Артикулационна гимнастика

За да се научат малчуганите да произнасят сложните звукове (с, з, ш, ж, ч, л, р), устните и езикът им трябва да бъдат силни и еластични, за могат по-продължително време да задържат необходимата артикулационна поза и да извършват многократни превключвания от една артикулационна поза в друга. За всичко това ще помогне артикулационната гимнастика.

Причини, поради които е необходимо да се изпълнява артикулационната гимастика:

• Децата ще се научат да говорят ясно и правилно.
• Децата със сложни нарушения на звукопроизношението могат по-бързо да преодолеят речевите дефекти и когато с тях започне да работи логопед, мускулите на езика ще бъдат подготвени и подвижни.
• Артикулационната гимнастика е полезна също и за деца с правилно, но вяло произношение.
• Ясното произношение на звуковете е основа при обучението по писане в първи клас.
• Заниманията с артикулационна гимнастика са полезни за всички деца, за да говорят правилно и ясно.

Упражнения за устни:

• „Усмивка“ – задържане на устните в усмивка. Зъбите не се виждат.
• „Тръбичка“ – протягане устните напред в дълга тръбичка.
• „Хоботче на слонче“ – протягане напред на стиснати устни.

Упражнения за развиване на подвижността на устните:

• Прехапване и почесване първо на горната устна с долните зъби, а след това на долната устна с горните зъби.
• „Усмивка – тръбичка“ – последователно разтягане на устните в усмивка и след това събиране в тръбичка.
• „Човчица“ – протегнатите напред устни в тръбичка се движат вляво-вдясно, извършват кръгови движения.
• „Рибките си говорят“ – допиране на устните една в друга, издавайки глух звук.
• Бузите силно се „всмукват“ навътре, а след това рязко се отваря устата. Необходимо е при изпълнението на това упражнение да се достигне до характерния звук на „целувка“.

При съвсем слаби устни:

• „Балонче“ – силно надуване на бузите и задържане на въздуха в устата.
• „Мустаци“ – задържане на молив или сламка над горната устна. Като усложнен вариант предлагам с молива да се нарисува кръг или квадрат.
• „Да хванем лиса за опашката“ – задържане с устни на марля или салфетка, която възрастният се опитва да издърпа.

Упражнение: „Прозорец“

Широко отворена уста – „топло“. Затваряме устата  – „студено“.

Упражнение: „Чисти зъбки“

Усмихваме се и отваряме уста. С върха на езика „почистваме“ последователно долните и горните зъби.

Упражнение: „Месим тесто“

Усмихваме се. Поставяме език межу устните и го притискаме, като изговаряме „та-та-та“. Прокарваме език между зъбите и леко го притискаме отново, произнасяйки „та-та-та“. Двете движения се редуват

Упражнение: „Чашка“

Усмихваме се и широко отваряме уста. Изнасяме широк език напред и обръщаме леко върха му нагоре, придавайки му формата на „чашка“.

Упражнение: „Хоботче“

Протягаме устни силно напред, като зъбите са затворени.

Упражнение: „Оградка“

Усмихваме се, като устните се разтягат силно встрани. Зъбите се съединяват.

Упражнение: „Бояджия“

Устата е полуотворена. Устните са в усмивка. С върха на езика поглаждаме небцето напред-назад.

Упражнение: „Гъбка“

Усмивка. „Залепваш“ широк език на небцето.

Упражнение: „Котка“

Устни в усмивка, уста отворена. Върхът на езика се опира в долните зъби. Езикът се избутва напред, като върхът му продължава да опира долните зъби.

Упражнение: „Да хванем мишката“

Устни в усмивка, произнасящи „ах“ и прехапващи широк език със зъби.

Упражнение: „Конче“

Устни в усмивка, уста отворена. Езикът се допира до горното небце, след което се отпуска рязко надолу (имитира се тропот на конски копита).

Упражнение: „Параход“

Устни в усмивка, уста отворена. Езикът е стиснат между зъбите. Произнасяме „ъ-ъ-ъ-ъ“.

