Всяка родилка копнее за деня на изписването от клиниката. Нетърпелива е да се прибере с новороденото си съкровище, за да заживее новия си живот като млада майка.

Понякога обаче изписването се отлага за неопределено време… Какво е да излезеш от родилното за ръка с таткото, но без дългоочакваното бебе? Само с натежало от страх сърце…

Добре дошъл, Габриел - мама и татко те чакат повече от 9 години

Тези чувства са добре познати на 23-годишната Станислава Вушева и на съпруга ѝ Валентин (31 години). В спомените си младата майка връща времето назад – бременността ѝ преминава безпроблемно и нищо през 9-те месеца не подсказва за последвалите усложнения.

„Наблюдаващият ме лекар дори ми казваше, че ще прехвърля датата на термина”, спомня си тя. Слава Богу, малкият ѝ син Кристиан днес е слънчев чаровник, който наскоро навърши 1 година. Денят на раждането му обаче е свързан както с радостта от появата на нов човек в света, така и с най-тревожния въпрос за всеки родител :„Дали детето ми ще оцелее?”

Кристиан е едно от хилядите българчета, които са се родили преждевременно. Независимо че изплаква за първи път в началото на 9-ия месец и с тегло почти в нормата – 2.7 кг, лекарите го определят като недоносено бебе. При някои деца изпреварването на датата на термина с около месец не е проблем, при други обаче това се превръща в
риск за живота, поради затрудненото дишане още в първите часове след раждането. Това се дължи на недостатъчното образуване в организма на т.нар. сърфактант – вещество, което покрива вътрешната част на белите дробове, като ги държи разширени и позволява на бебето да диша свободно. Дихателната недостатъчност всъщност е най-честото животозастрашаващо усложнение за крехкия организъм на недоносените бебета.

При Кристиан инфекция утежнява състоянието му. Налага се спешно да транспортират момченцето в Клиниката по неонатология към Университетската педиатрична болница. Там му прилагат лечение с ценния и скъп сърфактант и го слагат в кувьоз.

Първите дни родителите нямат достъп до детето, а могат само да се информират за състоянието му. „Казват ти: „Състоянието му е крайно критично. Ако преживее 24 часа, е добре!” На следващия ден пак ти казват същото. Не те окуражават, защото не изключват и най-страшния развой на събитията”, спомня си с болка тези дни таткото Валентин. 

Младата майка успява да види детето си чак на третия ден след раждането. „Когато влизах в болницата при Кристиан, не можех да повярвам колко малки бебета се борят за живота си. Някои бяха с тегло около 600 грама”, разказва Станислава. „След като излязох от родилното, отидохме при родителите ми. Не можех да се прибера вкъщи и
да гледам приготвената детска стая и празното бебешко креватче", добавя още тя.

В тези дни болезнено се посрещат и въпросите на близките: „В един момент спряхме да вдигаме телефона на приятели и роднини. Разбирахме притеснението им, но просто ни беше трудно да обясняваме, защото и ние самите бяхме в неведение за живота на Кристиан.”

През седмиците, докато малкият Кристиан не е при майка си, тя поддържа лактацията си: „Изцеждах кърма и я съхранявах. Така чувствах, че правя нещо за детето си… В началото буквално нямах сили да се движа, а нощите бяха най-тежки. Надеждата обаче те крепи и дори и най-малките признаци на подобрение те успокояват… ”, споделя Станислава.

Двайсет дни след раждането идва щастливата развръзка – радостните родители прибират здравия Кристиан у дома.

Оказва ли обаче влияние преживеният стрес върху грижите, полагани впоследствие за бебето? „При изписването лекарите ни увериха, че Кристиан е нормално развито дете, не по-чувствително от всяко друго. Ние обаче смятахме, че трябва да го пазим повече. През първите месеци много се страхувахме да не се разболее. На всички, които идваха у дома, слагахме марлени маски. Все пак синът ни беше лекуван заради инфекцията с антибиотици – имунната му система не беше укрепнала. Постепенно с времето и с ежедневните грижи тревогите се забравят”, казва Станислава. Все пак тя признава, че страховете тлеят някъде в душата ѝ. И ако младото семейство някой ден реши да има второ дете, вероятно ще се появят опасения, че преживяното може да се повтори. „Мъжът ми казва, че няма да ме остави втори път да родя в България”, казва Станислава.
Двамата обаче са категорични, че лекарите, полагали грижи за детето им, заслужават възхищение, макар и някои от тях да не са имали деликатен подход към изплашените родители.

„Тяхната мисия е не да те успокояват, а да спасят живота на бебето ти. И да се борят за следващото дете, което идва в тежко състояние. Недопустимо е професионалисти като тях да получават мизерно заплащане и да не могат да си вършат работата заради липса на техника”, изказва възмущението си младият татко. 

КАЛКУЛАТОР ЗА ТЕРМИНА – РАЗБЕРИ КОГА ЩЕ СЕ РОДИ БЕБЕТО

Станислава пък изтъква лекарската принципност: „Тези хора не приемат никакви пари като благодарност." И тъй като родителите чувстват нужда да се отблагодарят по някакъв начин, чуват: „Ако искате да окажете помощ, платете скъпия сърфактант за други деца…”

От собствен опит младото семейство е убедено, че хората се замислят за нуждите на многото недоносени бебета в България, едва когато този проблем засегне техния живот. „След случилото се си обещахме, че ще даваме и средства, и време, за да помагаме с каквото можем на каузата. Кувьозите за интензивно лечение не достигат. Има новородени в критично състояние, които се транспортират отдалеч, и докато линейката пристигне, оцеляването им е под въпрос. Докато бяхме в болницата при Кристиан, докараха бебе чак от Добрич”, разказва Станислава. 

Текст: Сандра Керелезова

 

 

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