Малко настрана от интереса на бременните жени остава един орган с много кратък живот, но с удивително важно значение за плода – плацентата. Тя изпълнява за него едновременно роля на бели дробове, бъбреци и черен дроб – съчетава техните функции до съзряването на органите и до възможността за самостоятелно съществуване на бебето.
Значението на плацентата е оценено още преди хилядолетия. Много култури я почитат като орган със специално предназначение и дори имат ритуали, показващи отношението им към нея. Например в някои страни до края на XIX век след раждането на плацентата тя не е прерязана, а е оставяна свързана с новороденото, докато сама не падне (това може да стане и след дни). Този обичай е известен като раждане “Лотос“ и е характерен за страните от Далечния изток. В основата на ритуала е отделянето на новороденото за няколко дни от другите членове на общността, като така то се предпазва от ранни инфекции и заболявания.
В други култури в Африка след раждането плацентата се погребва в земята в знак на благодарност, че е отгледала и дарила нов живот. В китайската медицина тя се използва като лечебно средство за засилване на жизнените сили и имунитета. Почитта към плацентата е свързана с представата за нея като “корена на дървото на живота”.
Произход и разположение
Плацентата започва своето развитие още в първите седмици след оплождането, като достига функционална цялост около 16-ата седмица на бременността. С напредването на срока на бременността тя постепенно узрява и се увеличава по големина. Зрялата плацента на термин обикновено е кръгла, плоска, с диаметър около 18–20 см и с тегло около 400–500 г. Първоначално се разполага по-ниско в матката, а с нарастването й се “издига” към по-горната й част, високо над най-ниско разположената част на плода.
Чия собственост е – на майката или на плода?
И на майката, и на плода! Формира се както от майчини, така и от фетални структури. По този начин се осигурява връзка между кръвоносните съдове на майчиния организъм и плода, своеобразна “буферна зона”. В нея става преносът на кислород и хранителни вещества към плода, а в посока към майката се транспортират отпадните продукти от метаболизма и отработеният въглероден диоксид.
При оглед на плацентата по нея се откриват две страни – майчина и фетална. По майчината, която е по-зърниста и груба, има няколко т.нар. лоба – те осигуряват връзката с кръвоносните съдове на матката. Феталната страна на плацентата е гладка, покрита с ципа (амнион). При оглед се виждат различни съдове и винаги един “околовръстен”, по който се преценява целостта на плацентата. От тази страна се разполага и пъпната връв. Обикновено тя излиза от средата на плацентата, много рядко от ръба на плацентата или от самите околоплодни обвивки.
Роля
Плацентата е „системата за сигурност” на нероденото бебе. Тя изпълнява важни функции.
Осигурява хранителни вещества за плода.
Отделя и транспортира към майчиното кръвообращение разградените продукти от метаболизма и въглеродния диоксид.
В началото на бременността отделя хормони, които предпазват плода от спонтанен аборт, а към края на бременността – хормони, които помагат за отключване на родилната дейност.
Плацентата и околоплодните обвивки защитават плода от инфекции и потенциални наранявания.
За да се осъзнае важността на плацентата, ще спомена един факт – за една минута през този орган преминават 500 мл кръв, т.е. колкото преминават през мозъка на възрастен човек. Ако вследствие на не добро функциониране на плацентата това количество намалее, съществува риск за плода поради недостатъчното му кръвоснабдяване. Това състояние е известно като “плацентарна недостатъчност”.
Какво става с плацентата след раждането?
След като бебето дойде на бял свят, функцията на плацентата е изпълнена и следва нейното отделяне от стената на матката – третият етап на раждането. Много важно е да се установи дали плацентата и ципите са се “родили” цели, без да са останали части от тях в матката. Ако това се случи, ще има усложнения в следродилния период – кръвотечение, инфекции и пр.
За раждането на плацентата в повечето случаи се използват медикаменти, които подпомагат отделянето й от стената на матката. Около 3–5 минути след прилагането им тя се отлепва, което се установява по лекото засилване на кървенето и по промяната на формата на матката.
Огледът на плацентата дава и друга, много ценна информация: как е протекла бременността, за срока на бременността, в който е станало раждането, за здравното състояние на майката.
Норма и патология
При някои случаи се откриват и отклонения при плацентата, които могат да се отразят на плода:
неправилна форма и дебелина, навлизане в дълбочина на маточния мускул и др.;
неправилно разположение в матката – предлежание на плацентата;
преждевременно отлепване на плацентата;
неправилно функциониране – плацентарна недостатъчност.
Плацентарните усложнения са едни от най-честите и опасни през втората половина на бременността. Свързани са с нарушаване на кръвоснабдяването на плода и оттук – с повишена опасност от неговата загуба. Подценяването на особеностите на плацентата може да доведе до фатални последици.
Д-р Данаил Илиев
акушер-гинеколог
