Здравейте! Дълго мислех как да започна своето писмо… и ето ме, в 2 часа сутринта, пиша. Искам да разкажа толкова много, но най-много желая думите ми да стигнат до когото трябва.
През последните години видях много мъка, истинска болка в очите на жените, които - също като мен, стояха на опашки пред кабинетите, изпълнени с надежда, болка. Жени, неспиращи да се борят да имат дете. Хвърляхме си по някой поглед, без да казваме понякога нищо, всички знаехме защо сме там.
Няма да съм многословна относно диагнози, процедури, манипулации, операции, лекарства - всяка от нас има огромен списък. Искам да предам нещо на всички Вас, невероятни и прекрасни жени!
Бях на 23, когато за първи път чух тежката диагноза и думите ,,Няма как да имате деца". Сринах се, излязох от кабинета и плаках дълго време. В продължение на 6 години, заедно с мъжа ми, минахме през ада. Никой не те подготвя за това, никой не казва колко боли. И не, не самото тялото те боли, въпреки всичко, през което минаваш. Боли те душата, боли те сърцето. Мислиш,че си силен, че всичко ще бъде наред, че това не се случва на теб, на вас. После се сриваш, съсипан си, смачкан… Вулкан от чувства, емоции и мисли. Минахме през много доктори, много клиники, много лечения. Дори посетихме най-различни чудати, свещени места. Видях, че не съм сама - и други ходеха там и се молеха за чудо.
Четири „късни” майки разказват…
След 6 години, в началото на месец април 2020, ми казаха, че няма шанс, никакъв шанс. Прибрахме се, седнах на терасата и гледах в една точка, бях премазана, унищожена. Толкова много боли, Боже! След всичко, през което преминахме, това беше краят. Имах чувството, че всичко в мен се чупи, че всичко стана на прах.
Вече нямаше надежда, нямаше и плам в мен. Измина още месец и половина. Бях толкова празна отвътре, толкова тъжна. Нямах менструален цикъл за пореден път. Нямах и желание да се запитам защо, вече не ме интересуваше, не исках да си го причинявам отново - поредната една черта.
След дълго убеждаване от страна на майка ми, все пак вечерта купих тест, след работа, и го направих. Казах си - ,,Какво толкова, поредната черта' Правя го за последно, само за да й пратя снимка и да ме остави намира. Да го приеме, достатъчно ми е тежко, за да успокоявам и нея''.
Направих теста, толкова бях свикнала с резултата. Изминаха 5-те минути, но не в очакване, бях готова да снимам теста, дори не осъзнавах и не виждах истинския резултат, карах по инерция. Този път чертите бяха 2! Не можех да повярвам, докато не отидохме на преглед и не го видях. Това, което почувствах, не се описва с думи, не се измерва и не се сравнява с нищо. Въпреки всичко - Животът победи! Животът надделя, намери начин и го направи! Благодаря на цялата Вселена!
Какво знаем за яйцеклетката и яйчниковия резерв?
Сега гледам малкия победител, спи. Мисля си за всички Вас, прекрасни жени, не съм Ви забравила. Понякога мислено още съм с вас на опашката. Знам какво мислите, как се борите, как страдате.
Не се отказвайте!!!! Животът ще победи! Нека всички сили бъдат с вас! Пожелавам на всяка една да държи бебе в ръцете си! Пожелавам го от сърце, прегръщам ви, ей-така силно, колкото мога. Не сте сами! Вярвайте, искайте, обичайте! Вие сте прекрасни, силни войни!
Fortes fortuna adiuvat!!!❤️ Лека нощ от мен и бебе Виктор. ❤️
.jpg)
