Стела Хараламбова е сертифициран консултант по репродуктивна психология към Българската асоциация по репродуктивна психология. Чрез разговора с нея се надяваме да бъдем полезни на много двойки, които се борят за дете. Сред изобилието от прегледи, диагнози, медикаменти и процедури хората забравят, че е необходимо да се погрижат за своя душевен мир, необходимо е да живеят в хармония и със светли мисли. Това е трудно, защото често лошите резултати обезкуражават – затова на помощ идва специалист по темата, който консултира тясно в сферата на депресия, тревожност, стрес, загуба – основните състояния при хората с репродуктивни проблеми.

sh 003

Как двойката да преживее мисълта, че първият опит инвитро е бил неуспешен?

Повечето двойки изживяват първия опит изпълнени с много надежди и очаквания, по-скоро са оптимистично настроени към изхода от лечението. И когато този резултат е отрицателен, се чувстват отчаяни, гневни, разочаровани. В много случаи след неуспешен опит двойката не си дава време да приеме и превъзмогне неуспеха (загубата на мечтаната бременност), а започва направо да планира следващия опит.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Моят съвет е двамата да си дадат време, преди да продължат напред със следващия опит, да не потискат емоциите, да си позволят да бъдат гневни, отчаяни, тъжни, объркани и да споделят тази болка помежду си. Ако двамата са споделили за репродуктивния си проблем с близки и приятели, в този момент може да нямат желание да обсъждат ситуацията с тях. Но е добре директно да им кажат, че когато се чувстват готови да говорят, ще ги информират. В много случаи успехът не идва с първия опит, но това не трябва да ги обезкуражава да опитат отново.

Спонтанен аборт след инвитро – как да се справят мъжът и жената

Някои от важните неща са:

  • Да си позволят да бъдат тъжни, все пак са преживели загуба и е нормално да изпитват тъга, гняв, самообвинение, отчаяние.
  • Да си дадат време за възстановяване. Абортът е загуба и като всяка загуба има период на скърбене и фази, през които се преминава, за да се преодолее и приеме, но се изисква време.
  • Обикновено в такива ситуации предпочитаме да сме сами, но винаги е по-добре в периода на възстановяване да разчитаме и приемем подкрепата на близките и приятелите. Партньорът също тъгува, подкрепяйте се взаимно.
  • Жената може да няма желание да се храни, да спи, но е важно да се грижи за здравето си и да си почива толкова, колкото й е необходимо.
  • Ако не успяват да преодолеят ситуацията сами, да се консултират с психолог, специалист в тази сфера, за да им помогне да се справят със загубата.
  • И когато се почувстват готови за нова бременност, добре е да пристъпят към нея изпълнени с желание. Загубата няма да бъде забравена, тя винаги ще остане в сърцето, дори ще ги направи по-силни.

Помощ от близките на семейството

Скръбта е нормален процес, който няма определена времева рамка и се изживява различно от различните хора. Подкрепата в този случай не означава да бъде премахната болката. В такава ситуация близките хора също са объркани, чувстват се безпомощни, искат да помогнат, но не знаят как. Това, което могат да направят, е да дадат време и пространство на двойката. В случай че не желаят да обсъждат загубата, просто да им покажат, че са до тях и ги подкрепят. Да избягват употребата на фрази като „всичко ще е наред“, „другия път ще стане“, „трябва да си силна“, по-добре би било да приемат, че това е период на скръб и да подкрепят с разбиране и приемане болката, която изпитва близкият им човек в този момент.

Бременност след спонтанен аборт и страхът от повторна загуба

Такъв момент е нормално да се изживява със страх, стрес, несигурност и дори вина. Сами по себе си чувствата, дори и „негативни“, не са опасни, така че не се страхувайте и обвинявайте за чувствата, които изпитавате. Бъдете мили и състрадателни към себе си, дори когато ви налягат страшни мисли, няма нищо лошо в това.

ПРОФ. ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА ВИРУСИТЕ, СТРЕСА, ИМУНИТЕТА - СЪВЕТИ КАК ДА СЕ ОПАЗИМ

По-добре би било да приемете, че новата бременност ще бъде съпътствана с най-различни чувства, мисли и емоции. Някои дни ще ви завладява оптимизъм, други дни ще бъдат свързани със страх и съмнения, особено около момента, в който е била загубена предната бременност – по-добре е да опитате да разпознаете и приемете тази болка, отколкото да се опитвате да я игнорирате, избегнете или прикриете. Релаксацията е добра техника за отпускане в една такава ситуация.

Оказват ли негативно влияние инвитро процедурите в емоционален план?

