От прастари времена светлината се е възприемала като еквивалент на живота. Тя се е отъждествявала със слънцето, а то е господар на всички добри сили. Обратно на това – тъмнината се свързва с хаоса и страха. Затова и родителите пожелават със “светли имена” добрини, благополучие и късмет в живота на новороденото.

Традиционни български имена с подобен смисъл са Светла(на), Светльо, Светлика, Ясна и техните многобройни производни – Светломир(а), Светлозар(а), Светлолюб(а), Светослав(а). От латински произход са имената Амор, със значение “слънчев лъч”, Аврора, със значение “зора”, Аурелия, със значение “блестяща, скъпоценна”, Клара, Клер, със значение “светла”.

От древните гърци сме наследили имената Фотий, със значение “светлина”, и производните Фотин(а), Фотин(и)я; Аглая, със значение пак “светла”, Анатол(и)(й), със значение “изток”, и Елен(а), със значение “слънчева светлина, факел”, чиито производни са Хелен(а), Елени, Хела, Илон(к)а, Елеана, Еленка, Елиана, Лена, Ленко(а). От “светлинните” имена мюсюлманите предпочитат Бахри(е) – от турски произход, със значение “блестящ”, Зия – от арабски произход, със значение “светлина”, Зухир, Зухра – от арабски произход, със значение “блестящ”, Лями(е) – от арабски произход, със значение “нощно сияние”, Мюневер – от турски произход, със значение “свети, блести”.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