Здравейте, пиша ви точно на този празник, защото днес Бог ни зарадва с прекрасен дар – раждането на първото ни дете, нашият син – Георги. По време на бременността много исках да споделя на екипа ви и моята история, но все си казвах - ,,хайде, като се роди малкият, тогава“. Не съм си давала дума, но така го усещам и вярвам, че всяка подобна и твърде лична история до мечтаното дете дава много сили и стимул на други хора, които все още са по средата на пътя. Аз съм плакала на някои от разказите от ваши читатели, мога да кажа само едно – тези жени, смели българки, по природа с големи сърца, пълни с обич, са вдъхновяващи, те са пример за хиляди други.

Прочетете още: На 44 години, щастлива майка на 4 деца

Знам, не всички от хората ще разберат какво имам предвид, но онези, изпитали и сълзите по време на битка и сладкия вкус на победата – те определено знаят какво стои зад думите ми.

И как започна всичко при мен…

Преди повече от три години аз намерих мъжът на своите мечти, смятам – останалото е ясно, любов, грижа, сватба и планове за деца. Ха-ха, хубави планове си сътворихме, ама някак реалността не отговаряше на обстоятелствата, в които се намирахме. Първо започнах да си мисля, че нещата не стават заради това, че „само го мисля“, после прецених, че може да е заради „стреса“, накрая се наканих да почета информация какво се прави в такава ситуация и да потърся помощ. Смених няколко специалиста, докато намеря такъв, на когото да се доверя за по-сериозни стъпки. Само искам да кажа, че четенето по форуми много ми размъти главата и ме обърка, както и да е, оправих се, попаднах на лекар (поне според мен). Започнаха изследвания, прегледи, а разходите летяха – всеки месец сме отделяли около 1000 лева за различни диагностики, добавки и изследвания. Тук се питам – ами какво правят семействата, които нямат финансова възможност да решат подобни здравословни проблеми? Ок, има държавно финансиране за самата процедура, но общата сметка е, че дори с платено от Фонда инвитро, сме похарчили около 8-10 000 лв. за подготовка и интервенции.

Прочетете още: Две сестри забременяват и раждат по едно и също време

Не знам точно каква беше причината, но в крайна сметка, минахме на стъпка „инвитро“. Първо на естествен цикъл, след това по къс протокол – и двете не случиха на успех при нас. Малко яйцеклетки, ембриони без качество. Минахме на дълъг протокол и там се оказа нашето разковниче. Кръвен тест – положителен! Аз бях навън, видях онлайн и едва не заплаках на улицата. Голяма радост и вълнение. Последваха прегледи, на все се вълнувах, изумена съм как бебето от „сакче“ в 5+0 седмица – след няколко дни вече беше, ,,точица в сакче с биещо сърце“. Велико! И така всеки месец синът ни се променяше, растеше, а ние се радвахме на снимките и на това, че всичко беше наред. Бях чела в една ваша история, че жената споделила на всички, че е бременна чак в петия месец – е, аз казах в седмия! Получавам ли медал за потайност? Сега щастието ни е пълно, радостта ни – завършена, семейството – цяло. Родих със секцио, по личен избор. Моят акушер-гинеколог се опита да ме разубеди, но аз бях супер уверена, че така желая да се случи всичко, затова се съобрази с мен. Минаха няколко часа, все още съм на върха на адреналина. Очаквайте скоро снимки от мен и Гого! 

С уважение: Ева Иванова, София

ПРОЧЕТИ ОЩЕ