с банички, боза, коремни вълнения и прочие… А те сякаш наистина не ме разбираха, въпреки че знаеха какво преживявам и как броя дните на 9-те месеца.
Вече знам – не само аз се чувствам така, има твърде много жени с рискова бременност, които всъщност емоционално се справят напълно сами в този труден период. Хората около тях не ги разбират, не са тактични, деликатни или съпричастни. Тъжно, но факт.
ЛЮБОПИТНО: КАЛКУЛАТОР ТЕРМИН НА БРЕМЕННОСТТА
Успях да устискам до някое определено време моята скъпоценна бременност, но ето, че седмият месец почука на вратата ми и аз трябваше да отворя, а не исках. Приеха ме по спешност в болница, с разкритие, изтекли води – пълна картина. Всичко се случи много бързо, постоянно се следях и бях по прегледи, но ситуацията не беше под контрол.
Моята принцеса се роди, беше в кувьоз достатъчно дълго време, за да се тревожа много, да не спя и да мисля постоянно за нея. Обаче Бог ми помогна и успях да се съхраня и да придобия сила и вяра. Семейството ми бе сплотено повече от всякога, заедно преминахме през това. Благодаря на екипа, който се грижете за Анастасия в неонатологичното отделение. В началото ме беше страх да я докосвам дори, но после се напаснахме, нещата потръгнаха. Бях чела за преждевременно родени бебета, знаех на теория какво изпитват родителите, но практиката се оказа друга. Не бях готова и няма жена, която да е – просто се иска кураж.
ПРОБВАЙТЕ: КАЛКУЛАТОР ЗА ПОЛА НА БЕБЕТО
И за финал – прекратих отношенията си с всички токсични хора, които уж се наричаха мои приятели, а всъщност удобно прекарваха свободното си време с мен, говорейки за себе си.
Бъдете здрави и следвайте мечтите си!
