Преди около година станах майка за втори път. При раждането на първото ми дете – Петя, която днес е на 12 години, имах много притеснения. Тя се роди много мъничка, тежеше едва 1.6 кг и тъй като се наложи да остане в кувьоз, 2 месеца и половина беше отделена от нас. Беше ми безкрайно тежко и тъжно...

От онзи момент минаха доста години и най-сетне с мъжа ми решихме, че е време за второ дете. Скоро след зачеването обаче, във втория месец, преживях спонтанен аборт. Но съдбата беше решила все пак да ни дари с бебе. Година по-късно забременях и този път всичко беше наред. Успокоих се и сякаш потънах в един приказен свят на мечти и блянове, свързани с бебето...

9 МЕСЕЦА Е ВЪВ VIBER - ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ НАШАТА ОБЩНОСТ

Тъй като първото ми раждане бе много стресово, свързано със страх и сълзи, помолих съпруга ми да присъства, когато бебето се ражда, или поне да е до мен в предродилната зала. Но до този момент имаше още време... Заедно гледахме училище за родители, в комплект ходихме и на консултациите при най-добрия лекар – д-р Велев, на когото искам да изкажа най-сърдечните си благодарности! Именно той направи всичко възможно, за да не позволи бебето ми да се роди преждевременно и да се повтори историята с първото ми раждане.

Проблемът беше, че получих 2.5 см разкритие близо месец преди датата на термина. Д-р Велев ме изпрати в болница „Шейново“, където постъпих за задържане. След проведеното лечение успяхме да удържим Габриел да се роди навреме – здрав и силен. Когато датата на термина наближи, вече бях спокойна и уверена, че всичко ще мине добре. Дойде и най-прекрасният ден в моя живот. Толкова дълго го чаках и същевременно исках още да поживея с големия си корем, за да се наслаждавам на усещанията на бременността. Щеше ми се хем бебчо да остане в мен, хем да излезе на бял свят и най-сетне да се видим.



По време на раждането мъжът ми бе неотлъчно до мен. И ето, че в 11.30 ч. настъпи най-чаканият и жадуван миг – бебе Габриел изплака с най-сладкия  гласец, който съм чувала. Аз повдигнах глава и видях едно малко, превито на две, човече в ръката на акушерката. Радвах се, че диша само! Някак все още не можех да повярвам, че цялото това щастие е истина.

МЕЧТА ЗА ТРЕТА РОЖБА СЛЕД 40-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Когато го измиха и го повиха, го сложиха за секунди върху гърдите ми. Тогава за първи път видях личицето му. Имаше много гладка кожа на лицето и хубави мънички очички, които ме изучаваха с любопитство. Като че ли най-голямо впечатление ми направиха бебешките му белички бузки. Още съм влюбена в тях и все ги целувам. Татко Камен също бе много развълнуван. Плачеше от щастие и все галеше главичката на новородения си син.



Колко много си бях мечтала, след като родя, да мога веднага да прегърна бебето си! За жалост, с първото ми дете нямах тази възможност. То било наистина вълшебно усещане! Разглеждах с интерес това създание, което доскоро се криеше в корема ми. Мъничкото бебе, което в продължение на месеци ме караше да мечтая и ми вливаше страшно много сили за живот. Благодаря му за лекото и безпроблемно раждане!

Мама Албена