Раждане с епидурална анестезия

Епидуралната анестезия става все по-предпочитана от раждащите, за да се облекчат болките им. Виден австралийски учен обсъжда влиянието на тази процедура върху раждането и уврежданията, които тя може да причини на майката и бебето. Ще ви запознаем с неговите “разкрития”.

Първата епидурална упойка е приложена през 1885 г. от нюйоркския невролог Дж. Л. Корнинг, който инжектира кокаин в гръбнака на пациент, страдащ от увреждане на гръбначния стълб. След повече от столетие епидуралната анестезия става най-популярният метод за обезболяване в родилните клиники на САЩ.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Епидуралната упойка се състои в инжектиране на местно обезболяващо средство (производно на кокаина) в епидуралното пространство – мястото около твърдите обвивки, които предпазват гръбначния мозък. Общоприетата епидурална упойка премахва чувствителността на сетивните и двигателните нерви, които излизат от гръбначния мозък. По този начин се постига ефикасно обезболяване на процеса, при което обаче раждащата не може да движи долната част на тялото си. През последните години, за да се намали блокирането на двигателната активност, се разработват нови средства с по-ниски концентрации на упойващи вещества.

Епидуралната анестезия взаимодейства с някои от основните хормони на раждането, което може да обясни отрицателния й ефект върху процеса. Например окситоцинът, известен като хормон на любовта, е и естественото средство, тонизиращо матката и предизвикващо контракциите. Епидуралната упойка понижава отделянето на окситоцин или спира увеличаването му по време на процеса. Бета-ендорфинът е хормон на стреса, който се образува по време на раждането за потискане на болката. Той е свързан и със състоянието на бодърстване през родилния процес. Епидуралната упойка понижава отделянето и на този хормон.

Адреналинът и норадреналинът са хормони, които се отделят при стрес, и нивата им са повишени при раждане. В края на раждане, протекло през вагиналните пътища, увеличаването на нивата на тези хормони дава нужната енергия на майката за изтласкване на бебето и я държи бодра за първата среща с него.

Епидуралната упойка потиска отделянето на адреналина и норадреналина и може да намали силата на изтласкване на бебето. Това води до увеличен риск от прилагане на инструментални методи при раждането (форцепс или вакуум-екстрактор).

Епидуралната анестезия забавя раждането както чрез потискане на окситоцина, така и чрез отслабването на силата на контракциите поради директно влияние върху маточната мускулатура.

При използване на епидурална упойка първият етап на раждането се удължава средно с 26 минути , а вторият – с 15 минути. Освен това тази анестезия сковава мускулите на тазовото дъно, от които зависи наместването на главата на бебето в благоприятна позиция за раждане. При използването на епидуралната упойка 13% от бебетата са в неправилно предлежание, докато без нея – само 3%. По-честото прилагане на инструментални методи на раждане увеличава рисковете от травми при бебето по време на родилния процес.

Поради намаленото ниво на окситоцина вследствие на упойката се увеличава нуждата от прилагане на средство за индуциране на процеса. Това може да доведе до ускорена сърдечна дейност при плода и отново увеличен риск от инструментално раждане.

Медикаментите, използвани при епидуралната анестезия, обездвижват долната част на тялото на раждащата, което може да причини значими нежелани ефекти за майката и за бебето.

При майката. Най-честият страничен ефект е спадане на кръвното налягане, което се наблюдава при около половината от раждащите с епидурална анестезия. Това може да доведе до нарушения в сърдечната дейност на майката и до недостатъчно кръвоснабдяване на бебето.

Други чести странични ефекти са нарушеното уриниране (при около 2/3 от жените), сърбеж по кожата, отпадналост, сънливост, гадене и повръщане.

Епидуралната анестезия може да предизвика и повишаване на телесната температура над 38 ºС, което се отразява неблагоприятно на бебето.

Медикаментите, използвани за упойката, могат да предизвикат дихателни нарушения.

Много проучвания показват връзка между епидуралната анестезия и кървенето след раждане.

