Инвитро при проблем със забременяването

Д-р Валентин Лачев, специалист акушер-гинеколог и специалист ендокринна гинекология, ръководител на лаборатория за инвитро оплождане, СБАЛ „Св. Лазар”, е насочил широките си познания към някои от най-тежките форми на стерилитет при мъжа и жената. На първо място това е т.нар. „намаляване и изчерпване на яйчниковия резерв”. Лабораторията успява да поддържа 28% забременяване при жени над 42 год. В тази връзка е и втората посока, в която са насочени усилията, а именно: замразяване на генетичен материал – сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони. И на трето, но не на последно място, това е дарителството на яйцеклетки и ембриони.

Кои изследвания трябва да се направят при проблем със забременяването?

Изследванията, които могат да се извършат при една двойка с репродуктивни проблеми, са твърде многобройни. Те зависят от данните, които ще получим при снемане на анамнезата. Като правило изследванията, с които започваме, са следните: при мъжа – спермограма, при която ще определим броя, подвижността и морфологията на сперматозоидите. При жената трябва да се извърши т.нар. фоликулометрия. В този случай чрез ултразвук определяме наличието или липсата на овулация при жената. Разбира се, тази методика се подкрепя и от хормонални изследвания, които се извършват в определени дни от овариалния цикъл, обикновено между 3-тия и 7-ия ден от началото на мензеса. Става въпрос за фоликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон, пролактин, естрадиол, тестостерон, както и хормони, които определят до каква степен е запазена функцията на яйчниците – антимюлеров хормон и инхибин Б. Второто изследване, което се извършва при жената, е сонохистеросалпингография. Това е изследване, което не е увреждащо за жената, извършва се под ултразвуков контрол, като се използва ехографски позитивна течност. Вкарва се в матката и в тръбите на жената и се определя проходимостта на маточните тръби. Друга група изследвания, които трябва да се извършат при двойката с репродуктивни проблеми, когато първите, за които говорих, са в нормални стойности, са т.нар. имунологични изследвания. Това са поредица от тестове и изследвания, насочени към сперматозоидите и яйцеклетките. Става въпрос за антиспермални антитела и определяне титъра на антителата спрямо зона пелуцида – обвивката на яйцеклетката. Прилагат се и някои други изследвания, засягащи имунологичния статус на жената и мъжа. Трета група изследвания са инвазивните. Става въпрос за биопсия на тестисите при мъжа, а при жената – за хистероскопия и лапароскопия.

Кога се налага инвитро оплождане?

Методът инвитро оплождане се въвежда преди повече от 37 години поради една-единствена причина – да се намери начин на лечение при жени, чиито маточни тръби са увредени, запушени или оперативно отстранени. Да се намери метод, който да заобиколи този проблем чрез оплождане на яйцеклетката извън тялото на жената и вкарване на ембрион в матката. Разбира се, оттогава досега тези методи на инвитро оплождане се разшириха дотолкова, че в момента сме стигнали до един абсурд – двойките, които нямат репродуктивни проблеми, искат да се получи бременност при жената чрез методите на инвитро оплождане, защото смятат, че това ще стане по-бързо и по-лесно.

Как протича първата консултация при специалист?

Първата консултация е най-важна, защото трябва да се спечели доверието на пациентите. Това е известен факт, затова трябва да се отдели достатъчно време, за да може да се вникне задълбочено в проблема на двойката, която се обръща към нас за помощ. Много често пациентите са се лекували с години, правени са им безкрайно много изследвания, опити в различни лаборатории. Всичко това трябва много добре да се синтезира и систематизира, за да не се извършват едни и същи изследвания по няколко пъти, както и да се извършват едни и същи неудачни опити, които вече са правени. По този начин често пъти успяваме да намерим най-правилния метод, който да бъде с най-добър резултат именно при тези пациенти. Това изисква наистина продължително преглеждане на документацията.

Каква е ролята на базалните хормони?

Базалните хормони са тези хормони на хипофизата, които се изследват между 3-тия и 7-ия ден от овариалния цикъл на жената. Когато те са екстремно ниски или високи, могат да ни дадат много ценна информация. Много често обаче те са в нормалните граници (референтни граници) и въпреки това жената може да има проблеми. Сами по себе си в този случай те не са достатъчни, за да поставим определена диагноза. Техните стойности трябва да бъдат съчетани и с други изследвания. Най-често това е споменатата фоликулометрия.

