Мама Венета разказва за своя син: Забелязвам, че от няколко дни малкото ми съкровище вече започна да протяга ръчички, дори да хваща за секунда играчките. Често изпуска някои от тях, но знам, че още е рано и скоро ще започне да си играе сам. Наслаждавам се на неговия смях, който с всеки изминал ден става все по-ясен и звънлив. Вече не е моето малко котенце, а расте голям мъж. Щастлива съм, че вече ме познава дори само когато вляза в стаята и се радва на присъствието ми. Знае, че мама е до него. Смее се и крещи от радост, че съм там и ще му обърна внимание. Реших, че е време да започнем заедно да правим упражнения на килимчето за активна гимнастика


Димитър се забавлява с всички животинки, които висят над главата му и издават най-различни звуци. Гледа ги и им се радва. Всеки ден го поставям по корем и се опитвам да го побутна напред, като опирам стъпълцата му, но малкият ми принц още е мъничък, за да пълзи. Знам обаче, че това упражнение е много важно. За съжаление трудно се справям с масажа. Още по средата момчето ми започва да плаче, дърпа се и се мръщи. Рядко успявам да завърша, но не се притеснявам, защото синът ми е много гъвкав – като баща си. Педиатърът дори ни предупреди да внимаваме да не му се извадят ставите.

Радвам се, че не е много капризен за храната. Кърмя го, но се налага и да го дохранвам. Никога не го събуждам за ядене. Обикновено сам огладнява през 3 часа, но когато сме на разходка в парка или спи, може и да не поиска да яде половин ден. С баща му сме щастливи, че всяка вечер заспива точно в полунощ и се събужда към 11 ч. на другия ден Така спокойно можем и ние да се наспим. Къпем го, когато и двамата сме свободни. Отскоро малкото ми съкровище откри, че във ваната е много забавно. Първите месеци много се страхуваше и плачеше, сега обаче постоянно рита с крака, плиска вода навсякъде и се наслаждава на играта. Оставяме му много надуваеми играчки, за да се забавлява. Често по време на къпане пускаме музика, обикновено Моцарт. Четох, че деца, които слушат класическа музика, стават много интелигентни. Ето защо вкъщи постоянно звучи такава мелодия. Имаме много богата колекция. Забелязвам, че дори и когато по телевизията пуснат някоя песен, Димитър прави гримаси и въздиша доволно, явно му харесва. Често му пея, но за съжаление репертоарът ми не е достатъчно богат, затова пускам Бийтълс и пея с тях.
Все още момчето ми няма любими играчки, но започна да хапе залъгалките и подозирам, че му расте първото зъбче, въпреки че е толкова малък. Непрекъснато си чеше венците и се опитва да пъхне нещо в устата си. Мъничето ми има собствен бебешки език.

Усъвършенствал е “агу” но още не може да казва “мама”, въпреки че постоянно му повтарям тази думичка. Знам, че е прекалено рано за това. Винаги когато е гладен, казва “ле” и това е сигнал да му приготвя храната. Чета му приказки, а той обича да се заглежда по списанията с шарени картинки. Харесва и светлините на телевизора. Дори с баща си вече гледат футбол. Решихме, че няма да успеем да го предпазим от този вид забавление, а и екранът много ни помага в борбата с коликите. За съжаление Димитър ужасно страда от тях още от раждането си. Опитахме всичко, което се предлага на пазара, но нищо не помогна.
Малкото ни момче отказва да пие вода и чай, винаги ги плюе и затова не може да го успокоим и с чая от анасон. Знам, че коликите при всяко дете са различни и просто трябва да мине време, но не искам момчето ми да страда. Всеки ден има криза следобед или по-късно вечер. Коремчето му постоянно се бунтува. Налага се да го носим на ръце, но задължително трябва да лежи по корем, като наблюдава света наоколо.