При около 10–15% от родилките не се постига ефективно облекчаване на болките, а около 1% получават силно главоболие при поставянето на иглата в епидуралното пространство. Късните усложнения включват слабост и скованост при 4–18 на 10 000 жени, които спонтанно изчезват спонтанно след около три месеца.

При бебето. Най-значителните странични ефекти за нероденото бебе и за новороденото са всмедствие на нежеланите ефекти при майката, които включват хормонален дисбаланс, спадане на кръвното налягане и нарушена температурна регулация. Освен това нивото на медикаментите при плода и при новороденото може да е по-високо, отколкото при майката и да предизвикат пряк токсичен ефект. Епидуралната упойка може да предизвика увеличена сърдечна честота при плода, което показва, че бебето страда от недостиг на кръв и кислород. В повечето случаи сърдечната честота се нормализира спонтанно, рядко се налага секцио по спешност.

Повишената телесна температура на майката вследствие на епидуралната анестезия може да се отрази зле върху бебето. Голямо проучване показва, че бебета, родени от фебрилни майки (с висока телесна температура) при епидурална упойка, са били в по-лошо състояние от останалите (по-ниски показатели при Апгар теста) или са получили гърчове като новородени. Освен това бебетата на фебрилни майки почти винаги се изследват за евентуална инфекция. Това означава по-дълго отделяне от майката, престой в интензивно отделение и често прилагане на антибиотици до получаване на резултатите от изследванията.

Всеки медикамент, прилаган на майката при раждане, преминава през плацентата и стига до бебето, което е по-уязвимо от токсични вещества.

Шведски учени съобщават, че децата, родени с епидурална упойка, имат значително по-нисък сбор точки при Апгар теста.

Важно е да знаете, че способността на новороденото да преработва и отделя медикаментите е много по-малка, отколкото на възрастните.

Учени установяват и по-висока честота на жълтеница при бебета, родени с епидурална анестезия. Това може би се дължи на повишеното използване на инструментални методи при раждането или на хормона питоцин, прилаган за компенсиране на потискания от упойката окситоцин.

Отражение върху нервната система и поведението

Засега данните за тях са противоречиви. Установено е, че едномесечни бебета, родени с тази упойка, са с по-слаба адаптация, по-напрегнати са и създават повече проблеми на майките си. Проучване, сравняващо 20 едномесечни бебета, родени с това обезболяване, с други 20, установява намалена бодрост и способност за ориентиране при първата група. “Епидуралните” новородени плачат по-често през първите дни от живота си и това продължава през следващите 6 седмици.

Епидуралното обезболяване може да се отрази на успешното кърмене по различни механизми. При “епидуралните бебета” могат да се проявят нарушения в нервната система и поведението, максимално изразени през първите часове след раждането – време, особено важно за старта на кърменето.

Проучване сочи, че способностите на бебетата да сучат са най-високи при родените без използване на медикаменти, по-ниски – след епидурална упойка или опиати, и най-ниски – при прилагане и на двата метода.

Освен това епидуралното обезболяване може да се отрази и на майката, като затрудни кърменето. Това е особено вероятно, ако раждането е продължило дълго, приложени са инструментални методи или бебето е отделено от нея.

Установено е, че “епидуралните бебета” по-рядко са изцяло кърмени при изписване от клиниката и почти два пъти по-често са хранени със заместители на майчината кърма през първите три месеца.

Акушер-гинеколозите знаят, че справянето с болките е основен проблем при раждащите и че облекчаването им е важно за позитивното отношение към родилния процес. Има обаче данни, че и обратното може да е вярно. Редица проучвания показват, че жените, родили без медикаменти, са най-удовлетворени веднага след раждането, шест седмици и една година след това. При 1000 жени във Великобритания се оказва, че родилите за с епидурална упойка обезболяването е било най-силно, а удовлетвореността от раждането – най-ниска. Това може би се дължи на по-честото прилагане на интервенции при анестезията.

Епидуралното обезболяване има бонуси, но крие и различни рискове за раждащата и за бебето й. Жените, които искат да избегнат тази анестезия, могли да потърсят клиники и специалисти, които са твърдо “За” принципите на естественото раждане.