Етапи на подготовка

Когато е поставена правилната диагноза и ние знаем какъв метод на инвитро оплождане трябва да приложим, било то вътрематочна инсеминация, или инвитро оплождане, класическо или ICSI, самата подготовка е един-два дни преди очаквания мензeс, т.е. всички необходими изследвания могат да бъдат направени в рамките на един ден. А именно: при мъжа и при жената се извършват кръвни изследвания, които включват хепатит B и C, СПИН, Васерман, кръвна картина с биохимия и кръвна група. Освен тези кръвни изследвания, при жената се извършват микробиологично изследване на влагалищен секрет, както и сондиране на цервикалния канал, защото след това ние връщаме ембрионите при ембриотрансфера с фино катетърче и трябва да сме наясно дали в цервикалния канал няма някакви отклонения. Всички тези изследвания се извършват в един ден и те са напълно достатъчни, за да можем да започнем от първия или втория ден на мензеса стимулацията на овариалния цикъл.

Болезнена ли е процедурата при жената?

Ако манипулацията е вътрематочна инсеминация, то тя е абсолютно безболезнена. Не изисква никаква анестезия. Ако е пункция за вземане на яйцеклетки при инвитро оплождане – да. Тази манипулация е болезнена и затова винаги се извършва с обща венозна анестезия. Жената е напълно обезболена и след това няма никакви оплаквания. Разбира се, тази манипулация е инванзивна и затова след пункцията има до 3 часа болничен престой под наблюдение.

Процент на успеваемост – можем ли да го предвидим?

Това са все въпроси, които касаят качеството на добитите яйцеклетки, както и сперматозоидите, които ще използваме за оплождането им. Когато причината е в запушени тръби и функцията на яйчниците е напълно запазена, сперматозоидите на партньора са в референтни граници, в нормални стойности, получаваме качествени ембриони и обикновено извършваме ембриотрансфер на 5-ия ден, в т.нар. стадий бластоцист. Тогава процентът на успеваемост е много висок. Особено нашият е близо 75%. Разбира се, това е в идеалния случай. Когато една жена е в по-висока възраст, например след 42 години, шансът за успех рязко намалява. В много изследвания се описва, че той пада под 5% и това е така, защото овариалната функция е инсуфициентна. Говорим за т.нар. изчерпан яйчников резерв. Същото важи и за сперматозоидите. Въпреки че ние извършваме ICSI – интрацитоплазматична инжекция, когато използваме единични сперматозоиди, пак се нуждаем от качествени такива, за да можем да очакваме получаването на качествени ембриони. Успеваемостта е в пряка връзка с генетичния материал, който ще получим от страна на жената и мъжа. В този смисъл по-младите жени, под 30 години, имат по-голям шанс за успех. Разбира се, не липсват изключения. Има и жени на 25 години с отпаднала функция на яйчниците, а има и жени, които са на 48 години и забременяват със собствени яйцеклетки. Това са по-скоро отклонения от нормата. Колкото по-млада е една жена, толкова функцията на яйчниците й е по-добра, следователно има и по-добри яйцеклетки. Що се отнася до мъжете – при тях възрастта има значение, но може би не е толкова определяща, колкото при жената. Ние срещаме мъже, които са над 50 години, но имат много добри показатели при изследване на сперматозоидите.

Прочети още: Първа гестационна седмица

Избор на донорска яйцеклетка – кога се налага?

При всички случаи, при които жената няма собствени такива. За съжаление, тези случаи все повече зачестяват и голям процент от нашата работа се състои имено в това да предлагаме донорски яйцеклетки. В този смисъл изключително голямо значение има донорството и то трябва да се поощрява. Проблемът с донорството не е така прост, както при донорството на сперматозоиди, тъй като при жената се налага стимулация и да се извършват интервенции, които не са безобидни за нея. Инвитро процедурата може да крие риск за жената, от която вземаме яйцеклетките, тъй като това е инвазивна процедура. След като се получи бременност, тя се развива като всяка една друга нормална бременност. Един от рисковете е, когато при стимулацията на жената се е получи т.нар. хиперстимулационен синдром. Пораснали са много на брой големи фоликули. Това е страдание, свързано с риск за живота на жената, така че евентуална бременност може да задълбочи още повече хиперстимулационния синдром. В тези случаи ние прилагаме лечение с лекарства, прием в болница и до голяма степен успяваме да предотвратим опасността, а бременността продължава да се развива нормално.

Трябва ли да раждат със секцио тези жени?

В днешно време категорично не! В началото, когато въведохме инвитро оплождането в България (преди 27 години), може би 90% от тези жени раждаха със секцио, но в днешни дни вече знаем, че бременността не се различава от тази на нормално заченалата жена и няма причини само поради това, че е правено инвитро оплождане, раждането да се извърши чрез цезарово сечение. То може да се приложи само ако има и други показания.