Да. Емоционалното страдание започва още дори преди поставянето на диагнозата. Има много двойки, които много години опитват да имат дете, преди да потърсят помощ от професионалист. Когато пристъптят към асистираната репродукция, те вече са емоционално натоварени. А самите процедури са освен физически инвазивни и емоционално изтощителни. Най-общо мога да кажа, че качеството на живот на двойките бива засегнато във всички сфери. Има изследвания, които подкрепят твърдението, че с всяка следваща процедура с асистираните репродуктивни технологии (АРТ) качеството на живот и  благополучието на жените се влошава както в емоционалните аспекти, така и във физическите. Изключение не правят и отношенията в двойката, семейството, приятелите и в професионалната сфера. Но когато двамата са подготвени за това какво да очакват в емоционален план, перспективите за тяхното емоционално благополучие както по време на самите процедури, така и след приключването им са много добри.

В тайна ли трябва да остане предстоящата инвитро процедура…

Това е решение, до което достига двойката, след като разбере, че има репродуктивен проблем. В психологически план социалната подкрепа е важен фактор за справянето в проблемна ситуация, тук визирам един ограничен кръг от най-близките хора. Но много често двамата се лишават от тази подкрепа, считайки, че няма да бъдат разбрани поради чувства на срам, притеснение, че ще бъдат обсъждани и осъждани, и така се стига до изолиране и отдръпване от семейството и приятелите.

Диагнозата „мъжки фактор“

Това, че някои мъже не дават израз на своите емоции, не означава, че не изживяват репродуктивните проблеми така, както мъжете, които са видимо по-емоционални. Както и при жените, така и при мъжете в тази ситуация има вина, срам, гняв, безпомощност. В много случаи мъжете заемат позицията на силната страна в двойката, опитват се да спестят допълнително страдание на партньорката си и затова не говорят за проблема и не изразяват своите чувства. Мога да кажа, че в повечето случаи причината за инфертилитет не е определящ фактор както за мъжете, така и за жените.

Среща с психолог преди инвитро процедурата

Психологическата подкрепа е важна във всеки един етап от лечението. Когато една двойка потърси консултация с психолог преди започване на инвитро процедура, това е една много добра превантивна мярка. Често двойките са запознати с медицинските въпроси, но не и с емоционалните преживявания, свързани с инфертилитета. Ако двамата имат възможността да обсъдят тези въпроси с психолог специалист в сферата на инфертилитета, това би им спестило много страдания. Вярвам също така, че е от съществена значимост, когато има участие на трета страна (донорство). В тези случаи е нормално и много позитивно да изникнат въпроси, свързани с гена, произхода, семейството, тайната, които е необходимо да бъдат изяснени предварително, с цел двойката да пристъпи към процедурата с пълно приемане, разбиране и желание.

Безплодие, но в ума?

Това, което знаем, е, че има диагноза „неизяснен стерилитет“, въпреки че с напредъка на медицината все по-малко случаи попадат в тази категория. Няма научни доказателства, които да доказват едната или другата хипотеза. Това, което е известно, е, че стерилитетът причинява стрес и този стрес има различни психологически и физиологически последствия за жената.

Децата, заченати инвитро, и предразсъдъците

Не мисля, че съществува притеснение в тази посока, особено от страна на самите семейства. Децата, заченати с методите на асистираната репродукция, не се отличават по нищо от децата, заченати по естествен път. Ако говорим за притеснение, то би било по-скоро относно това дали и кога трябва да кажем на детето как е било заченато.

Съвети към двойките, които тепърва ще изминат този път

  • Да не забравят, че не са сами. Има много двойки, които преминават по този път (една на всяка шест двойки има репродуктивни проблеми).
  • Да споделят емоциите си. Колкото по-спокойна и стабилна е една двойка, по-добре ще се адаптира към лечението.
  • Да търсят помощ винаги, когато имат нужда. Да не се притесняват да задават въпроси на лекуващия си лекар и на консултант психолога.
  • Да се ангажират и със странични занимания, които им доставят удоволствие.
  • Да не занемаряват интимните си отношения и да не се фиксират само около лечението, очакването на резултати и медицинските процедури. Има много други занимания и сфери, които досега са им били интересни и носещи удовлетворение, и сега не трябва да ги пренебрегват. Това, което имат в момента, е партньорската си връзка и е добре да се опитват да й се наслаждават.
  • Да избягват да говорят единствено и само за теми, свързани с асистираната репродукция и лечението.
  • Често може да им се струва, че нямат контрол над живота си, но не трябва да бъдат просто зрители, а активни участници по пътя, който са поели. Това може да стане, като вземат решения, като се информират за лечението си и като сами поставят границите.
  • Пътят, който им предстои да изминат, понякога може да е много дълъг, почти винаги е много труден и непредвидим, но нека не забравят, че имат живот извън клиниката и други социални отношения освен тези с лекуващия ги персонал и съмишлениците по съдба.
  • Накрая искам да им кажа да не се предават, защото винаги има начин за справяне с всяка една ситуация, дори понякога да изглежда, че не е така.

 

 

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