Текст: Александра Джандева, мама на три деца – батко и близнаци. Създател на https://dzhandeva.com (блог за кариерното развитие на жените и майките).               

Не бях подготвена да стана майка на близнаци. Те бяха пълна изненада и начало на страхотно приключение. Мислех си, че раждането и кърменето на две бебета ще са най-сериозните ми предизвикателства. Истината е, че изобщо не подозирах какво ме чака.

ОВУЛАЦИОНЕН КАЛКУЛАТОР

Борко също не беше подготвен да стане батко. През цялото време му разказвахме, че скоро ще си има братче и сестриче, но не съм сигурна, че му помагах особено. Беше на 2 и половина и тъкмо излизаше от бебешката възраст.

В едно бях сигурна – времето няма да ми стига за нищо. Така и стана. Бебетата се родиха, прибрахме се вкъщи и лудницата започна.

Споделям накратко нашия скромен опит, с надеждата да бъда полезна на родителите, които вече имат едно дете и очакват близнаци. Истината е, че някои неща просто ги няма в книгите.

(Не) очаквани изпитания и няколко решения

Тандемното кърмене. Чудесно спасение с близнаци, но какво се случва с баткото през това време? Това бяха едни безкрайни часове, в които и двете ми ръце бяха заети, бебетата се разсейваха лесно, имаха си свои проблеми, а на Борко му беше скучно и трудно да остане тих. Точно, както всяко дете на неговата възраст, което кипи от енергия, желание за игра и общуване с мама. Аз така и не открих начин как да угодя и на тримата едновременно.

Спането през нощта. През първата година и половина това понятие не съществуваше в нашия дом. Или поне за нас – родителите. Но, ако един възрастен може и да оцелее с 2-3 часа без сън, то едно малко дете трябва да спи много по-пълноценно. Тук опитахме с приспиване на Борко в отделна тиха стая и после го връщахме в неговото легло.

 

Времето и връзката с мама и татко. Много е писано как се чувстват първородните деца и от каква грижа и подкрепа имат нужда, когато се появи второто бебе. Когато обаче, бебетата са две, е малко по-забавно. След първоначалния шок и самообвинения, че се справям зле като майка, постепенно станах по-изобретателна. 

АНИМАЦИЯ ПРЕДСТАВЯ КАКВО СЕ СЛУЧВА В УТРОБАТА, АКО БРЕМЕННОСТТА Е С БЛИЗНАЦИ

Ето какво тествах

  • Разходките навън станаха новото време с мама или татко. При добър късмет – бебетата заспиваха бързо, и с Борко можехме да се разходим или да свършим нещо в квартала заедно.
  • Направих всичко възможно да имат общ режим. Най-трудно беше в началото, когато и тримата правеха различни неща - един спи, друг е гладен, трети играе. И все пак, в един момент успях да постигна общо време за къпане, будуване и занимания.
  • Борко стана още по-самостоятелен. Често рисуваше, апликираше, моделираше. Беше му откровено скучно с бебетата, докато бяха много малки.
  • Винаги, когато беше здрав и градините не бяха затворени покрай пандемията (за съжаление, хванахме и този период), го пускахме на градина, за да общува с връстници. Критично важно, според мен, и чудесен отдушник за него.

Три години по-късно

Борко вече е на шест и половина, а близнаците на три. Далеч съм от мисълта, че се справям добре, но искам да успокоя всички родители в подобна ситуация, че светлина в тунела има! Общият режим се постига по-лесно. Комуникацията става по- предвидима.

Борко вече ясно осъзнава какво значи да си батко на двама. Често измисля общи игри, показва на Петър и Маги какво е научил в градината, от него чуват много думички и песнички. Обичат да го имитират и са много сладки, когато ,,сричат” и ,,четат” книжки. Понякога за разнообразие ги учи и на бели.

Никога не съм го ангажирала с обгрижването на близнаците, но наскоро го помолих да помогне на Маги със супата на обед. Тогава видях колко голям и сериозен се чувства той и как отговорно прие задачата.

Разбира се, крамолите и пререканията са ежедневие. Понякога има и прояви на ревност, друг път истинска битка за надмощие кой е по-по-най. Деца са, неизбежно е. Разликата е, че и с тримата вече може да се водят преговори и да се използват разумни аргументи.

НАУЧИ КОГА Е ТВОЯТ ТЕРМИН

Няма учебници и книги, които да ви подготвят за реалността с по-голямо дете и близнаци. Много ситуации не могат да бъдат предвидени, а изненадите са ежедневие.
Едно е сигурно обаче – след 2—3 години се диша малко по-леко и можете да разчитате на помощ и разбиране от по-голямото дете.

Снимки: Мария Съботинова/Maria Sabotinova - photography

ПРОЧЕТИ ОЩЕ