Как да направим децата си такива, каквито искаме? Имаме ли право да се стремим те да са копие на създадения в нашия ум образ и трябва ли да сме разочаровани, ако не са? Програмиране ли е възпитанието и защо има черти в характера на детето ни, които понякога тайничко (или не съвсем) желаем да премоделираме? 

Все въпроси с трудни за намиране отговори. Поемаме по пътя на тяхното разрешаване и търсим най-добрите действия, с които децата ни да се превърнат в будни, уверени и успешни личности. В тази важна мисия ни помагат съветите на Теди Димитрова, основател на House of Light и на АХА бизнес клуб, първият бизнес клуб за будни души.

Биология на промяната за деца – що е то и как ни помага във връзката родител–дете? 

Да оставим за момент децата настрана. Хайде да си представим, че аз, например, искам да стана добър оратор. Или да бъда по-прибрана. Или да спра да ям сладко. Нека всеки си избере нещо, което важи лично за него. 

Как мога да постигна това мое желание? Очевидно само желание не стига, защото от началния ентусиазъм, вероятно ще вляза в етап на отлагане. А после може и да вляза в етап на отричане: „Всъщност не е добър момент да стана по-прибрана, защото съм много стресирана покрай ...“ или „Един шоколад, голяма работа, няма да умра здрава“. 

Всичко, което се случва по пътя на промяната ни, всъщност се корени в биологията ни – и мислите ни, и емоциите ни, и поведението ни. Това наричам Биология на промяната. 

Според психолозите децата никога не забравят обидите на своите родители

Сега можем да пренесем същия процес към нашите деца. От срамежливи да станат спокойно общуващи. От агресивни да станат уверени и т.н. Когато ние като родители знаем през какъв процес преминават децата ни, защо са такива, каквито са и какво се случва в тях на ниво биология, за да станат други, тогава на нас ще ни е по-леко в процеса, а и на децата също. Защото ще знаем как да им помогнем.

В стремежа си да променим детето... не го ли лишаваме от свобода? 

Това е любимата ми тема! Природата ни е оборудвала така, че в първите години от живота си да сме отворени да приемаме автоматични програми. Мозъкът ни работи на такава честота на вълната, че дори и бебетата, които все още логически не разбират и нямат развити понятия, приемат от околната среда готови модели на мислене и действие. Как? Просто всичко, което се случва около тях, директно се закодира в подсъзнанието им. На по-късна възраст се оформя нещо като врата между съзнание и подсъзнание и вече процесът на програмиране става малко по-различен. 

В този смисъл децата се програмират от околната среда, независимо дали това е нашето намерение или не. Не можем да си кажем „не искам да влияя“, защото ние влияем чрез присъствието си, демонстрирайки начина, по който ние мислим и действаме. Хубаво е това да е осъзнат процес, за да можем да оборудваме децата си с най-доброто, което можем да дадем.

Каква е ролята на гените?

Вече отдавна не е тайна, че гените са избор. Природата, Вселената, е изработила изключително умен процес. Раждаме се, снабдени с това, което е било нужно на предците ни за живот, за да бъдем добре подготвени за средата, в която сме се появили. Но гените са просто варианти, които ние можем да включваме и изключваме – знаем го от работата на изледователя Брус Липтън и изводите от Човешкия геномен проект, стартиран през 1990. Тоест ние имаме избор!

Към всички родители, които си казват: „Прилича на мен, позволява да го използват“ или „Наследила е слабите ми очи“, или „Баба ми имаше проблеми със стомаха“ – искам да ви кажа, че това отново е чисто програмиране на децата, а не биологична даденост. И макар че темата е много дълга как и защо тялото ни изпълнява подобни команди и веднага се втурва да „развали стомаха“, да „отслаби очите“ и да създаде определена черта на характера, можем да си направим един експеримент. Повтаряйте на детето си в продължение на една година, че има талант за математика и наблюдавайте резултатите!

Родителят ли е най-важният модел на поведение?

Вера Биркенбийл, австрийската изследователка на работата на мозъка, разказва как децата в едно африканско племе се учат да пасат кози. 

Пасенето на козите в това племе било задача на 6-годишните деца. Към тях се присламчвали буквално незабележимо 4-годишните деца и по цял ден ги следвали, където и да отидат, каквото и да правят. 6-годишните се престрували, че не ги забелязват и си вършели работата. И това продължавало 2 години! След тези 2 години, новите вече 6-годишни поемали стадото, а вече 8-годишните отивали да чиракуват по същия начин като ловци на дивеч. 

Търпение, разбиране, правилна комуникация и любов са ключът към хармония в семейството

Забележете, че тук няма обяснения. Няма грешки и поправки, няма похвали и наказания. Има наблюдение и копиране. Това е природният начин за копиране на поведение. Хората са го знаели от стари времена, а днес вече науката е обяснила процеса чрез съществуването на огледалните неврони. Децата гледат какво се случва около тях и автоматично в мозъка им се създават невронни пътеки, които отговарят за нови автопилотни програми. По същия начин един ден тези деца установяват, че без да са се учили изрично, знаят точно как да направят специалитета на майка си. Случвало ли ви е се наскоро да се сепнете колко сте заприличали на майка си или на баща си? 

