Кажи кое дете в семейството си

Кажи кое дете в семейството си, за да ти кажа какъв си...

Текст: Ана Кашкавалджиева

Имате по-голям брат? Какви ли бихте били, ако бяхте израснали без него? Или пък сте едно дете? Щяхте ли да сте различни, ако бяхте кака на някого? Невинаги си даваме сметка какво значение за формирането на характера на човек има това кое дете поред в семейството е. А как се отразява това на вашите деца? Психологът Мария Недева от ЦРСИ Велико Търново ни въвежда в темата.

Характер и място в семейството

Личността е компилация от индивидуалност, темперамент и натрупани лични качества вследствие на социалния опит. Тя се формира през периода на израстване на детето и се пременя след това. Темпераментните черти се забелязват в бебешка възраст и определят индивидуалните особености – периодите на сън и бодърстване, честотата на кърменията, предпочитанията към храна, кога детето ще формира нов двигателен навик, реакциите при поставяне в нови ситуации.

Социалната среда определя другите обстоятелства, които повлияват процеса на израстване на детето и формирането на личността. Установено е влиянието на поредността и броя на децата в семейството върху определянето на техните водещи личностни черти, върху преобладаващите им реакции спрямо възникващи обстоятелства и върху позициите, които избират да заемат.
Семейството е малка група, в която всеки член заема конкретна роля спрямо останалите, има различно усещане за власт, търси вниманието и обичта им, както и изпълнението на своите желания и потребности.

Могат да се изведат някои общи характеристики при децата, когато са единствено, второ, трето и т.н. дете, но те се наблюдават при отделните деца с различна интензивност и форма на проявление.

Единствено дете

В много случаи за единственото дете е характерно е да бъде насочено към собствените си потребности. То проявява повече егоистичност, отколкото алтруизъм. Не че не може да бъде добър приятел и да помага на околните, но при тези взаимоотношения то водещо търси постигане на лична удовлетвореност и са му нужни повече усилия да направи компромис и да се ангажира със задоволяване на потребностите на другия. Поради това, дори и да получат признателност или обич в замяна на това, което са направили, те често преживяват усещане за неудовлетвореност.

Единствените деца формират много силна връзка с родителите и до по-късна възраст тя е ключова за тях. Това ги прави по-нерешителни, тъй като имат потребност да получават одобрението и обичта на родителите и задържат страха от провал, което се отразява на социалното им функциониране.

*Родителско поведение

Тези деца се нуждаят от повече подкрепа при преживяване на раздялата с родителите в по-ранна възраст, при преживяванията за успешност в начална ученическа възраст и при поддържането на трайни взаимоотношения в по-напреднала възраст. Това са ключовите места от израстването и съзряването им, където те се препъват. Препоръчително е родителите да се съобразяват с техните лични особености и да бъдат толерантни към тях – нуждата от близост с майката, страха от провал пред родителя, нерешителността и затрудненията да осъществяват компромис със собствените си нужди.

Първо дете, което е батко/кака

Трудно е да направя обобщение по отношение на новостите, които се появяват при единственото дете, когато то стане батко или кака, тъй като от значение е възрастта, в която се случва тази промяна. Казвам промяна, защото появата на следващото дете променя цялостно семейната затворена група. По-силни преживявания имат единствените деца при приемането на ролята „батко"/„кака", когато това се случва до 5-годишна възраст или в периода между 12 и 16 години. В първия период имаме все още незрялост и силна вътрешна връзка с родителя, а във втория се преживяват пубертетните промени, които са проблематични сами по себе си.

