След една прекрасна година с Павел решихме да имаме бебе и избрахме да го заченем на романтичната дата 14 февруари. Дотук обаче бяхме с плановете. Поради стечение на обстоятелствата започнахме опитите за зачеване чак след три месеца – през май 2005 г. Бяхме абсолютно сигурни, че ще се получи веднага. Уви, очакваше ни неприятна изненада – в продължение на 2 години безрезултатно се опитвахме да си направим бебе.
За първи път от години - успешна грижа за недоносено бебе в МБАЛ Св. Иван Рилски
През пролетта на 2007 г. обаче настъпиха дни, в които се чувствах много уморена, гадеше ми се, едва успявах да се прибера у дома след работа. Мислех си, че за пореден път язвата ми се е обострила. Все пак реших да си направя тест за бременност. Той се оказа… положителен. Когато видях резултата, не посмях да се зарадвам. Страхувах се да не би да се окаже грешка и мечтите ми да се сринат за пореден път. Със свръхусилия на волята изчаках една седмица, преди да отида на гинеколог. А когато лекарят потвърди, че съм бременна, вместо да извикам от радост, се разплаках. През следващите няколко часа не спрях да плача – едновременно изпитвах и щастие, но и страх дали всичко ще е наред. Веднага се обадих на Павел и му съобщих новината с треперещ глас и със сълзи на очи, а после разбрах, че и неговата реакция е била подобна.
През 9-те месеца за мен се грижеше д-р Методи Генов от Първа САГБАЛ “Св. София”. Огромни благодарности на него и на целия му екип. Бременността ми бе невероятно лека и безпроблемна. Разбира се, изпитвах обичайната умора, имах гадене до четвъртия месец и силни киселини. Качих около 15–16 кг, но това въобще не ме притесняваше. С Павел бяхме неописуемо щастливи.
Винаги съм си мислела, че ще имам момиченце. Павел също искаше дъщеря. На ехографа обаче бебето все не искаше да се покаже дали е момче, или момиче и до края не знаехме пола му. Ето защо малко преди да родя накупихме бебешки дрешки и мебели в неутрални цветове – жълто, зелено, бежово, кафяво, бяло…
Щях да раждам с цезарово сечение, дори имах насрочена дата. Колкото повече Денят наближаваше, толкова по-силно ме обземаха страхове. Няколко дни преди секциото при стандартните изследвания се оказа, че имам алергия към някои упойки. Доста се притесних…
В ранната януарска сутрин ме приеха в болница “Св. София”. Докато ме вкарваха в операционната, се бях вцепенила от страх. По време на операцията направих лека алергична реакция, въпреки предварителната подготовка с противоалергични медикаменти. Всичко бързо бе овладяно. Целият екип бе от страхотни професионалисти. Анестезиологът д-р Недялков непрекъснато ме държеше за ръката и ме успокояваше. Не спираше да ми обяснява какво следва и как ще се почувствам при вливането на медикаментите.
Три години борба за второ дете, рискова бременност и щастлив финал
След 20 минути ми съобщиха, че имам син. Пъпната връв се бе увила около врата и раменете му и заради това за първи път се зарадвах, че раждам с операция. След няколко секунди ми подадоха да целуна бебето и изведнъж забравих всичките си страхове и притеснения. То бе невероятно сладко, пухкаво, с дебели бузки и черна коса. Бе намусено, че току-що го бяха извадили от топлото и уютно място в корема на мама. От този момент нататък мислех единствено за моя малък син.
До края на деня приемах поздравления от роднини, приятели, колеги. Обадиха ми се дори хора, които не очаквах да ни поздравят. Всички изживяваха радостта заедно с нас. На следващия ден можех на спокойствие да гушкам малкия Павел. Тогава и баща му го видя за първи път. И така започна нашата приказка за трима, която всеки ден изпълва живота ни с красота и хармония…
Текст: Мама Десислава
