„Всяка двойка копнее да има свое дете, което да обича, за което да се грижи. И точно толкова емоционално звучи въпросът ще ни дари ли природата с това щастие. Но дава ли ни отговор материалният свят на медицината, който надниква в тайните на тялото и ги описва с точни химични съставки, гени и хормони? Достатъчно ли е това знание, за да обясни чудото на сътворението, наречено Живот? А може би, за да се докоснем до него, е необходимо да приемем идеята за духовния аспект на зачеването. Да осъзнаем, че ние сме съставени от тяло, ум и душа, които са взаимно свързани, и ако един аспект от тях боледува, балансът в целия организъм се нарушава” – Ирина Димова, психотерапевт, тел. 0887 513 244.
Въпрос на личен избор
Напоследък все повече учени доказват, че освен физическо тяло, съществува и невидим свят на духа, в който всяка наша мисъл е енергия. В книгата си „Биология на убежденията” известният клетъчен биолог Брус Липтън посочва, че мислите и убежденията управляват телата, умовете и живота ни, следователно от нас зависи какъв ще бъде той. Според него много скоро новата биология ще обедини сферите на научното и духовното. Зависимостта на зачеването от мислите и емоциите е добре известна на лекарите. В много от случаите проблемите със забременяването не са от медицински характер, а дори да има такава причина, тя поражда преживявания, свързани със стрес. Така връзката между проблема в тялото и психиката става двупосочна.
Психологично здраве
„Детето се ражда първо в главата на своите родители”, гласи известна мъдрост. Проучванията показват, че родителите играят ролята на генни инженери, защото случващото се в съзнанието им по време на узряването на яйцеклетката и сперматозоида оставя следа в съзнанието и тялото на детето. Един от пионерите на пренаталната психология Томас Верни изтъква, че за да бъде зачатието щастлив момент, то трябва да е подготвено на физическо и психично ниво. За съжаление, в днешния забързан свят ние живеем в постоянен стрес и режим на „бойна готовност” и често пъти възприемаме забременяването като проект или временно прекъсване в ритъма на живота, а не като събитие, създаващо усещане за свързаност помежду ни. Често пъти безплодието се дължи на психологични фактори, които невинаги се осъзнават. Вътрешният психичен свят е сложен и понякога искреното желание за дете се сблъсква с емоционални промени, за които не сме подготвени.
Кои са най-честите причини, които влияят на фертилността?
Една от тях е страхът от цялостна промяна. Бременността е период, който изважда на преден план всички наши емоционални и духовни страни – както потенциала за развитие, така и скрити досега страхове, вътрешни конфликти и преживени травми. Новият живот изисква да разширим своите изградени навици и нагласи, да се отворим към промяната, която ще настъпи във взаимоотношенията ни. Неувереността в себе си може да накара жената да почувства идеята за бебе плашеща, свързана с нещо, което изисква пълно отдаване на физическа и духовна енергия. Стремежът към успехи свързаният с него страх от провал може да попречат на жените, които винаги са контролирали, планирали и реализирали целите си. Стерилитетът в двойката е проблем, който не бива да се омаловажава. Думи като „Успокой се и ще забременееш, всичко е от стреса!” могат да предизвикат още повече напрежение. Положителното мислене влияе на клетките в тялото само когато е в хармония с вътрешния ни глас. За да постигнем спокойствие и да заченем дете, е необходимо да поставим акцент върху равновесието в ежедневието си и да се замислим какво и как приемаме в тялото си – храна, физическа активност, емоции, взаимоотношения.
По ръба на интимността или любов по график
Днес развитието на гинекологията в областта на асистираната репродукция даде надежда на много семейства да осъществят мечтата си. За бъдещите родители, които участват в инвитропроцеса, вълнението и очакванията съжителстват с огромен психичен дистрес, който може да ги блокира, да усложни връзката им, да превърне желанието за дете в единствен неин смисъл. Проблемите със забременяването и възникналите чувства на тъга, яд, вина и нарушено самочувствие засягат изключително много двойката и рефлектират върху сексуалния живот, който започва да се управлява от температурната графика и „подходящите” за зачеване дни. За да не се случи това, добре е партньорите да разделят интимността от репродукцията и да възобновят възприемането на секса като удоволствие от интимната среща. Дали ще предприемат романтично пътуване, или ще планират малки моменти на забавление, важно е да пожелаят да възвърнат изгубената спонтанност в общуването, да се отворят отново към еротични преживявания. Основното е партньорите да запазят топлината във връзката си, да оцелеят като двойка по време на лечението, за да бъдат заедно и като родители, които се обичат. За жената е особено ценно да задържи интереса си към други области на живота – работа, приятелски връзки, любими занимания, за да не се фокусира единствено върху забременяването.
Механизъм на самосбъдващата се прогноза
Мислите и думите, които изричаме, също оказват влияние върху процеса на забременяване наред с всички други фактори. Неслучайно е познат психологическият „механизъм на самосбъдващата се прогноза”, чрез който се програмираме и нещата ни се случват в съответствие с предварителните нагласи. Вярването, че някой ни мисли лошото или ни е направил магия, ни програмира да блокираме творческите процеси в клетките на организма. Всеки е чувал за „плацебо ефекта”, при който хората се подобряват, вярвайки, че вземат лекарство. Но съществува и „ноцебо ефект”, когато собствените ни отрицателни мисли увреждат здравето. В преодоляването на страховете около забременяването психологичното консултиране играе много важна роля. Психотерапията помага на двойките да видят шансовете си, да изтъгуват неуспехите, но дори и в най-трудните моменти да възстановят спокойствие и да не губят надежда. Целта ни е партньорите да осъзнаят важността на търпението, да разберат, че няма алгоритъм за успех, че по пътя на зачеването не всички стъпки са предвидими.
Всеки етап, през който преминаваме в живота, съдържа много неизвестни. Така е и с най-големия творчески акт – създаването на нов живот. Едната страна на несигурността е страхът от неизвестното, но другата – безкрайните възможности на живота. Ако успеем да преодолеем страховете и отворим сърцата си за Любовта, много възможно е да позволим на живота да се сътвори чрез нея в нас...
Текст: Ирина Димова, психотерапевт