Бързам да ви пиша, защото знам, че имате рожден ден! Поздравявам ви, мили хора – вие сте светъл лъч, розова надежда и истинска радост в дните на родителите. Най-много ви благодаря, че обръщате внимание и на хората, планиращи да станат мама и тати, а не само на настоящите такива!
Моля ви, ако прецените, че читателите ще прочетат моята история с удоволствие, то публикувайте я днес, а не утре или друг ден – пазех всичко, което споделям с вас за този празник! Благовещение – велик празник, моят специален момент!
За позитивите да бъдеш млада майка – разказ от първо лице
Не знам откъде да започна своята история, толкова детайли има, според мен всички са важни, но ще опитам да подбера най-цветните.
Чували сте го хиляди пъти „Мечтата ми бе да стана мама“ и през какво ли не минах, а ето, точно днес моята приказка се сбъдна – бременна съм. Изключително висок кръвен резултат (доста съм чела из интернет по темата, няма да ви лъжа) и наситени две чертички. Видяхме два плодни сака и две точки, скоро би трябвало да чуем пулс.
Има си причина така да се вълнувам, защото Бог чу и отговори на молитвите ми. Преди една година по същото време преживях спонтанен аборт, а преди него прекарах две години в търсене на причината какво става с моето незабременяване и защо не се получава.
Получих хиляди съвети да одита и опитам в Турция, но там не срещнах своя успех. И си помислих, разбира се, че щом там не става там, няма начин да се получи в България. Все пак най-добрата ми приятелка ме убеди да пробвам, защото имаше финансова помощ от страна на държавата, а ние вече бяхме преполовили спестяванията си.
Защо повечето жени искат да родят бебето си със секцио?
Не знам дали сте информирани, но дори и при отпуснати държавни средства, пак се налага да доплатите за определени изследвания или подготвителни процедури. И така, казах си, че ще действам, пък каквото сабя покаже.
Моят успешен трансфер се оказа третият пореден. Върнаха ми два петдневни ембриона и един тридневен. Не знам кои от тях са двете душички, чиято мама ще бъда, но само се моля да бъдат здрави и да можем да им дадем цялата обич, която носим в сърцето си.
Текст: С. Кирилова, 34 год.