Упражнение: „Слонче“

Устните се разтягат напред , образувайки „хоботче“ на слонче.

Упражнение: „Пуяк“

Уста в усмивка. Бързо придвижване на широк език до горната устна и обратно навътре към горните зъби. Произнася се звук, подобен на „бл-бл-бл-бл“.

Упражнение: „Орехче“

Устата е затворена. Върхът на езика с напрежение се опира последователно в бузите. На бузата се образува твърдо топче.

Упражнение: „Люлка“

Устните са в усмивка. Устата е отворена. Върхът на езика последователно се поставя зад горните зъби, след това зад долните зъби.

Упражнение: „Часовник“

Устните са в усмивка. Устата е отворена. Върхът на езика се мести ту в левия ъгъл на устата, ту в десния.

Упражнение: „Палачинки“

Устните са в усмивка. Устата е леко отворена. Поставя се широк, отпуснат език върху долната устна.

Упражнение: „Вкусно сладко“

След като сме приготвили палачинките, трябва да ги намажем със сладко. Стават чудесни! Усмивка. Отворена уста. Езикът е широк във формата на „чашка“. Следва облизване на горната устна.

Упражнение: „Балони“

Поемане на въздух през носа и едновременно надуване на двете бузи при затворена уста

Упражнение: „Акордеон“

Усмивка. Устата е отворена. Широкият език се повдига и се опира в небцето. От това положение устата се отваря и се затваря, като зъбите не се затварят.

Упражнение: „Барабанче“

Усмивка. Устата е отворена. Върхът на езика е зад горните зъби и от това положение се произнася „дъ-дъ-дъ-дъ-дъ“.

Упражнение: „Парашут“

На върха на носа поставяме малко памук. Приближаваме широк език към горната устна и от тази поза детето издухва памука от носа нагоре.

Упражнение: „Футболист“

Изтласкване на езика между стиснати устни (сякаш искаме да вкараме топката в цел). Следи се бузите да не се издуват.

Ние произнасяме правилно различните звукове благодарение на подвижността на езика, устните, долната челюст и мекото небце. Точността, силата и подвижността на тези органи се развиват постепенно. При децата те могат да се развият с помощта на така наречената артикулационна гимнастика. Нейната цел е да се отработят пълноценно движения и положения на органите от артикулационния апарат, необходими за правилното произношение на звуковете. Ние, възрастните, не се замисляме къде се намира езикът ни в определен момент – зад горните или зад долните зъби, защото за нас артикулацията е автоматизиран процес, а за детето е необходимо зрително възприятие, докато достигне този автоматизъм.

Моите препоръки при провеждане на артикулационната гимнастика:

• Артикулационната гимнастика е желателно да се провежда ежедневно.
• При възможност може да се изпълнява по 3–4 пъти на ден за около 3–5 минуни.
• Броят на упражненията е 2 или 3, като всяко упражнение се изпълнява до 5–7 пъти.
• Упражненията за артикулационна поза се изпълняват с постепенно удължаване на времето за задържане на позата до 10–15 секунди.
• При отработването на упражненията се върви по посока от по-простите към по-сложните упражнения.
• Упражненията се провеждат в игрова форма.
• При изпълнението на упражненията първото е ново, а останалите две са за затвърдяване. Ако детето не изпълнява достатъчно добре някое упражнение, желателно е да не се въвеждат нови.
• Детето изпълнява артикулационната гимнастика в седнало положение, с изправен гръб и спокойно положение на ръцете и краката пред огледало. Възрастният и детето са един до друг срещу огледалото.
• Желателно е да се започва с упражнение за устните.
• Използвайте моментите, в които детето е в добро настроение.

Бъдете истински артисти и проявете фантазия

Не се огорчавайте, ако някои от упражненията не се получат от първия път, понякога са нужни доста повторения. Правете ги заедно с детето. Опитвайте се да измисляте различна история при всеки опит. Бъдете ласкави, търпеливи и спокойни. Занимавайте се и играйте с детето всеки ден.

Пожелавам ви успех!

Текст: Силвия Асенова, магистър логопед,