Да усетиш новия живот в себе си, да чуеш сърчицето на още нероденото ти съкровище – това са все моменти, които завинаги остават в съзнанието ти и които те изпълват с неописуемо удовлетворение и жажда за живот.
Уверих се, че наистина настъпва период в живота на жената, в който тя се чувства готова да изпита всичко това. За моя радост съпругът ми също беше готов да направим тази съдбовна стъпка в живота – да станем родители.
Скоро, след като стигнахме до решението да си имаме бебе, се появиха и заветните две чертички на теста ми за бременност. Невероятно е как едни малки линийки могат да те накарат да скачаш от радост и да не можеш да спреш да се усмихваш! След като бременността ми беше установена и от гинеколог, някак неусетно започнах непрестанно да мисля за малкото човече, което щеше да се появи на белия свят. Не спирах да си представям как ще изглеждат бъдещата детска стая, бебешкото креватче... Изведнъж осъзнах, че вече обичам малкото същество, което расте в мен, макар и то все още да е само точка на ултразвука. Тази мисъл не ме напускаше нито за миг, въпреки че имаше още много месеци до първата ни среща.
Бремеността ми премина леко и приятно. След като отминаха първите няколко месеца с почти задължителните неразположения, дойде най-хубавото време, в което коремът не е толкова голям, че да тежи, а от постоянното вълнение усмивката ти не слиза от лицето.
Реших да изляза по-рано в болнични, защото вече ми беше трудно да се съсредоточавам в работата си и някак ми тежеше. Исках да имам повече време за себе си, за да мога психически да се подготвя за това, което ми предстои – за раждането и за първата среща с малкото ни момче. Наслаждавах се на всички признаци на живот, които ми показваше бебчо – ритване, въртене, побутване… Все незаменими усещания за всяка бъдеща майка.
Калкулатор на бременността - провери кога е твоят термин
Ето че 9-те месеца изминаха бързо и терминът ми настъпи. След толкова чакане обаче на този ден не се случи нищо. Въртях се нервно в леглото си и продължавах да се надявам на някакви признаци за започващо раждане. Уви! Така измина цяла седмица и накрая се наложи да вляза в болницата. Сложиха ми медикаменти за предизвикване на раждането. На втория ден от престоя ми контракциите започнаха. Ставаха все по-чести и все по-силни, но разкритие нямаше.
Едва на третата вечер дойде време да вляза в предродилната зала. Така се зарадвах, че дългоочакваната ми среща с бебето скоро ще се състои. Имаше и вълнение, и страх, и нетърпение…
Контракциите обаче продължиха цяла нощ, а малкото човече явно не искаше да излиза. Часовникът на стената сякаш беше спрял! Струваше ми се, че нощта е безкрайна и това изтощително очакване никога няма да свърши. Чувствах се сама и безсилна. Когато обаче в 5 ч. сутринта чух първия му плач, цялата болка от ужасните контракции и виковете на акушерката „Напъвай” останаха в миналото. Лекарите продължаваха да се суетят около мен, аз обаче слушах гласа на моето бебе и можех да мисля само за него. Беше ми се случило най-хубавото нещо на света!
Затова, момичета, не се страхувайте от родилните болки. Те отшумяват и се забравят толкова бързо, както се топи снегът под топлите слънчеви лъчи. Не се притеснявайте и от това, че бебето ще промени изцяло досегашния ви живот и ще ви лиши от любимите ви занимания и срещи с приятели. Преживяват се и безсънните нощи, огласени от бебешки плач, които ви очакват. Защото няма по-хубаво усещане от това да държиш своето малко съкровище в прегръдките си!
Текст: Мама Ива Дойчинова
