В съвременността се наблюдава твърде интересна иновация в разширената употреба на сложно съставени лични имена. Една от причините за това е опитът да се задоволи горещото желание за „подновяване на името” на баба и дядо по линията и на двете фамилии. Родителите „съчиняват” името на детето, така че да приеме буквичка или сричка от две различни имена. Примерите за това са многобройни: Вилияна – на дядо Валентин и баба Яна, Светлослав – кръстен на баба Светла и дядо Слави, Тихомира – на дядо Тодор и баба Мария, Патрисия – на дядо Петър и баба Сия, Радилина – на баба Радка и баба Лина, и др. Разбира се, някои родители са по-прагматични или по-модерни и избират двойни лични имена на детето си, задоволяващи и двата рода. Примери за това са Анна-Мария, Кристияна-Александра, Албена-Мирела и др. Всъщност двойните лични имена са наследени от проникването чрез църквата на византийското влияние сред българското общество след приемането на християнството. Чрез двойните имена, от една страна, се е запазвала езическата традиция, а от друга – те са били приоритет на владетелите или служителите на църквата.

След 1944 г. в България се въвежда официална забрана да се дават двойни лични имена на новородени деца. Въпреки това за периода 1901–1970 г. в 99 бивши околийски града на страната са узаконени с актове за раждане 1353 двойни лични имена. Сред тях са Иван-Александър, Петър-Георги, Стефан-Атанас, Радост-Радо...При женските имена са Ана-Мария, Димитринка-Митра, Ева-Мария, Мария-Магдалена, Мария-Маргарита, Роз-Мари... Примъжките лични имена най-често се среща Иван с второ лично име Георги или Петър, а при женските – Мария с второ име Ан(н)а.


След 1989 г. настъпва своеобразен „бум” в употребата на двойни лични имена. Отново на първо място са вариантите между личните имена Анна и Мария,но вече наравно с тях е и името Магдалена, което се поставя на първо или на второ място. Днес те са изключително по-разнообразни. Така възникват имена като Радина-Анна, Анна-Спасияна, Анна-Никол, Мария-Петра, Красимира-Магдалена,Ан-Мари и др. Появяват се и съвсем непознати досега двойни имена, като Кристияна-Александра, Албена-Мирела, Иван-Денис, Марк-Антоний, Мелани-Пиер, Ана-Валери, Еделвайс-Ана и др. Очевидно е, че повечето от тях са подчинени на желанието личното име на новороденото да звучи „по чужбински” и то не се свързва с „проблема” да се удовлетворят желанията от двете страни на фамилията.

Същият извод може да се направи и при анализа на тройните лични имена. До 1970 г. те са само 15. Сред тях само три са мъжките тройни лични имена: Асен-Чешко-Антон, Димитър-Александър-Тодор и Едуард-Лудвиг-Никола. Женски са останалите – Ана-Мица-Елена, Ана-Мария-Рита, Арлет-Мария-Магдалена, Берт-Жени-Софи, Вера-Любов-Надежда, Лили-Мая-Любка, Мариела-Ана-Марианина, Райна-Мария-Аугуста, Рене-Олга-Евелин, Силвия-Мария-Розалия, Чая-Клавдия-Валентина и Надежда-Маргарита-Ралица.


Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН