С д-р Вера Папочиева, педиатър и детски пулмолог в УМБАЛ „Александровска“, разговаряме по най-важната тема за всички родители – здравето на техните деца, фокусирайки се върху имунитета. Разбира се, поставяме началото с актуалния за сезона въпрос - как да предпазим децата от непрестанно боледуване през зимата.
Благодарение на защитните механизми на човешкото тяло тежката и трудно лечима инфекция на дихателните пътища е рядкост при здрав човек. Голяма част от децата боледуват от остри респираторни инфекции (ОРИ) от три до пет пъти годишно, а някои дори ежемесечно. Но тези инфекции - в повечето случаи, бързо отшумяват. Тази група деца, която е с по-висока честота и по-тежко протичане на ОРИ в сравнение с техните връстници, определяме като с ,,често боледуващи деца" (ЧБД). Причината някое дете да е от ЧБД може да се дължи както на понижени защитни сили, така и на пo-агресивен патоген. Най-честите причинители (в над 90% от случаите) на ОРИ са вирусите на грипа, парагрипа, аденовирусите, респираторно-синцитиалният вирус, риновирусите.
NB! Колко често е наистина ,,твърде често‘‘:
· при деца под 1 година – ≥ 4 ОРИ/годишно;
· от 1 до 3 години – ≥ 6 ОРИ/годишно;
· от 3 до 5 години – ≥ 5 ОРИ/годишно;
· над 5 години – ≥ 4 ОРИ/годишно.
Най-правилната стратегия за справяне с ОРИ е добрата профилактика. За качествен имунитет на децата - на първо място, са нужни разнообразен хранителен режим, пълноценен сън, редовни и умерени физически упражнения, хигиенни навици и здравословна околна среда. В условия на зимни епидемии ограничаването на контактите с потенциално болни е добра стратегия. Извеждането на децата е ползотворно, ако е на чист въздух, а не в някой затворен детски център или магазини. В случай че детето не се храни разнообразно и пълноценно – т.е. от менюто му липсват достатъчно плодове и зеленчуци, даването на витамини (специално изработени за деца) не е излишно. Трябва да се подчертае, че даването на витамини не е еквивалент на пълноценно хранене.
Коя е най-добрата храна за бебето
Най-ефективно средство за превенция на дадено вирусно заболяване е използването на ваксини (ако има създаден за конкретния патоген). Прекрасен пример са противогрипните ваксини, които са въведени в практиката малко след 40-те години на 20-ти век. Грипните вируси мутират много бързо, това налага грипната ваксина да се обновява ежегодно. Поставянето на ваксината не гарантира на хората, че няма да се разболеят от грип, но способства за по-леко и без усложнения протичане на инфекцията. На пазара има и назална форма на противогрипната ваксина, ако родителите се притесняват от „инжекцията“.
На кои симптоми е редно да се обърне внимание своевременно?
Детето трябва да се консултира с педиатър, ако след първоначалната хрема има поне едно от следните твърдения:
- Силно отпуснато (летаргично) дете, което…
· поддържа висока температура (поне няколко дни, не търсете помощ при първата повишена температура);
· отказва да се храни;
· има силно затруднено дишане;
· пъшка при дишане;
· отделя обилно количество храчки с или без примеси на храна/кръв;
· има продължителна мъчителна кашлица;
· отслабва на тегло;
· има масивно повръщане/диария.
С какви проблеми най-често посрещате малките пациенти?
През последните седмици са основно деца с кашлица, температура и хрема, много от тях са с класическа ОРИ. Както споменах и по-горе - ОРИ като правило, протичат леко и завършват с пълно възстановяване (дори и без съществено лечение) за около 5—10 дни от заболяването. Симптомите на една не усложнена ОРИ включват: повишена температура; хрема; кашлица; затруднено вдишване; безапетитие; отпадналост; болки в кости, мускули и стави; по-рядко - гадене, повръщане, болки в корема. Тези симптоми могат да се появят едновременно или последователно и не са 100% задължителни при всяко боледуване.
Какво бихте посъветвали родители на деца с бронхиална астма и алергичен ринит?
На първо място да спрат цигарите, ако пушат. Да имат под ръка винаги инхалатор и да провеждат назначената редовна терапия от специалиста, който следи детето.
Децата с бронхиална астма и тези с алергичен ринит са изложени на по-голям риск от развитие на ОРИ поради подлежащото възпаление на лигавиците на носа и на белия дроб, които са в основата на тези заболявания.
Какво е вашето мнение за имуностимулантите?
