Филмите и електронните устройства влияят далеч повече на агресията, отколкото бойните спортове
Любомир Геджев е състезател с дългогодишен опит на ринга. Той прекарва две десетилетия в Абу Даби, където работи с кралската фамилия и е технически ръководител на екип от над 400 професионални инструктори. В Абу Даби Любомир Геджев изиграва ключова роля в интегрирането на БЖЖ, като официален предмет в правителствените училища и задължителна част от бойната подготовка на военните сили на ОАЕ. Той е бил отговорен за разработването на тренировъчни програми за деца на възраст от 12 до 18 години, оказвайки директно влияние върху методиката на преподаване и обучението на над 160 000 практикуващи. С него, разбира се, си говорим за децата и спорта. Ето какво ни сподели Любомир…
Какво Ви мотивира да тренирате бойни спортове и каква роля играят те във вашето ежедневие?
Като тийнейджър бях доста плах, а много силно исках да бъда като повечето момчета - нахъсан и смел. Израснах без баща, без мъжко влияние, в изолирана къща до Централна гара в Пловдив. Но от малък съм имал влечение към всичко, свързано с така наречените ,,по-мъжки” неща, без реално да съм видял конкретен пример. Когато бях тийнейджър, се запознах с група момчета, които тренираха карате и едва тогава се образовах по темата – все пак в основата са желанието и стремежът.
Кога можем да запишем своето дете на боен спорт? Не са малко родителите, които си задават този въпрос.
Това е субективно, различните треньори могат да дадат различни съвети. Според мен обаче подходящата възраст за записване на децата на тренировки е между 4 и 6 години. На къкъв боен спорт точно да бъде записано детето, няма особено значение, по-скоро зависи каква е посоката, която детето иска да поеме или съответно какви са плановете на самите родители.
Спорт и тренировки по време на кърмене - безопасно ли е?
Разликите между други видове спорт и бойните изкуства е, че при вторите имаме пряко влияние на философия, идваща от Азия, основно от Япония и Китай. А това рефлектира върху развитието на децата и техните характери. При бойните изкуства изключително много се държи на уважението между състезателите. Посланието е, че всеки един, практикуващ бойни изкуства, трябва да има етикет на поведение и това е абсолютната основа за една достойна бъдеща личност. При много други спортове тези задължителни елементи липсват. Там се залага повече на физическото развитие и умения.
Каква е връзката между спорта и физическото и психологическото развитие на децата?
Връзката е много силна. Особено при видовете спорт, при които състезателите се изправят един срещу друг. При бойните изкуства твоят съперник на ринга, целенасочено те напада физически, това е част от спорта. И предпоставка за развитие на по-силна психика при децата. В сравнение с всеки друг спорт, бойните дисциплини изграждат по-устойчив характер, развиват способността за вземане на бързи решения, каляват психиката. На ринга ежедневно преминаваме през потъпкване на егото, особено при загуба от опонента.
Да се подготвим за 9-те месеца: Гайд с основни препоръки и насоки
Това чувство се изпарява с времето и се научаваш, че от теб зависи да положиш усилия, за да станеш по-добър, следователно ти да си победителят следващия път. Изключително важно е още в ранна детска възраст да се сблъскаме с подобен вид ситуации, защото те ни позволяват сами да стигнем до важни изводи, без да получаваме помощ от родители или по-големи братя и сестри. Не е случайно, че множество успели в професионален план хора са тренирали бойни спортове и това несъмнено е сред факторите, които са им е помогнали, защото на ежедневния ринг се изправяш пред предизвикателства и трябва да се научиш да ги преодоляваш.
Какви са най-често срещаните предизвикателства, пред които се изправят децата, занимаващи се с бойни спортове?
В самата практика основното предизвикателство е да се изправиш срещу друг боец на ринга. Следващото предизвикателство по стълбичката е да се явиш на състезание пред публика. В ежедневието има много други предизвикателства – умора, физически контузии... На всеки човек му е трудно да се справя със загубата, но на децата най-вече. В ранна детска възраст загубата е едно от нещата, които много нараняват. Малките понякога изпитват страх, че ако изгубят в състезание, може да разочароват своя треньор, близък човек, родител или приятели. Колкото по-рано те се научат да се справят с такива настроения, да ги контролират, толкова по навреме изграждат тази така нужна устойчивост, която е с тях през целия им живот.
Каква е Вашата гледна точка по отношение на критиките, че бойните спортове могат да насърчат насилието сред малките деца?
Интуитивното и инстинктивното насилие е заложено във всяко едно дете. Караници за играчки се случват често, нали? Факт, при децата има ситуации, в които се стига до някаква форма на насилие. Бойните спортове са единственият метод, при който такъв вид агресия може да бъде овладяна и насочена в правилна посока. Най-често практикуването на бойни изкуства учи децата да станат по-скромни и въздържани. Досегът с тази философия води до възпитанието им и придобиване на добродетели - увереност, самочувствие, отдаденост, чувство на принадлежност, преследване на поставени цели, постоянство.
Естествено, работата на треньора също е много важна, тъй като тези качества не могат да бъдат магически пуснати в съзнанието и поведението на децата. Именно треньорът ги ,,имплантира” там. Филмите и електронните устройства влияят далеч повече на агресията, отколкото бойните спортове. При тренировките всичко се случва в контролирана среда - в залата, под погледа на треньорите и всяко дете, дори на подсъзнателно ниво, иска да бъде част от цялото, да се подобрява в тренировките, да печели състезания.
Бих посъветвал родителите вместо да се колебаят, просто да отидат на една тренировка с детето си и да видят как ще се почувства то, ще му хареса ли, ще се събуди ли неговото любопитство. Така е с всеки вид спорт. И все пак, нека уточня, след 3—4 тренировки най-добре може да се прецени, по реакцията на детето, дали този спорт е подходящ за него
Гръбнакът – ключ към добро здраве
Най-правилният компас е самото дете. Аз съм изцяло против родителите да избират кой спорт да практикуват децата им и да налагат единствено своето мнение. От личен опит споделям, че аз бих предпочел синът ми да тренира джудо, защото там се възпитават както характер, така и умения, които са много важни и градивни, след което вече може да се профилира към друг вид бойно изкуство. Трябва да се тества, защото колебанието няма да даде никакъв резултат.
Каква е ролята на треньора, за да постигнат децата успех на тепиха/ринга и да развият важни умения като лидерство и работа в екип?
Това е най-важната фигура във всеки един спорт. Треньорът е човекът, за когото най-малко се говори. Треньорът стои пряко зад всяко едно постижение на всеки спортист, а това много често се пропуска и всички говорят за самия спортист, но не и за неговия треньор. Треньорът прави всичко - той изгражда културата в залата, той помага за развитието на децата. Децата попиват всичко, както добре знаем, те имитират родителите си, имитират и треньора си. Така че, ако треньорът е човек, който дава добър личен пример, то всеки родител може да очаква положителни резултати относно изграждането характера на своето дете.
