Мама Таня и татко Дени винаги много са искали да имат детенце, което да ги направи още по-щастливи. Животът обаче често ни изправя пред различни трудности, редуват се хубави с тъжни моменти, сякаш сме във вихрушка от емоции, в която днес сме безкрайно щастливи, а утре плачем неудържимо. Точно това се случва и в живота на моите родители. Малко след моята поява, мама и татко преживели нещастие. Дядо се е разболял много тежко и след два месеца си е отишъл от този свят. Мама е била много тъжна, но мисълта за мен и подкрепата на татко са ѝ помогнали да преодолее мъката си. Мисля си, че може би и това е била причината да ме кръстят Божидара, като “Божи дар”. Сигурно за тях съм именно това. 

Бебета и дечица помагат и правят компания в дом за възрастни хора в Япония

Докато растях в коремчето на мама, татко се грижеше много за нея, постоянно ѝ помагаше, стараеше се да не се преуморява, да е спокойна и весела. А аз вътре доволна ритах с крачета, когато той ми говореше и ми пееше разни песнички.

Ето че се появих на бял свят и тримата станахме истинско семейство.Татко никога не забравя да ни целуне с мама и да каже “моите принцеси...”, а вечер, когато се прибере вкъщи, става много весело. Макар и да е много уморен, той нетърпеливо ме взема от креватчето, гушва ме и започва да ми говори. Много често ми казва: “Ей, човече, обичам те!”

Здраво бебе от извънматочна бременност - здравей Божидар

Обожавам почивните дни, когато и тримата сме заедно по цял ден. Тогава татко отменя мама в много неща. Приготвя ми млякото, храни ме, сменя ми пелените, забавлява ни – нарочно танцува и пее смешно, а аз понеже още не мога да се смея с глас, го дарявам с най-чаровните си усмивки. Все още съм много малка, но вече знам, че животът е чудесен!

С обич, 

Ваша Божидара

ПРОЧЕТИ ОЩЕ