Много от съвременните имена са образувани изцяло чрез заемки от чужди антропонимични фондове (предимно от англосаксонския, възприеман като американски). Правят впечатление имената Анна и Мария, които в съвременността се сливат и звучат вече като Анмари в допълнение с някакво друго. Това се обяснява с желанието детето да бъде под покровителството на двете светици: Анна – бабата на Иисус Христос, и неговата майка Мария. Примери за това са имената Ан-Мари Валери и Анна-Янна-Мари.
Прочетете още: Любими имена за момчета
Модернизацията на личните имена става по няколко начина. В една част от вече приетите женски имена от чужд произход умишлено се изпуска последната гласна „а”. Така се появяват Инес, Жаклин, Вероник, Елен, Лорен, Вивиан, Жанет, Ирен и др. Друга част от имената са двойни, като поне едното задължително е избрано именно с идеята да звучи „по чужбински”. Примери за това са Мария-Магдалена, Мелани-Пиер, Ана-Валери и др. Един от мощните популяризатори на необичайни за българската традиция имена са медиите. Герои, актьори от телевизионни сериали и игрални филми стават „кръстници“ на деца с имена Валенсия, Вероника, Рич, Стефани, Касандра и др. Особено привлекателни са литературните героини на Шекспир –Жулиета, Корделия, Джесика, Миранда. С подобна слава в съвременността се отличават единствено героините на Димитър Талев и Йордан Йовков – Ния и Албена.
Често срещани вече са имената Памела, Никълас, Дейвид, Паула, Ванеса, Даяна, Изабела, Лусия, Дженифър...
Прочетете още: Най-харесваните имена за момичета
Едно уточнение – децата, които явно принадлежат към арменската, еврейската или мюсюлманската общност, не получават подобни имена. Обикновено и деца от смесени бракове се именуват според традицията, а не според модата или евентуалната перспектива за емиграция.
Макар и извън класацията, сред писмата на читателите на сп. „9 месеца” срещаме детските имена Беатрис, Белинда, Бетина, Виторио, Доменика, Енджълс, Роксана, Селин, Сесил...
Неразбиране има в избора на лично име, чието преводно значение едва ли би се харесало на детето, когато порасне. Такива са Емет („мравка”), Прюнела („слива”), Мелиса („пчела”), Урсула(„мечка”) и др.
Необясними от гледна точка на етногенезиса са имена като Джудит („жена от Юдея”), Дъглас (на река Дъглас), Джордан (на река Джордан), Ерол (на местност в Шотландия).
Прочетете още: Как да си помогнем за по-лесно и безболезнено раждане
Нашите европейски съседи са доста по-консервативни от съвременното българско поколение. Те държат на етническата си принадлежност и чрез личното име на детето. При тях желанието името на новороденото да звучи по-оригинално отстъпва пред традицията, чрез която се дава знак за националната и религиозната принадлежност. Добре е да се помни, че името, което получава детето, остава за цял живот. То се вписва във фамилната история и биография и ще пребъде във времето. Затова е нужно да се знаят неговият произход, смисъл и значение.
Д-р Петя Банкова, Етнографски институт и музей – БАН
.jpg)
