Както принцесите от приказките, много млади момичета мечтаят да срещнат принца на белия кон и да живеят щастливо, докато смъртта ги раздели. За съжаление, реалността невинаги оправдава очакванията и много жени избират или са принудени да продължат своя път сами. В тази статия ще обърнем внимание на емоционалните и психологичните аспекти, въпроси и съмнения, пред които жената е изправена в ситуация на раздяла.

Митовете относно раздялата

Както неведнъж съм подчертавала, всяка проблематика и ситуация се характеризират с точно определен социално-исторически контекст. От него зависи как хората ще дефинират, изживеят и погледнат на това, което им се случва.

Ако се върнем назад във времето, с носталгия ще констатираме колко дълги и здрави са били браковете на родителите и прародителите ни. Десетилетия наред изразът „докато смъртта ни раздели” е бил не само модел за пример и подражание, но и социална норма, в която двойките са се идентифицирали. Общоприето е било всяка млада жена да избере съпруг и заедно с него да създаде дом и семейство. Ако жената не поемела по този път, това се е интерпретирало като проблематично и неморално. Никой не може да каже дали един дълъг брак е бил щастлив и изпълнен с любов, защото хората не са говорили открито за тези неща. Друг е въпросът, че жените не са имали това право на избор, което днес имат съвременните жени.

Родените през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век в България символизират така наречените поколения на прехода. Една от главните им характеристики е, че те носят на плещите си огромен товар, който е резултат от разминаването на вижданията и нормите на социалистическите поколения и съвременните западни модели. Много мои пациентки българки са изпитвали страх, срам и тъга от това как родителите ще осъдят тяхното ново виждане за семейството и родителството. По този начин се заражда следният мит: ако не създадем дълги любовни и семейни отношения като родителите ни, значи сме се провалили в тази важна социална роля. Тъй като ги разочароваме, значи разочароваме и себе си.

Какво ще кажат другите?

Друга характерна черта на българката е вниманието, което тя отделя на мнението на околните. „Какво ще кажат другите?” е въпрос, от чийто отговор много жени се страхуват. Сравнението с приятелките е нормален процес за всяка жена. Важното е той да не се превръща във водеща мотивация за личностно и социално развитие. Фактът, че приятелките ви са омъжени и имат деца, по никакъв начин не означава, че вие сляпо трябва да следвате техния пример. Ако вие се разведете със съпруга си, което ви поставя в ситуация на самотен родител, това не означава, че сте по-малко успели от тях. Разводът не е провал, а опция измежду много други. Няма универсална дефиниция и никъде не е написано как трябва да изглежда човешкото щастие. Всяка жена сама избира посоките, по които ще тръгне. Има толкова посоки, колкото и жени на земята. Никоя не е по-добра от другата. Просто те водят до различни дестинации и последици.

Ще се справя ли?

Други тревоги, които предизвикват страх и нерешителност, са финансовата сигурност и организирането на отглеждането на децата. Ще имам ли достатъчно доходи, за да се справя? Трудно ли е да бъдеш сама? Ще отговоря ли подобаващо на всички нужди на детето ми? Няма ли да му се смеят другите деца? Кой ще го води и ще го взема от училище? Пак ли опирам до моите родители? При тях ли трябва да се върна да живея? Това са само малка част от въпросите с труден отговор, които обземат мислите на жените пред или след раздяла.

Калкулатор на бременността - провери кога е твоят термин

Не съществува перфектно положение, независимо дали жената живее със съпруга си, или без него. Винаги ще има едно или повече „но”, които ще ви отдалечават от идеала ви за брачни отношения и реалността, която понякога ви налага да вземате трудни решения. Важното е да помислите коя опция е най-добра за децата и за вас самите. 

Кое е добре за детето?

Колкото и странно да ви звучи, понякога е по-добре детето да отрасне с разделени, но спокойни родители, отколкото в семейство, в което царят напрежение, вербално и понякога, за съжаление, физическо насилие и липса на любов. От най-ранна детска възраст децата чуват, виждат и разбират всичко, което се случва около тях. Ако атмосферата не е благоприятна, детето може потенциално да развие по-късно душевни и поведенчески проблематики. Възможно е то да възпроизведе отрицателни модели на комуникация и държание, на които е било изложено. Любовта и вниманието са ключови моменти в отглеждането на едно дете. Те са от много по-голямо значение от семейното положение на родителите.

Кое е добре за мен?

Последно, но не и последно по важност е вашето лично щастие. Появата на едно и повече деца обръща представите за живота на жената на 360 градуса. Това не значи, че тя тотално трябва да се изостави. Замислете се как ще превърнете децата в здравомислещи, уважаващи и обичащи се личности, ако вие самите не сте такива?

Прочетете още: Маникюр и гел лак през бременността

Една жена не престава да бъде жена с майчинството. Двете определения се допълват, но по никакъв начин не се изключват едно друго. Замислете се дали голяма част от вашите страхове и страдания не идват от митове и модели, които не съответстват на вашата визия за семейството, жената и родителството. Не е от голямо значение дали сте в конфликт с околните, чиито дефиниции се различават от вашите. Много по-важно е да не бъдете във вътрешен конфликт с вас самите. Понякога решението е точно пред очите ви. Трябва само да ги отворите, за да го видите.