Хората не осъзнават, че една болест не е само физическа, но има силен психологичен момент, който може да я провокира, посочва д-р Мирослав Георгиев, психиатър, ръководител на Медицинския център към СБАЛАГ ,,Майчин дом". Все повече жени се притесняват да споделят, че се нуждаят от помощ, защото изпитват липса на удоволствие от живота и чувство на вина. Няма значение дали бременността е първа, втора или трета – следродилната депресия може да се появи, а това от своя страна води до невъзможност за извършване на рутинните ежедневни дейности.

Появата на новия живот

Раждането на детето е сред най-щастливите събития в живота на жената. Времето с рожбата е трепетно, радостно, но понякога и трудно. 10% от родилките в първите седмици след раждането се борят с лека или умерена депресия. Добрата новина е, че при 90% от случаите продължителността на оплакванията е по-кратка от един месец. За да се справи родилката по-бързо, от значение са ранното откриване и проследяването на състоянието. То може да засегне жени от всички възрасти, социален статус и етнически групи.

Симптоми

Симптомите са разнообразни, но когато се установят минимум четири от тях, се пристъпва към поставяне на диагноза. Наблюдават се лека тревожност, липса на концентрация, променливо настроение, унилост, умора. Характерна е и изключителната неувереност на жената дали ще се справи с майчинството и ангажиментите, свързани с него. Страхът от провал надделява. Състоянията могат да варират от лека следродова тъга до лека, средна или тежка депресия. Не е изключена и появата на следродова психоза (твърде сериозно явление), когато жената е силно объркана, агресивна, получава зрителни или слухови (по-често) халюцинации, губи връзка с реалността, изпитва странни чувства. В подобни случаи постъпването за лечение в клиника е задължително, макар това да означава раздяла с бебето.

За черната гостенка - депресията с Ивета Бургаджиева, психолог и психотерапевт

При голяма част от майките състоянията са бързопреходни и отшумяват в рамките на месец-два, ако обаче продължат, се преминава към лечение с медикаменти. Приемът на антидепресант не се препоръчва по време на кърмене, защото, преминавайки през кърмата, може да навреди на бебето. Задължително е лекарят да прецени в каква посока да се насочи пациентът, самолечението е опасно. През последните години се произвеждат качествени препарати с малко странични ефекти, които не влияят на ежедневието. Необходимо е да се потърси психиатър, за да се предотврати задълбочаването на проблема (утежняването на ситуацията води до трудно преодоляване дори с помощта на лекарства). Психотерапията подпомага медикаментозната терапия.

Над 400 милиона души по света боледуват от депресия. Причините, които предизвикват тревожност и раздразнителност, са свързани с хормоналните промени след раждането – първо има пик, после спад. Това провокира отключването на проблема. Препоръчва се след появата на бебето да се направи кръвен тест, установяващ дали има нужда от заместителна терапия, в случай че е налице намаляване на тиреоидните хормони. Неразположението отминава, когато се вземат мерки.

Психологични фактори

Липса на опит

Неслучайно дамите от 18- до 24-годишна възраст са по-застрашени от поява на депресивни състояния (по данни на СЗО всяка седма млада майка страда от тях). Те често нямат никакъв опит, особено ако не са посещавали училище за бъдещи и настоящи родители, където биха могли да се сдобият с базови умения за отглеждането на детето от специалисти. 

Паниката като болест

Хубавото на тези сбирки е, че са безплатни и достъпни за всички. В определен момент жената започва да си мисли, че не може да се справи с всички ангажименти, чувства се неуверена, а това води до тревожност и безпокойство. Липсва й пълноценна информация, която вдъхва увереност.

Свръхочаквания

Някои майки се стремят към съвършенство. Копнеят да правят всичко перфектно. Разбира се, това не е реалистично, но жената започва да чувства, че се проваля като родител. Подобни невъзможни върхове водят до разочарование.

Загуба на идентичност

Младата майка често има усещането, че губи себе си и своята принадлежност – досега тя е градила кариера и е имала динамично ежедневие, а в един миг дните й са станали монотонни, сиви, скучни. Вече не може да упражнява контрол върху личното си време.

Насилие и липса на подкрепа

Жени, подложени на насилие от своя партньор, които нямат подкрепа от близки хора, често попадат в клопката на депресията.

Хронична умора

През първите месеци, дори до втората година на детето сънят е мираж. Умората безмилостно се натрупва, а чрез нея лесно би могла да се появи – макар без официална покана – депресията. От голямо значение е партньорите да си помагат – бащата да отменя майката поне за част от нощните будувания. Запомнете: нормалният сън предпазва от изтощение, което неминуемо напомня за себе си покрай непрестанните грижи за бебето.

Да се справим с паническите атаки след бременност

Други фактори за отключване на следродилна депресия са ниски доходи, самотно родителство, напреднала възраст, нежелана бременност, предишни следродилни психични разстройства. Рисков период за развитие на депресия след раждането:

  • 8% – до 3 месеца,
  • 14% ­– до 12 месеца,
  • 40% – до 4 години.
  •  

След срещата със специалист: 

Посетихте лекар, но какво още можете да направите за себе си, ако водите война със следродилната депресия:

  • Починете си, намерете време за сън, не се опитвайте да свършите всичко сама.
  • Говорете по-често с хора, на които имате доверие.
  • Прекарвайте време със съпруга или партньора си.
  • Общувайте и с други майки, за да научите полезни неща от техния опит.

Съветвам бъдещите майки да използват 9-те месеца като време за подготовка за раждането и грижите за бебето. И най-важното – нека да не бъдат в очакване, че ще се сблъскат със следродилната депресия, защото, когато имат точна информация от лекари и стабилна подкрепа от семейството, всичко ще бъде наред.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