Срещнахме се с доц. д-р Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, началник на І детско отделение в Инфекциозна болница – София, Фокусът на нашия разговор е насочен към бактериалните менингити. Това не е случайно, защото темата „изправя на нокти” повечето родители.
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Доц. Мангъров, какво представлява острият бактериален менингит и по-опасен ли е от вирусния?
Острият бактериален менингит представлява възпаление на меките мозъчни обвивки, причинено от бактерии. Често се засяга и подлежащото мозъчно вещество и тогава говорим за менингоенцефалит. Когато възпалението се причинява от вируси, говорим за вирусен менингит, съответно за менингоенцефалит. Както бактериалните, така и вирусните менингити са тежки заболявания с непредвидимо развитие и последствия, включващи трайно инвалидизиране или смърт.
Кои са най-честите причинители на острия менингит?
От бактериалните причинители най-чести са пневмококите, менингококите и хемофилус инфлуенце тип Б. От вирусните причинители най-чести са ентеровирусите и грипните вируси.
Как детето може да се зарази?
Бактериалните менингити се причиняват от бактерии, част от т.нар. нормална резидентна флора – нормално обитават носоглътката и понякога поради причини, които не са твърде добре изяснени, се активират и причиняват заболяване. Разпространяването и обмяната на тези бактерии става по въздушно-капков път чрез аерозолите, отделяни при дишане, говорене, кашляне и пр., и по контактно-битов път – чрез замърсени със секрети предмети. По същия начин се разпространяват и вирусите. Ентеровирусите се разпространяват и чрез фекално замърсяване.
Знаем, че бактериалните менингити са най-опасни в детска възраст, особено за новородени и кърмачета. Защо?
Бактериалните менингити са опасни във всяка възраст, но колкото по-малка е възрастта на засегнатото дете, толкова по-голяма е вероятността от тежко протичане и трайни неврологични увреждания – субдурални изливи, хидроцефалия, парези, увреждания на слуха, интелектуален дефицит.
Какви са класическите симптоми на острия менингит при деца и кърмачета?
Класическите симптоми на острия менингит – главоболие, повръщане, вратна ригидност, горен и долен симптом на Брудзински, симптом на Керниг и пр., при децата и особено при кърмачетата често липсват. Наблюдава се единствено хиперестезия (повишена раздразнимост), понякога гърчове. Фонтанелата може да е напрегната. За менингит при кърмаче трябва да се мисли винаги, когато има несъответствие между видимо тежко общо състояние на детето и липса на клиничен субстрат, с който то да бъде обяснено.
Какви методи за диагностика се прилагат?
При съмнение за менингит се прави лумбална пункция и се изследва ликвор. Изследването на ликвора е клинико-лабораторно, микробиологично и вирусологично.
За какви усложнения трябва да са подготвени родителите?
Инфекциите на централната нервна система – менингити, енцефалити и менингоенцефалити, са тежки заболявания, често с непредвидим ход и възможност за трайни неврологични увреждания и смърт. Дори при най-адекватно лечение благоприятният изход не може да бъде гарантиран.
ГРЕШКИ, КОИТО РОДИТЕЛИТЕ ДОПУСКАТ, КОГАТО ДЕТЕТО Е БОЛНО
При хидроцефалия може да се наложи поставяне на вентрикуло-перитонеален шънт, при загуба на слуха – слухово протезиране (кохлеарен имплант). Вирусните енцефалити често завършват с трайни неврологични увреждания.
Продължителност и лечение на заболяването – как протича?
Продължителността на заболяването е в зависимост от причинителя и обикновено е около две-три седмици. При усложнения срокът за лечение може значително да се удължи. Децата често са в кома, понякога се налага апаратна вентилация. Някои от усложненията – субдурални изливи, хидроцефалия, налагат неврохирургична намеса. Лечението на бактериалните менингити включва мощна антибактериална терапия, рехидратиращо-дехидратираща терапия за борба с мозъчния оток, адювантна терапия с глюкокортикостероиди за профилактика на трайните неврологични увреждания.
Здраве в проценти – статистика
Между 1996 и 2006 г. в детското отделение на Инфекциозна болница – София са хоспитализирани 130 деца с диагноза остър бактериален менингит. Разпределението им по пол е: 40% женски и 60% мъжки; по възраст: 40% до 1 година, 44,6% от 1 до 5 години и 15,4% над 5 години. Осем случая са завършили летално. В 35,38% (46 деца) от случаите е изолиран Neisseria meningitidis, в това число серогрупа В – 34,62% (45 деца) и серогрупа С – 0,77% (1 случай). В 23,84% (31 случая) е изолиран Haemophilus influenzae тип B. В 12,30% –16 случая, от които 4 завършили летално (25% леталитет), е доказан Streptococcus pneumoniaе. В 1,54% (2 деца) – Group B Streptococcus. В 3,85% (5 деца) са изолирани други причинители и 27,03% (30 случая, от които 4 завършили летално) са с неустановен причинител. Средният болничен престой е 18–24 дни.
Каква профилактика препоръчвате?
За профилактика на бактериалните менингити съществуват високоефективни конюгатни ваксини, две от които са включени в списъка на задължителните – за хемофилус инфлуенце тип Б (в състава на 5-валентна или 6-валентна ваксина) и за пневмококи. Предстои появата на пазара на ваксина за менингокок серогрупа Б, който е най-разпространеният в нашата част на света и е отговорен за повече от половината случаи на менингококов менингит у нас. Детското отделение на Инфекциозна болница – София има огромен и горчив опит в лечението на бактериалните и вирусните менингити и менингоенцефалити – общо над 260 деца само за последните 15 години. От 2010 г. с въвеждането на задължителните пневмококова и хемофилусна ваксини честотата на тези два менингита рязко спадна. Ние горещо препоръчваме имунизациите за бактериални менингити, грип и всички останали инфекциозни заболявания, за които има профилактика. В самурайския кодекс Бушидо е казано: „Добрият воин не воюва”.
.jpg)
