Мисля си, че всъщност няма значение къде сме и колко пари струва ваканцията ни. Изживяването и споделеността нямат голяма връзка със средствата. Може да претърпим пълен крах на луксозното място в скъпия курорт и да живеем в радост без много разходи. Както и обратното.

 

Представете си, че слушате любимата си песен на Пинк Флойд сред полето на Синеморец и същата песен в небостъргачите на Дубай. Каква е разликата? Единствено географското разположение, а душата ви се радва еднакво. Звездите и на двете места са едни и същи и светят за всички. Важни са близките ви хора, с които споделяте това преживяване. Всичко останало е обстоятелствено пояснение за място. Способността да се радвате и споделяте създава щастието и преживяването.

 

Подарете на децата си най-голямото – способността да се радват и откриват, и бъдете до тях в този момент, защото и вие се радвате и откривате заедно с тях. Палатката и хотелът са всъщност едно и също място – точно това, от което гледате света тук и сега. Е, вярно – вие сте организирали тази почивка и сте вложили много желание и любов в нея. Искате всичко да се получи по предварителния план и да протече гладко. Без болести, лоши хазяи и вредна храна. Обаче в повечето случаи плановете се объркват и в максималистичното ни желание на родители започваме да се чувстваме като провалени царе на фантастичната почивка. И започват обвиненията (към себе си или към обстоятелствата), че нещо ни пречи на щастието. А децата ни са най-ощетените в случая, защото ние им обясняваме, че нещо не сме им доставили. Точно това, заради което те не са щастливи.

 

Както и ние, между другото. Парите не са фактор за начина, по който се чувстваме, колкото и екстравагантно да ви звучи това във време, което обича да смята. Ако от нашето детство си спомняме с радост за циганските баници от дъхав хляб с олио, чубрица и червен пипер и откраднатите зелени джанки от дървото на съседа, защо тогава искаме нашите деца да закусват с кроасани, намазани с нутела, за да бъдат щастливи? Простичките неща започват с усмивка и любов. С радостта от гмурването – дали в скъпия минерален басейн, или в някой язовир, или просто в удоволствието от живота, няма значение. Радостта и споделеността да ги има.

 

Маскирайте се с… бои.  Изберете някой по-старичък бански за вас и за децата и извадете всички безвредни боички, които имате вкъщи. Целта е да се нашарите взаимно по най-щурия начин, който измислите. Използвайте щедро пръстите и ръцете, за да направите незабравимо боди арт изпълнение. По-смелите могат да прибавят памук, конци и канапи, за да довършат „втората кожа“. Влезте в „роля“ и изпълнете някоя сценка от името на героя, който са направили от вас вашите деца. Те – на свой ред – също трябва да изпълнят своята пиеска. Разбира се, за целта е добре да сте на открито – на полянка, в двор, защото рискувате да имате широка публика от съседи. Забавлението е гарантирано.

 

Бой с водни пистолети. Пейнтболът всъщност е модерното развитие на старата като света игра, в която, въоръжени с водни пистолети или дори пластмасови бутилки, се пръскахме в междучасията. Изключително приятно е, особено в големите жеги. Естествено, трябва да измислите правила за борбата и победите, но е сигурно, че е добре да е в парк и да имате резервен кат дрехи.

 

Малка детска градинка с цветя или зеленчуци. Децата обичат да садят и да отглеждат свои собствени растения. Ако нямате двор, вземете няколко сандъчета от пазара и подходящ разсад или семена. Всяко дете може да оформи само своята градинка и грижата за нея да се превърне в страст и хоби.

 

Скритите съкровища. Всъщност щом е съкровище, то трябва да бъде скрито. Направете план, защото това е сериозна приключенска игра, която има нужда от подготовка. Самото съкровище може да бъде просто лакомство, но пътят до него е важната и интересна част. След като измислите къде да го скриете, направете карта с пътя до съкровището. Тя може да бъде с отиване до различни места, на които да има инструкции какво да се прави след това, например: „Тръгвате на югоизток. Правите три крачки наляво и изкопавате 10 см. Там ще намерите ключ. С него отивате до…“ и т.н.

Защо е толкова важно да имаме второ дете

Важните неща в живота са радостта и любовта. Децата ни ги дават без причина. Те ги дават, защото са любов. Голямата ми дъщеря толкова много се радваше заради това, че с приятелската й компания са спасили малко птиче, паднало от гнездото. Е, да, използва Фейсбук, за да ми го извести, и го беше заснела с фотоапарата си. И двете неща са средство за комуникация и спомен. И в този смисъл си струват. Но само дотолкова, доколкото посредничат на емоцията.

 

Преживейте страхотно лято с децата и семейството си. Лято, за което ще си спомняте. Парите не са аргумент за провалени планове, те са просто средство. Но не за купуване на любов и благодарност с готови решения за забавленията на децата и скъпи играчки. Любовта и благодарността идват от сърцето. Децата прекрасно знаят това и ни учат.