Няма смисъл да казваме на децата си колко вредно е да ядат лоша храна, ако в този момент те ни наблюдават да избираме точно този тип храна за себе си. Да, можем да спрем детето на момента, да вземем шоколада, да забраним, да изконтролираме. Но то вече има в себе си програма за това кое е хубаво, как да се възнаграждава с храна, и в момента, в който нас ни няма да упражним контрол, то ще направи същия избор като родителите си.

Как си взаимодействат социалните мрежи и детският ум? 

Правилото е много просто – не прави детето си свидетел на поведение и ценностна система, които не искаш да интегрира. 

Рекламите казват: „Когато станеш на 60 ще имаш проблеми с костите! (Изяж това хапче)“. И ето вече в подсъзнанието им има програма за разрушаване на костите. 

Във филмите им дават програмата, че след „стресов ден“ изпиваш няколко питиета. 

В игрите свикват на мигновени резулати – защо в момента имаме толкова възрастни, които не умеят да инвестират дългосрочни усилия в проект, да се фокусират върху него и да изградят постепенно целта си?!

Психолози споделят: Ембрионът чува и вижда образи, изпитва и изживява различни чувства

Как работят екранните устройства? 

Първо, синият екран сам по себе си влияе на честотата на мозъчните вълни. Когато забавим мозъчната вълна, директно влизаме в режим на програмиране, вратата към подсъзнанието се отваря. 

Към това имаме и непрестанния допаминов кик, който се генерира в тялото. Това е хормонът на моментното удоволствие и наградата. Получавам лайк – вълна от допамин! Получавам точка, наградка в играта – вълна от допамин! Получава се ефектът на наркомана, тялото иска да поддържа точно този хормонален баланс и „нормалният живот“ става твърде бавен и безцветен. 

Бавна мозъчна вълна, тоест състояние на хипноза 
+ 
Силна емоция 
+ 
повторение
= 
Това е точната формула за програмиране. 

В допълнение на това имаме и като бонус неразвиване на уменията за говор, фокус, за социални умения, емоционална интелигентност, агресия или апатия в извън екранно време.

Разбирам колко е трудно за родителите, които вече се намират в такава ситуация, но има начини да се справят. Най-важното е първо родителят да разбере какво се случва биологично в детето му. Оттам нататък става по-лесно. 

Не е ли грешно да поставяме идеалния характер пред крехките чувства на децата? 

Всъщност, когато искаме да „накараме“ децата си да правят едно или друго, въпросът е не навлизаме ли в едно дресиране, което ограбва индивидуалността на децата ни, нали така? 

Истината е, че децата ни ще бъдат дресирани от околната среда. Това е неизбежно. Така функционира биологията ни. Оттам нататък ние като родители можем да изберем възпитанието, тоест инструментите, с които да оборудваме децата си за живота. 

Когато работим в нашия АХА клуб по тези теми, едно от началните упражнения, които правим с родителите, е една карта на планирането. Можете да опитате и вие. Разделете един лист на четири и в четирите ъгъла запишете: 

•    Ценностна система
•    Модели на мислене
•    Умения
•    Знания

Сложете листа на видно място и в следващите дни и седмици колекционирайте кои ценни вярвания, мисли, умения и знания искате да предадете на децата си. Ежедневието ще ви напомни да включите прекрасни неща! Да не е жертва. Да не се отказва от мечтите си. Да има смелост. Да умее да планира. Да умее да намира изход от ситуации в крачка. Да знае как да убеждава с думи. И още, и още – все хубави неща! 

Родителството - поезията, която пишем в сърцата на нашите деца

Можем ли да сбъркаме? Да, разбира се. И ако сбъркаме, ще забележим и ще се коригираме. И това е в пъти по-добре от един неосъзнаван процес на програмиране, оставен на случайни хора, случайни случки и послания. 

В АХА клуб много често казвам следното: „Всяко нещо учи на две неща.“

Когато уча детето си, че винаги съм до него и че няма по-важно нещо за мен, със същото действие и същото послание, аз може без да искам да го науча да не уважава времето на другите, да не бъде съобразително и т.н. 

Когато уча детето си да се съобразява и да уважава границите на другите, със същото действие аз мога без да искам да го науча да не се вслушва в себе си и да се поставя на последно място. 

Когато обаче осъзнаем, че всичко може да има и положителен и отрицателен ефект, това ни изважда от нереалната идея за перфектност. 

Но ако се оборудваме със знание, Биологията на промяната, ще успеем да създадем най-добрата версия на себе си.  А оттам ще бъдем невероятен пример и учител на децата си. 
 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