Да родиш на 40. Често коментарите за тези „късни” майки са „капризни кариеристки, които са се сетили в последния момент”, или нещо от този род. В истинския живот обаче няма клишета, както показват историите на четири жени, родили първото си бебе над 40 години.
Разказът на 42-годишната Даниела Славчева, майка на 6-месечната Мия, е изпълнен с низ от трудни моменти. След многократни опити за зачеване на 37 години тя най-сетне успява да забременее. Щастието обаче скоро е помрачено – след първото тримесечие на бременността лекарите откриват генетично увреждане на бебето и в началото на 5-ия месец жената прави аборт. В продължение на една година Даниела и мъжът й Ангел преживяват случилото се, но скоро след този период те подновяват опитите за бебе. Но без резултат. „Не преставах да се питам защо не се получава. Реших да се консултирам със специалист. Той ми каза, че първото ми забременяване е било истинска шестица от тотото и шансът да се повтори е под нулата. Тези думи едновременно ме отчаяха, но и ме отрезвиха”, споделя Даниела. Тогава тя е на 39 и не губи повече време, а търси помощта на клиника по репродуктивни проблеми. След поредица от болезнени процедури и драматично изпразване на семейната каса идва щастливата вест!
Ема - дълго чакана и родена след спешно секцио заради прееклампсия
Не физиологични, а емоционални са причините за късната първа бременност на Анелия Монева, 52 год., майка на 7-годишния Александър. Тя зачева на 44 години от приятеля си, с когото четири месеца преди това се запознават на екскурзия. „Спомням си, че когато мензесът ми не дойде, се обадих на моята гинеколожка и я попитах каква може да е причината. Дали не е възможно да съм бременна? Тя ми каза, че навярно вече влизам в критическата и съм се побъркала, ако си мисля, че може да е бременност. Реших да си купя тест, но не от кварталната аптека, в която ме познаваха, а от по-отдалечена. Изпитвах необясним срам и се притеснявах, че аптекарката ще ме разпитва и също ще ме сметне за луда”, разказва Анелия. Когато вижда двете чертички на теста, тя се чувства на седмото небе. „Не съм вярваща, но приех бременността си като истинско чудо, като благословия отгоре. Все пак бях на 44 години! Защо не съм мислила за деца по-рано? Всъщност съм мислила, но преди повече от 10 години, когато имах дългогодишна връзка с мъж, който бе вечният студент.
Какво може да се обърка по време на секцио?
След раздялата с него за дълго останах сама”, обяснява тя. Какви обаче са негативите на една късна бременност? „Най-големият негатив е страхът, че нещо с бебето няма да е наред. Мисля, че при нас, по-възрастните майки, той е засилен. Особено в първите месеци, докато не минаха всички изследвания и не чух от лекарите, че всичко е ОК. От този момент сякаш се подмладих с 20 години.
Преливах от енергия – катерех стълбите с големия корем, без да усещам капка умора.” За жалост връзката на Анелия с таткото се разпада малко след раждането и днес тя отглежда Александър сама. „Това носи доста напрежение, но няма нищо общо с възрастта. Аз съм една щастлива майка, но и мъничко съжалявам, че не успях да имам повече деца”, заключава тя.
Липсата на подходящ партньор е причина за късното майчинство и на 42-годишната Кристина Маринова, майка на 7-месечната Леа. „Омъжих се рано и още на 24 години исках дете. Съпругът ми обаче пожела да изчакаме. Отдадохме се на купони, на учене и после на професиите си, а скоро дойде… разводът. След раздялата не спрях да се оглеждам за човек, с когото да създам семейство. Годините обаче минаваха и свиквах да съм сама. Започвах да се примирявам с мисълта, че може и да не срещна подходящия мъж.
Един ден обаче приятели ме запознаха с техен близък шотландец от Единбург, който им гостуваше. Харесахме се от пръв поглед и месеци по-късно вече правехме планове да замина да живея при него”, разказва Кристина. Приятелят й Марк има две деца от предишен брак и 38-годишната жена е сигурна, че той няма желание за трето. „Един ден обаче зяпнах от изненада, когато Марк каза, че ще е страхотно, ако си направим бебе. Веднага отидох на гинеколог, започнах да изчислявам кога съм в овулация и още на третия месец имаше резултат”, спомня си Кристина. Днес тя твърди, че се чувства много по-спокойна и в мир със себе си, отколкото преди 10 години. „Радостна съм, че не се отказах да стана майка, независимо че бях на 40”, допълва тя.
Напълно различна е историята на Валерия, 44 год., майка на 2-годишния Борис. „Бях абсолютен работохолик, който прекарва почти 16 часа дневно в офиса. Имала съм възможност да стана по-рано майка, тъй като винаги съм имала дългогодишни връзки, но работата бе твърде важна за мен. Дори и на 39 години
не изпитвах панически страх, че нямам време за семейство.
Все пак започвах да се питам докога работата ще ми носи все същото удовлетворение”, споделя тя. Когато е на 39 години, Кристина се влюбва и всичко се развива с главоломна бързина. Малко след сватбата тя разбира, че е бременна. „Колегите ми се смаяха, когато научиха новината. На 42 години излязох в отпуск по майчинство и реших да не се връщам на работа, докато не минат три години. В момента напълно се наслаждавам на майчинството. Ако някой ден Борис ме попита за възрастта ми, ще му кажа, че винаги ще съм до него, независимо на колко години ще бъда”, категорична е Валерия.
„9 месеца“ създаде две тематични Фейсбук групи с цел да предоставя на членовете им проверена информация, ексклузивни срещи със специалисти, специални подаръци от партньори и - разбира се, да им осигури уютно пространство за комуникация и взаимопомощ. Очакваме ви и там!
.jpg)
