Започнахме да забравяме, че всъщност бременността, раждането и майчинството са били и ще останат основна част от кръговрата на живота – със или без технологични чудеса.

Днес говорим за инвазивни и неинвазивни методи, осигуряващи безболезнено раждане, техники за хирургична намеса и неонатална реанимация на най-високо ниво, но знаете ли, че…

Всъщност оперативното раждане, наречено „цезарово сечение“, далеч не дължи името си на Юлий Цезар. Първите сведения за бебета, „извадени“ от утробата на мъртвите си майки, датират още от времето на Нума Помпилий (715–673 г. пр.н.е.). Действително манипулацията се е извършвала в отговор на разпоредба от императорски закон в Рим, известен като Lex Caesaria (от латинската дума „caedere" – отрязване, изрязване). По онова време операцията е била прилагана или като „последна възможност" в опит да се спаси животът на бебето, когато майката вече е била мъртва, или за да се даде възможност на семейството да изпълни религиозните ритуали. Поради липсата на хигиенни условия, водещи до инфекции, рисковете от неконтролируема кръвозагуба и практическата липса на следоперативни грижи всички операции върху все още живи жени са водели до фатален край.

Тест за бременност

И днес, както и преди 2000 години, е от огромно значение да се знае дали една жена е бременна. Днес тестовете за бременност отчитат резултат само след две минути. В древен Рим стандартният тест за бременност включвал пшенични и ечемичени семена, които се напоявали с урината на жената. Резултатът се отчитал след около седмица, но бил почти толкова сигурен, колкото и съвременната му версия – ако семената покълнат, жената е бременна. Полът на бебето също се предвиждал – ако първо покълнел ечемикът, детето ще бъде момче, и обратно – ако първи покълнели пшеничните зърна, детето щяло да бъде момиче.

КАЛКУЛАТОР ЗА ОВУЛАЦИЯТА

Раждане

В древен Рим ражданията са протичали в дома на родилката, като почти всички необходими „инструменти“ за раждането са били собственост на акушерката, водеща раждането. Едно от малкото описания на „родилна чанта“, достигнали до нас, принадлежи на доктор Соранус: „...чист зехтин; топли етерични мехлеми за намазване на тялото; меки морски гъби за обтриване; вълнени парчета плат за повиване на новороденото; плодове със силен аромат като ябълки, дюли, лимони, пъпеши и дини (силният аромат е бил използван в случаите, когато родилката се е чувствала слаба или е припадала); осигуряване на топла вода“. Освен чантата, акушерката е осигурявала и „родилния стол“, на който всъщност е протичал и последният стадий на самото раждане – висок четирикрак стол с облегалка и ръкохватка в предната част, където майката се е хващала за опора, и полукръгла дупка в седалката, която е позволявала на бебето да премине след раждането.

КАЛКУЛАТОР ЗА ТЕРМИНА

За стимилиране на контракциите и в същото време за облекчаване на болката най-често били използвани вълнени кърпи, напоени с топъл зехтин и етерични масла и положени върху корема и перинеума, а също и мехури, пълни с топла вода или зехтин, на които родилката е можела да се облегне или подпре (вероятният еквивалент на съвременните водни грейки). Отвари от различни билки също били прилагани като болкоуспокояващи. Алкохолни екстракти от мак или маджорана били използвани като аналгетици в случаи на продължително раждане, а ароматните семена на сминдух (стрити на прах) – като заместител на инсулина.

Е, не точно антибиотик и с доста по-различно действие, но древните римски колежки също са имали средство за борба със следродилната треска или възможните възпаления. Различни видове отвари от върбинка (radix verbenicue) са били използвани както за сваляне на висока температура, при конвулсии или припадъци, така и срещу повръщане или гадене в началните стадии на бременността.

КАЛКУЛАТОР ЗА ЦВЕТА НА ОЧИТЕ НА БЕБЕТО

Странно или не, за стимулиране на контракциите и ускоряване на раждането акушерките в древен Рим са прилагали също и всепризнатия днес масаж на шийката на матката. Няма сведения, че им е било известно съществуването на вълшебния хормон окситоцин, който се отделя при стимулирането на маточната шийка, но пък техниката на вагиналните изследвания им е била добре известна и документирана.

Както днес, така и преди 2000 години израждането на плацентата е било от огромно значение за здравето на майката. Днес обаче, ако плацентата не се изроди спонтанно или в случаите на плацента accrete (враснала в стената на матката плацента), процедурата по отстраняването се извършва в операционна зала със спинална анестезия, а в древен Рим акушерката е изваждала плацентата с ръка, преди шийката на матката да се затвори след раждането. Соранус не споменава за използване на обезболяващи техники.

Що се отнася до новороденото…

Няма сведения, че теглото на новороденото е било от значение, но пък за сметка на това здравословното му състояние се е проверявало веднага след раждането. Бебето се оглеждало и за наличие на евентуални малформации. Приемало се, че колкото по-силно и по-продължително плаче, толкова по-здраво е то. Здравото бебе трябвало да е с розов цвят, с „еластични и меки“ на опън крака и ръце и всички отвори за устата, носа, ушите, уретрата и ануса да са ясно видими. Вместо баня с топла вода обаче новороденото било пръскано със смес от сок от ечемик, сминдух или слез и сода бикарбонат. Така се почиствали най-добре остатъците от околоплодната течност и верниксът, като целта била бебето да стане още по-здраво. След това то се обтривало с мед и морска сол, очичките почиствали с топъл зехтин, а за да предпазят пъпната връв от замърсяване (много вероятни инфекции), обвивали края с прясна вълна. Едно от на-често срещаните женски имена по онова време било Летиция Остия.

Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър, Лондон

ПРОЧЕТИ ОЩЕ