*Родителско поведение

Най-често при семействата с две деца се наблюдава засилен стремеж баткото или каката да се изявяват точно като такива. Но това намерение реално пречи на формирането на правилно взаимоотношение между двете деца. Тези две деца следва да бъдат равнопоставени в семейната структура и едно спрямо друго. И възрастните трябва да се стремят да поддържат тази равнопоставеност: по отношение на предоставяно внимание, отговорност, правила, задоволяване на лични потребности. Ако родителите обаче поставят изискване към баткото да отговаря за малкото на детската площадка или постоянно изискват то да отстъпва и пренебрегват неговите желания, това нарушава равнопоставеността. Голямото дете преживява чести разочарования и те стават основа на взаимоотношенията му с по-малкото дете. При такива обстоятелства няма как да се очаква хармоничност в семейството и наличие на положителни отношения между членовете му. Обичта между децата може да се изгради през преживяването на съвместни положителни емоции, а не през задължаването на единия да отговаря за другия или да му изпълнява всички желания.

Второ/последно дете

Второто дете влиза в семейна група, където вече има едно дете. Определящо за качествата, които ще формира, е какви ще са взаимоотношенията му с по-голямото. Ако двете преживяват предимно положителни емоции помежду си, имат усещане за равнопоставеност, по-малкото ще развие качества като толерантност, общителност, устременост към развитие и постигане на нови умения. Ако обаче отношенията им са дисхармонични и по-голямото е натоварено с повече отговорност и изисквания по отношение на малкото, последното ще развие качества като невротичност, манипулативност, стремеж към доминиране, нетолерантност. Неговите желания са приоритетно задоволени, то е по-овластено спрямо другото дете, „паразитно поведение" като пищене, тръшкане, плач, викове, удряне му осигурява възможност да манипулира възрастните и да надделява.

*Родителско поведение

Основните родителски грешки тук са прекомерно фокусиране върху малкото дете, както и несправяне с поставянето на децата в равнопоставено отношение. Ако има конфликтност между децата, тя трябва да се разрешава безпристрастно, с изискване на отговорност от двете деца. Правилата трябва да важат и за двете. Голямото следва да се научи да се съобразява с малкото, а малкото – да не нарушава личното пространство и да не унищожава или присвоява вещите на голямото.

Средно дете

Когато в семейството се появи още един член и второто дете заеме позицията на средно, обстоятелствата за него се променят. Застава между баткото или каката, които неминуемо са по-развити и по-лесно впечатляват родителите със способностите си, от една страна, и беззащитното бебе, от друга, към което е фокусирана останалата част от родителското внимание и обич. Средното дете или успява да развие своите манипулативни способности и да се конкурира и развива непрекъснато с останалите деца, или буквално се „изгубва" между тях. В последния случай невротичността и пасивността спрямо личното развитие се засилват и тези деца обикновено се преживяват като неуспешни или като реализирали чужди стъпки.

*Родителско поведение

Полезно е средното дете да бъде извеждано от директна конкуренция с по-голямото, да не се толерира получаването на обич и признателност през поемането на грижите за малкото дете. Препоръчително е да се насърчава индивидуалността му, за да може да се преживява като успешно и обичано през личните си постижения, а не през надминаване на по-голямото дете или справяне с обгрижването на по-малкото.

Близнаци

Тяхното израстване е съпътствано от конкурентен принцип.  Те се борят непрекъснато за получаването на обич и сигурност от родителите. Трябва да я разделят и споделят и тя не може да бъде само за тях. Това има и положително влияние, макар че видимо се наблюдават предимно негативни случки във взаимоотношенията на близнаци. Едновременното израстване предпоставя формирането на качества като устременост, желание за самоусъвършенстване, усещане за групова принадлежност, толерантност, отдаденост. Големи сходства с конкурентната среда на близнаците се наблюдават при деца с много малка разлика.

*Родителско поведение

Да се отглеждат близнаци е сложно, от една страна, поради трудното обгрижване на две деца едновременно, а от друга – поради постоянната конкурентна обстановка. Родителят може да внесе баланс, ако поставя децата в равна позиция и насърчава индивидуалните им способности. Ако между близнаците се наблюдава удовлетвореност от това да се уеднаквяват помежду си (чрез облекло, интереси, занимания), не трябва да се родителства в посока промяна на това.

Открихте ли сходства с поведението на вашите деца? А със своето собствено отношение към тях? Трудно е да избегнем честите родителски грешки, но постоянно можем да опитваме, нали?