Привет, редакция! Пиша ви, защото знам колко е предизвикателно жена да бъде бременна отново след преживени загуби. Моите бяха в ранни седмици, а конкретна причина така и не се откри, аз си мисля, че може би ставаше въпрос за качество – или на яйцеклетките, или на сперматозоидите. Първата случка бе, когато бях на 29 години, после на 30 години, а сега, две години по-късно, съм отново бременна, но след инвитро.

И искам да кажа на всяка жена, забременяла след подобно преживяване – запомнете, бременност с бременност не си прилича, всичко е различно, не гледайте назад, ако искате да имате светло бъдеще, взирайте се само в хоризонта, само напред и си напълнете главата с добри мисли, борете се със страха, той не е ваш приятел.

Благодарна съм, че нашето бебе си расте отлично, сърчицето му бие силно и аз знам, не – вярвам, че ще се роди живо и здраво на термин. В началото броях дните до всеки преглед, всяка седмица бях на проследяване и се молех да видя точно това, което трябваше според календара. Въпреки тези турболенции имах едно тихо усещане, което ми казваше: „Това бебе е добре, здраво е, чудесно е, ще се роди живо и прекрасно, тази бременност определено не е като предходните…“ Може би ние, жените, знаем, сигурно майчиното сърце говори, превръщайки се в интуиция. Лесно е обаче да се объркаш, ако се притесняваш постоянно, под стрес си и четеш в интернет разни неща – гугъл в подобни моменти е абсолютна грешка, недейте да го правите.

Както споменах по-горе, бебето ни е заченато чрез инвитро, но с намесата на Бог, който ни даде изключително благоволение и всичко (включително и стимулацията) премина леко и успешно. Към момента си имаме замразени още 5 снежинки на пети ден, дори скоро четох една история при вас и дамата също имаше толкова и беше бременна. Ще се раждат още деца, това е сигурно. На мен ми върнаха две ембриончета, свеж трансфер имах, захвана се едно. Предполагам, че в онези 5 има поне още две бебчета, който ще се появят на бял свят.

Нека първо да родя дъщеря ни (скоро научихме, че очакваме момиченце, решихме да я кръстим Катерина), а след това ще правя планове за последваща бременност. Вече съм в шестия месец и да ви кажа честно, явно понеже ходя с широки дрехи, не сме споделили почти на никого – знам, че има жени, които ще ме разберат за това решение. Може би, когато коремът ми вече има самостоятелно мнение и пожелае да бъде в центъра на вниманието, ще дам някаква информация на още любопитни хора.

Забелязах, че всеки текст си има някакво послание, и аз да не остана по-назад, сега ще напиша своето:

Момичета, давайте смело напред, чудото ще се случи, само имайте кураж и силна вяра. Не губете време в сълзи и притеснения, радвайте се на живота и каквото можете да промените към по-добре – направете го. Ние сме толкова великолепно сътворени, тялото има огромни способности и една от тях определено е зачеването, износването и раждането на дете, що се отнася до жените. Ако сте срещнали подходящия мъж, правете си планове и ги реализирайте, това важи за всяка област от съществуването ни на тази земя. Успех!

ПРОЧЕТИ ОЩЕ