Всеки пораснал книгоман знае, че книгите са приятели, на които може да се разчита. Те са много повече от извор на знание и фантазия – в тяхната чудна компания можем да открием утеха, съвет, помощ или вдъхновение. За това вълшебство няма възраст: то докосва и най-малките още преди да могат да четат, и расте заедно с тях. 

ТАТКО е тук: Георги Магдалинчев вярва, че времето с децата е достатъчно хубаво

Затова първите книжки са специални – те са до децата ни в първите им предизвикателства по пътя на порастването. Приучване към гърне и тоалетна, отказ от биберон, проговаряне – всички тези големи промени започват с мънички стъпки. Стъпки, които възрастните не могат да покажат, нито да обяснят докрай. А кой тогава може? Само този, който успее да превърне ученето в приключение…

• Представяме ви Мишлето – симпатичния герой от „Какво има в памперса?“ и „Какво има в гърнето“. То е убедило милиони деца по света да заменят памперсите с гърне, а гърнето – с тоалетна „за големи“. Не е изненада, че малчуганите го слушат: мишлето разказва на техния език какво има (или няма!) в пелените и гърнетата на приятелите животни, разсмива ги и ги вдъхновявада растат. И докато децата се забавляват с интерактивните странички и се смеят, се случват големите промени: ТРЯБВА се превръща в ИСКАМ!

'Чин Чин' - книга за вярата по пътя напред и желанието да помагаш

• Запознайте се и с Кики – умното морско свинче, което е пристрастено към биберона си, но успява да се откаже от него. Всички възрастни твърдят, че залагалката пречи на зъбките (а също и на проговарянето и на социализацията), но Кики не иска и да чуе, че трябва да се раздели с нея. Затова решава да проведе забавно зоо интервю и да разбере как се справят порасналите му приятели и какви чудеса правят те със своите зъбки. За Кики – и четящите „Биберонът на Кики“ – следва грандиозно откритие: залагалките падат сами, при това с усмивка.

• А какво ще кажете за цяла серия от книжки, създадени да помогнат на децата да опознаят света около нас и да изрекат първите си думички? Героите в тях са много, но целта им е една: да подскажат какво виждаме и чуваме У ДОМА, СРЕД ПРИРОДАТА и във ФЕРМАТА и да помогнат на мъниците да разпознават ЖИВОТНИТЕ и ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА. Книжките са пъстри – за да уловят вниманието, забавни – за да стимулират сетивата, интересни – за да образоват с лекота, здрави – за да останат цели, и красиви – за да станат любими.  

Виктория Байрактарова - момичето, което само за година прочете 552 книги
 

Специалистите по детско развитие са единодушни: разказването и съпреживяването на истории помагат на децата от най-ранна възраст – така те разбират по-добре проблемните ситуации, следват с желание примера на любимите си герои и се адаптират по-лесно към промените. Междувременно се случва и нещо безценно: щастливите мъници се превръщат в читатели.