Споделяме с вас една история по действителен случай. Всяка прилика с реални лица и събития… не е случайна. Героинята в нея се казва Венислава, но всъщност би могла да има много други имена в зависимост от това коя от вас припознае себе си в нея.
Вино и любов
Картината е следната: Мраморно море, естествено – лазурно, в унисон с времето, мирно и сякаш опитомено се усмихва. Всеки би загубил почва под краката си, поне за миг, докато го съзерцава. Удивителен пейзаж, който ретината на окото ще „запечата“ завинаги. Така направи и сърцето на Венислава. Тя беше на тази почивка винен тур със своя приятел, двамата нямаха общи планове за бъдещето. Само тя имаше такива. Въпреки 7-те години, прекарани в хармонични отношения, разговорът за „важните“ неща все им се изплъзваше. Но той беше разбрал, че тя иска… бебе.
МЕЧТАЕХ ДА БЪДА МАЙКА И ВЕЧЕ ИМАМ РОЖБА
Wish list
Много жени живеят със стереотипа, че да родиш до определена възраст, е задължително. Вени също беше една от тях. Почти 29-годишна, с две магистратури, хубава работа, но неомъжена и без деца. Ех, ако последното можеше да звучи различно! Преди няколко години си беше направила списък с желания относно това какво, кога и как трябва да получи, за да бъде щастлива и удовлетворена. Промените по него, въпреки положените неимоверни усилия, бяха незначителни.
На всяка цена
Пътищата на женското въображение стигат грандиозни сценарии, обрисуват ги подробно, преплитат изумителни сюжети, особено що се отнася до майчинството. Ако жените осъзнаят, че бременността се случва в точното време, защото плодът на утробата е награда от Бог – това ще бъде свеж полъх за човечеството. И за настроението на тези жени. Възхвалявайки мистичната любов, но заобикаляйки реалността, Вени превърна „майчинството“ в натрапчива мисъл. Идея, чиято реализация закъсняваше от предварителния план.
"За да си щастлива, трябва да се избавиш от излишното – излишните вещи, излишната суета, и най-важното – излишните мисли!"
Даниел Щелбагер
Фронтално
Венислава взе решение – щом курсът по английски приключи (след шест месеца), ще постави ултиматум на мъжа до нея. Или създават семейство, или всеки да си търси щастието из широкия свят. Къде ли би могло да бъде онова далечно райско кътче, на което тя да отпусне душата си?
Неделя сутрин
Сигурно сте чували, че стресът може да забави менструацията, но причината на Вени да й закъснява, не беше тази. Хормонален дисбаланс? Не. Оказа се бременна. Първи, втори, трети тест – всички с ясни две чертички. Бъдещата майка нервно се опита да запали цигара, разбира се, не го направи, защото съвестта й го забраняваше. В Римската империя „неделя“ е посветена на Слънцето, а в живота на Венислава ще бъде посветена на пълния обрат (курсът по английски едва бе започнал... ).
Стопкадър
В началото на седмия месец бебето на Вени беше дълго 34 см и тежеше 1000 грама. Заемаше все повече място в матката и поради липса на пространство движенията му постепенно се ограничаваха. На майка му също. Тя качи цели 12 кг. Хапваше си сладко-сладко, без да му мисли. Всъщност 9-те месеца много се харесваха на Венислава. Мамчето искаше времето да спре, за да се наслади пълноценно на този период. Най-сетне осъзна – когато хората вманиачено препускат към определена цел, забравят да бъдат щастливи.
Първескиня
От месец усещаше тежест ниско в корема, към пикочния мехур. Да, главата на плода се беше наместила към входа на таза. Бракстън-Хикс контракциите (подготвителни контракции) също не я подминаха. Водите й изтекоха, докато пазаруваше за вечеря. Бяха прозрачни, без кръв, затова мама Вени остана спокойна. Хладнокръвно плати на касата и с малки крачки успя да стигне до дома си. Влезе в банята, направи си клизма, изкъпа се, после отново прегледа багажа. Обади се на бащата, за да го предупреди, че скоро ще стане интересно. След час отидоха до болницата, но лекарят ги върна обратно. Все още било рано. Препоръчаха на бъдещата майка да се поразходи на въздух – това помагало. Вени знаеше, че каквото и да се случи до финала, резултатът (след всички болки) ще бъде съвършена творба, неспирен поток на вдъхновение и учител по доброта и любов.
Малката слузеста запушалка, която предпазва утробата и бебето от инфекции отвън, падна цялата. Контракциите започнаха с интервал по 20–30 минути между тях, като постепенно стигнаха до честота на всеки 2 минути. Бъдещите родители прецениха, че индикациите за повторно тръгване към болницата са достатъчно ясни.
След няколко часа Вени вече не усещаше, че контролира ситуацията, защото справянето с контракциите й отнемаше цялата й енергия. За първи път в живота си се чувстваше неадекватна, неспособна да взема решения. Единствено знаеше, че е в родилна зала, оборудвана с многофункционално родилно легло, позволяващо заемането на различни пози във всеки период на раждането. Младият татко също беше там. По челото му се търкаляха големи капки пот, а очите му изпъкваха от страх при всеки вик, който слухът му регистрираше.
Акушерката напомни на Венислава, че дишането по време на раждане е тясно свързано с движението и релаксацията. Дали дишането ще помогне за справянето с болката, зависи от чувствата на майката, нивото, до което се отпуска, и степента на болката, която изпитва. За бременни със слаба нервна система (в този миг Вени определяше себе си като такава) тази задача беше с повишена трудност…
Последен напън. След три минути щеше да се роди то. Едно дълго планирано бебе от една непланирана бременност.
„Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове.“
Джон Ленън
