Няколко години преди да забременея си представях, че когато това се случи, то ще имам момче – бях толкова категорична в тази своя мечта и дори бях купила две-три сини дрешки за новородено, да си имам, не за друго. И така, настъпи този бленувам и чакан миг, видях двете чертички на теста за бременност, след това плаках от щастие, чувайки сърчицето на малката точка, живеех с нетърпеливо очакване да видя сина си и при специалист по фетална морфология.

Благодаря на Бога, детето се развиваше съвършено, отговаряше си на седмиците и така приятно се нижеха месеците за мен. Досещате ли се какво следва? Да, оказа се, че ще имам дъщеря. Усмивката ми замръзна, когато чух това, а акушерката доволно се усмихна и ми заяви „Ще си родиш най-добрата приятелка, да имаш момиче е велик дар!“.

Три дни мислих, как, защо и какво – аз вече бях избрала име за момче, а мъжът ми пък толкова силно се зарадва на изненадата за момиче, че се цяла седмица беше ухилен. Обяснимо – тя ще е на тати принцесата. Много малко от вас биха ме разбрали, в онзи момент и аз не се разбирах, обвинявах се, че не съм благодарна, че съм лоша майка и съм егоист… Изпаднах в меланхолия, после депресия и дойде онзи грандиозен миг – раждането!

Дъждовен ден, силни болки и голяма доза страх. В крайна сметка се наложи спешно секцио и след дълги часове, изпълнени с неприятни усещания, аз съзрях божественото създание – дъщеря ми. Толкова малка, сладка и миличка, гушнах я, погледнах я и вече знаех – всъщност съм чакала и искала точно нея. Тя е онова скъпоценно камъче, което обогати семейството ни, научи ни на неподозирани неща и днес става на три години.

Равносметката ми е следната – майчиното сърце обича силно и моята дъщеря се роди, за да ми покаже красивите детайли на живота, плановете, вярата и надеждата. Без нея бях твърдоглава и неразумна, сега оценявам всеки миг и знам, че да си майка на момиче е награда.

Да имаш дъщеря е привилегия, изтъкана от нежност, сила, великолепие. Да имаш дъщеря е сигурност и подкрепа. Да имаш дъщеря е, като да се гледаш в огледалото, но да виждаш по-добрата версия на себе си.

Съпругът ми твърди, че момиченцето ни му е дало нова мотивация да бъде добрият пример за нея, за хората, за света. Ако все пак се сдобия и с мъжка рожба, със сигурност ще имам грандиозни емоции и поводи да пиша… Пожелайте ми успех!

Ева Минкова, София