Някои специфични състояния допринасят за нарушаване на имунния баланс на организма и за развитие на сериозни инфекции — ранна възраст (поради незрялост на имунната система), нeдoнoceнocт, генетично обусловени заболявания (напр. синдром на неподвижните цилии, муковисцидоза), нeдoxpaнвaнe, вроден/придобит имунен дефицит, екзогенно чуждо тяло, кома, шок, вродени/придобити сърдечни пороци. В тези случаи е нужна намеса с цел подпомагане имунния отговор. Доказано е, че стимулирането на имунитета е най-физиологичният начин за борба със заразните болести, включително и грип, и предизвиканите от него усложнения с бактериален произход. Имунната стимулация трябва да се прави по показания, не на всяко дете и не за цял живот.
Имуностимулати трябва да се приемат само след консултация с лекар, който да избере най-подходящото средство за детето. Този избор често е на база лабораторни изследвания, клиничен ход на заболяването и история за предходни боледувания.
Хроничната и острата кашлица – коя е по-опасна
Няма еднозначен отговор на това коя е по-опасна. Всяка кашлица може да е безобидна, но може и да е фатална. Кашлицата е един от главните симптоми, за които се търси лекарска помощ. Кашлицата е важен и физиологичен протективен рефлекс, който изчиства дихателните пътища от секрети, инхалирани или аспирирани частици. Здраво дете може да подкашля до 15 пъти дневно без да е налице реално заболяване. Значението на този рефлекс за поддържането на здравето на дихателните пътища е очевидно в случаите с неефектина кашлица (напр. генерaлизирана мускулна слабост, трахеобронхомалация и ларингеални нарушения).
При повечето пациенти острата кашлица е самоограничаваща се и се повлиява от антитусивни средства, дори без намесата на лекар. Най-честата причина за остра кашлица е ОРИ, но може да е симптом и на потенциално животозастрашаващи състояния от типа на белодробен тромбемболизъм и остра сърдечна недостатъчност.
Как да предпазим бебето от грип
Според различните ръководства за хронична кашлица се приема кашлица с продължителност от над 3—4 седмици. Понякога след прекарана ОРИ децата продължават да кашлят още 15—20 дни (периодът да се възстанови лигавицата на дихателните пътища) и родителите погрешно считат, че детето не е оздравяло или пък има нова инфекция, което довежда до ненужно лечение и посещения на лекар, където детето може действително да се зарази отново. Най-честата причина за хронична кашлица при деца е постоянно излагане на цигарен дим, наличие на задна хрема, бронхиална астма или гастроезофагеален рефлукс. Хронична кашлица има при всички хронични белодробни заболявания на децата, някои които са с фатален ход, както и други извънбелодробни заболявания, като сърдечни заболявания, метаболитен синдром с обструктивна сънна апнея и дори психогенни причини.
От ,,безобидна хрема‘‘ до бактериална инфекция…
Ако детето е преболедувало от ОРИ наскоро и се ре-инфектира (в периода на възстановяване на лигавицата), е напълно възможно „безобидната хрема“ от второто заболяване да прерасне в сериозно състояние. Все едно се „налива масло в жив огън“. Друга причина за подобен сценарий е, ако детето е предразположено към по-сериозно боледуване – като деца с подлежаща астма или друго хронично белодробно и/или сърдечно заболяване. По подобен начин боледуват децата и с намалени защитни сили, например след прекарана варицела или морбили, които „измиват“ имунната памет и организмът започва отново да опознава вирусите и бактериите, независимо, че преди това се е сблъсквал с тях. В зависимост с кой от трите варианта се срещаме, грешките са, че не се дава време на организма да се възстанови от предходното боледуване (т.е. до днес е болен, утре веднага на детска градина/училище) или веднага се започва антибиотично лечение без реална нужда (антибиотика се прилага само при доказана или силно подозирана бактериална инфекция). Ваксинирането срещу морбили и варицела също би подпомогнало да се избегне третият сценарий, а не да се водят деца на „варицелни партита“. Не се знае кое дете ще преболедува варицелата с една пъпка, но после ще е със сринат имунитет и обратно.
Каква е обаче пневмонията от вирусна инфекция, по-различни ли са симптомите?
Ясно разграничение между вирусни и бактериални пневмонии -няма, но клинично определените белези подпомагат разграничението им. Вирусните или атипични пневмонии са по-често само с учестено дишане, кашлица и ниска сатурация, а при бактериалните - освен температура и кашлица, по-често се намират летаргия, отказ от храна, коремни болки. Пневмонията при всички случаи е сериозно състояние и е задължително лечението ѝ да е под лекарски контрол.
Гурме бебе с шеф Силвена Роу. Малкото дете и вкусът към добрата храна
В името на точната диагноза
За точната диагноза от съществено значение е добрата колаборация между родител, дете и лекар. Изисква се много добро описание на настоящите симптоми и на минали боледувания на детето (т.нар. анамнеза), предходни и настоящи изследвания (кръвни, микробиологични, образни) и обстоен преглед на детето. Понякога се налагат и по-високоспециализирани изследвания, но те са индивидуални според нуждите на пациента.
.jpg)
