Първите три години от живота на детето са едни от най-вълнуващите. В този период има безброй интересни неща и толкова много “премиери” – първа усмивка, първо гукане, първо зъбче... Дали бебето ще запази спомени от това време?


Сигурно като родители полагате голямо старание да направите ежедневието на детето си колкото може по-интересно и забавно. Скоро след като то е проходило, сте го завели в зоологическата градина, за да се срещне с много от герои от книжките, които му четете... Когато времето е лошо, играете с малкия палавник, разказвате му приказки вечер преди лягане, гушкате го и с интерес посрещате всяка негова изява. Вероятно тайно се надявате, че детето ви ще запази за цял живот спомени от хубавите си първи години. Дали родителите могат да помогнат на малчугана да съхрани задълго приятните емоции в паметта си?

 
От каква възраст се трупа “архивът”
Студен душ! Колкото и да се стараете, когато детето ви порасне, то няма да си спомня какво му се е случвало през първите три години от живота. Въпреки че до тази възраст е преживяло безброй нови неща, колкото никога по-късно няма да преживее. Пръв Зигмунд Фройд описва феномена "детско забравяне". След него много учени се мъчат да разгадаят защо паметта не запечатва случващото се в най-ранния период. Съвременната наука установява, че за да може да се запази спомен за определено събитие, нужно е да има съвпадение на три фактора.

Първа помощ, ако детето се задави

Език. Паметта за личните преживявания започва да действа чак след овладяването на майчиния език. Ако в детството те не могат да се опишат с думи, за тях не остава спомен в паметта на възрастните. Зрелост на мозъка. Мозъкът на малкото дете е много по-незрял в сравнение с мозъка на възрастните. Едва през пубертета мрежата от нервни клетки е достатъчно добре развита, за да има оптимални условия за съхраняване на спомените. При бебетата и малките деца паметта функционира по елементарен механизъм. Тя се оформя като комплексна система с течение на времето. В началото бебето си спомня само рефлекторни процеси, например, за да се нахрани, когато го сложат на гърдата, трябва да суче. По-късно то си спомня кой е дядо и че рамката на креватчето е твърда и крачето може да го заболи, ако я ритне по-силно. След тригодишна възраст мозъкът на детето вече дотолкова е развит, че позволява паметта да започне да трупа “архив” за лични преживявания (т.нар. автобиографична памет).


Развитие на Аза. Децата развиват представата за себе си между 2- и 3-годишна възраст. През този период те се приспособяват към живота на близките си и постепенно започват да разбират какво означават понятията вчера, днес и утре. Преди да са си изяснили какво е минало, настояще и бъдеще, те не могат да съхраняват спомени.
Паметта функционира едва когато са налице изброените три фактора. Това става след третата година и повечето учени се отнасят с резерви към спомените отпреди тази възраст. Обикновено децата възстановяват някое преживяване от разказите на мама и татко, а не от собствената си памет.

Кое се помни?
Никой не може да каже какво ще си спомня детето, когато порасне. Може би малкото момче ще разказва как е придружавало татко до гарата, когато са посрещали мама от командировка. А малката госпожица сигурно задълго ще пази в съзнанието си украсата вкъщи по случай 3-ия й рожден ден. Спомените от детството зависят от това, доколко силно преживяното е докоснало детето, без значение дали става въпрос за радостно, или за тъжно събитие.
Особено ярки са спомените, свързани с миризми и вкусови усещания. Паметта за миризмите е първична, тя е осигурявала оцеляването на видовете при развитието на живите организми.

Уникално - първа среща с МАМА

Обикновено се съхранява някаква мозайка от отделни картини, без те да имат особена логика помежду си. Дори обаче да не се запечатват конкретни събития, всеки човек носи в съзнанието си чувството за това дали като дете е бил обичан, обграден ли е бил с грижи и внимание, или не.

Кое отлита?       
Трудно е да се отговори на този въпрос. Знае се, че всички преживявания се съхраняват в мозъка, но не за всички тях могат да се извикат спомените. Много се загубват завинаги, други “възкръсват” от време на време. Достатъчно е да се появи някаква позната миризма, глас или улица, за да изникне определена, останала далеч в миналото случка.

Знаменити майки споделят снимки, на които кърмят

Обикновено човек се старае да обърне гръб на травмиращи ситуации – услужлив механизъм на мозъка, който помага да се запази душевното равновесие, макар че често това е само привидно.

Подаръци за здраве
Хубавите спомени от детството са подаръци за цял живот. Когато се съживяват, те подобряват настроението подобно на парчето шоколад. Когато изплуват в съзнанието, в кръвта се отделят ендорфини, които стимулират имунната система и повишават тонуса.
Спомените за миналото формират голяма част от личността. Съхранените хубави и лоши преживявания, положителни и отрицателни емоции правят хората уникални, обясняват характера и чувствителността им.

Невероятно - реални снимки на бебето през 9-те месеца

Лесно ли се запомня хубавото?
За съжаление това не е толкова просто. Мама и татко могат да научат детето на много неща – да се храни с вилица и нож, да се облича само, да мие зъбите си след всяко хранене... но не могат да му внушат какво трябва да си спомня, когато порасне. Въпреки това могат да повлияят върху натрупването на невидимото “съкровище”. Когато често напомнят някакво хубаво преживяване или с любима мелодия свързват празник, който детето особено е харесало... 

Как да помогнете
 Насочвайте спомените към онова, което е близко до детето и го вълнува. Малките харесват вниманието да е към неща, които имат особено значение за тях (те често не съвпадат с предпочитанията на родителите). Иначе мама и татко добре знаят кое носи радост на малчугана – да рисува по стените, да цопва в локвите, да се катери нависоко... Ако търпението и нервите ви позволяват, помагайте на детето да изпълнява желанията си.
 Отново и отново повтаряйте с детето. Децата могат до припадък да повтарят нещо, което им харесва. Обикновено за възрастните това упражнение е досадно. Преодолейте досадата и влизайте в играта като равноправен участник. Познатите, повтаряни събития по-бързо и трайно се запечатват в паметта, а мимолетните излитат без следа.

Най-забавните бебешки снимки, които сте виждали

 Обсъждайте преживяното. Вечер преди лягане правете “преговор” на най-интересното от деня. Анализирането на събитията ще помогне те по-лесно да се запазят в паметта. А и по време на сън преживяното се осмисля още веднъж и шансовете да се запомни се увеличават.
 Стимулирайте движението. Може да звучи банално, но е доказано ефективно. Разходката или карането на колело допринасят за повишеното отделяне на ендорфини. Те пък помагат хубавите преживявания да се видят в още по-ярка светлина и да се възприемат особено емоционално. В резултат на това те се запечатват в детската памет по-лесно.

Соня Найденова, психолог

ПРОЧЕТИ ОЩЕ