Дали родителите трябва да хранят злоядото дете? Дете, което се насърчава в правилната посока, започва да се храни само между дванайсетия и осемнайсетия месец Но ако твърде загрижените родители продължат да го хранят до две-, три- или четиригодишна възраст, при това твърде настоятелно, проблемът няма да се реши, ако просто му кажат: “Хайде сега да се храниш само”. Детето вече няма желание да се храни само, защото е приело като нещо нормално практиката да го хранят. За него това е важно доказателство за обичта и загрижеността на родителите му. Ако те внезапно престанат да го хранят, това го наранява и изпълва с недоволство. Възможно е то напълно да спре да се храни за два-три дни, а родителите не могат да си позволят да бездействат толкова дълго. Когато отново започнат да хранят детето, то изпитва друг вид недоволство. Опитат ли още веднъж да престанат да го хранят, то вече познава силата си и тяхната слабост.


Дете на две или повече години трябва да започне да се храни само възможно най-скоро. Приучването му обаче е деликатен проблем, който отнема няколко седмици. Не трябва да оставяте у детето впечатлението, че му отнемате някаква привилегия, а че го оставяте да се храни само, защото то иска така.

Поднасяйте му любимата храна на всяко ядене в продължение на няколко дни. Когато купичката е пред него, отидете в кухнята или в съседната стая за минута-две, сякаш сте забравили нещо. Оставяйте го само за все по-дълго време всеки следващ ден. Върнете се и го нахранете спокойно, без да правите коментарии, независимо дали то яде във ваше отсъствие. Ако то стане неспокойно, докато сте в другата стая, и ви повика да го нахраните, върнете се незабавно и го направете, като му се извините приятелски. Вероятно напредъкът няма да е постоянен. След седмица-две детето може да започне да се храни само веднъж дневно, но да настоява вие да го храните другите два пъти. Не спорете с него през този период. Ако то иска само една храна, позволете му. Ако се радва, че се справя добре, като се храни само, похвалете го, че вече е голямо дете, но не се радвайте прекалено, за да не стане твърде подозрително.
Да предположим, че повече от седмица сте го оставяли само с храната за 10–15 минути и детето не се е хранило. В този случай трябва да го оставите да огладнее повече. Постепенно, в течение на три или четири дни, намалете наполовина храната, която обикновено му давате. Това трябва да предизвика нетърпението му и да го накара да започне да се храни само, ако се държите тактично и приятелски.

Детето вече се храни само наполовина на всяко хранене. Според мен по-добре е да го оставите да стане от масата, отколкото да му дадете останалата половина. Не се притеснявайте от неизядената храна. Скоро то ще огладнее и вече ще изяжда повече. Ако продължите да го храните, детето може никога да не поиска само да свърши работата докрай. Просто кажете: “Май се нахрани”, а ако то настоява да му дадете още, дайте му лъжичка-две, за да не го разсърдите, след което небрежно предположете, че вече се е нахранило.
Няколко седмици след като детето е започнало да се храни съвсем само, не започвайте да го храните пак. Ако някой път то каже, че е уморено и ви помоли да го нахраните, дайте му разсеяно няколко лъжички и кажете, че явно не е много гладно. Казвам това, защото знам, че родители, които в продължение на месеци и дори години се притесняват за хранителния режим на детето си или които са го хранили много дълго, преди да му позволят да започне да го прави само, се изкушават отново да започнат да го хранят, когато изгуби апетит или се разболее. Тогава цялата процедура трябва да започне отначало.

*Из “Д-р Спок – Грижи за бебето и детето” Издателска къща “Хермес”