Здравейте, следя вашата страница с интерес, забелязах, че споделяте вдъхновяващи истории на читатели, които определено си заслужават вниманието. Това е причината да ви пиша – прецених, че мога да ви разкажа своя път на сбъдване на моята мечта за дете. Някак особено усещам „9 месеца“ като приятел, който не само ще ме разбере, но и ще оцени моята откровеност.
Някъде бях чела, че плановете са това, което правим, докато животът се случва. Има доза истина – когато бях на 18 години си нарисувах сериозна картина на бъдещето. Образование, сватба, деца, дом, успешна работа – нямах търпение и исках всичко да се случва едновременно. За мое щастие, срещнах подходящ човек още на 26-годишна възраст. Днес съм на 34 и съм с усещането, че бих могла да напиша цяла книга с приключения.
На 43, с три деца и бременна с близнаци - как ще се справя?!
Веднага след приказната ми сватба (на брега на морето) с мъжа ми започнахме да си представяме как ще изглеждат децата ни. И двамата искахме да имаме момче и момиче с няколко години разлика. Месеците се нижеха, но резултатът не се случваше. Преминах през всякакви емоционални състояния: на силен оптимизъм, депресия, меланхолия, апатия. Един ден се събудих и осъзнах, че животът е прекрасен дар и нямам право да бъде нито уплашена, нито тъжна, нито мрънкаща жена. В този миг взех решение да съм съпругата, приятелката, дъщерята и сестрата, която хората, обичани от мен, заслужават да имат. Без компромис се превърнах в своя по-добра версия, всички наоколо го забелязаха и определено се чувстваха уютно в моето присъствие.
И така, след няколко години на усмивки и ведри мисли, два спонтанни аборта, които обаче не успяха да ме сломят, изследвания за хиляди левове и чести прегледи при акушер-гинеколога, аз видях за трети път положителен тест за бременност. Не се откри точна причина за проблемите ми, така че не започнах някакво лечение с цел да опазя бременността. Отидох на преглед след 20 дни, нарочно изчаках, имах си своите причини. Прегледът мина изключително емоционално, защото бебетата се оказаха три. Аз мечтаех да гушна поне едно, а то какво стана… Лекарят още тогава, в кабинета, се опита да ме увери да махна едно или две от тях, защото многоплодната бременност е рискова и за майката, и за децата. Опасяваше се, че няма да мога да ги износя или че ще родя преждевременно. Категорично отказах, дори за миг не се разколебах. Случайно ли се оказах бременна с тризнаци и то естествено? Това си бяха моите деца. Бях готова да прекарам бременността си на легло, да пия хапчета, да слагам инжекции, всичко – само не и да махна някое от бебетата. 9-те месеца минаха по-лесно, отколкото се бях настроила.
Четири „късни” майки разказват…
Преживях серклаж, приемах витамини и минерали, бях на специален хранителен режим и успях. Стигнах почти до финала, родих три момчета, които бяха в кувьоз, но без последствия за здравето им. Към момента сме у дома, гледам ги и им се радвам. Чудесата се случват всеки ден, важно е да не се отказваме от тях. Благодаря на цялото ми семейство и най-вече на моя съпруг. Не казвам, че е лесно да си майка на тризнаци, но не е невъзможно и със сигурност е щастие.
Автор: Д. Минкова
Ако желаете, можете да се присъедините към тях още сега:
.jpg)
