Как работи
Различавайки „своето” от „чуждото”, имунната система унищожава и отстранява променените клетки, които не изпълняват своите нормални функции, както и възникнали в организма туморни клетки. Нормалното функциониране на имунната система осигурява на организма добра защита срещу инфекциозните заболявания, а при възникване на болест – излекуване, при условие че е приложено адекватно медикаментозно лечение. Приложението на ваксини срещу масово разпространени инфекциозни заболявания като вариола, туберкулоза, дифтерия, коклюш, детски паралич, тетанус, а в последно време и срещу хепатит А и В, морбили, рубеола и др. намали до минимум заболяемостта от тези болести в развитите страни, а в световен мащаб доведе до изчезването на вариолата.
Поглед отвътре
Имунната система на човека е съставена от органи, тъкани и специфични клетки и молекули. Основни органи на имунната система са тимусът, костният мозък и лимфните възли. Последните са разпръснати из целия организъм, като особено значение имат лимфните струпвания на местата, където организмът се среща с патогените на външната среда – например в гърлото, апендикса, Пайеровите плаки в червата и пр.
Слаб имунитет
Недоброто функциониране на имунната система означаваме с термина „имунен дефицит”. Сред населението синоним на това понятие е добил изразът „слаба имунна система”. Дефицитът в имунната система е вроден (генетично обусловен) и придобит (след приложението на имуносупресивна терапия, облъчване, изгаряне, недобро хранене, при болни със злокачествени заболявания и др.). Освен това той може да бъде дефицит на клетките на имунната система, на молекулите, които участват в имунния отговор, или комбиниран. Имунният дефицит се манифестира с често повтарящи се бактериални и вирусни инфекции. Много разпространен е терминът „срив на имунната система” – понятие, което се свързва с особено драстични промени във функциите на имунната система, наблюдавани след тежки операции, химиотерапия, лъчелечение, изгаряния, засягащи обширни части на тялото, имуносупресивна терапия и пр.
Силен имунитет
Обратен на понятието „слаба имунна система” е терминът „силна имунна система”. До голяма степен той се използва от хората като синоним на състояние, при което има повишена невъзприемчивост към често срещаните в обществото инфекциозни заболявания. В медицинската практика няма аналог на този термин. Предпочита се да се говори за „адекватна реакция” към определен инфекциозен агент, тъй като твърде силният имунен отговор понякога също може да причини болестно състояние. Например твърде „силният” и качествено променен имунен отговор към собствените антигени също може да бъде причина за особен вид заболявания, известни с общото наименование „автоимунни болести”.
Прочетете още: Раждане без план - неповторимата история на една майка
При тях определено има и нарушения във функциите на имунната система. Тези болести могат да засегнат отделен орган или група от органи, което обуславя и пъстрата клинична характеристика, свързана с най-разнообразни симптоми в зависимост от ангажирания орган. Диагнозата и лечението им изисква намесата на широк кръг от специалисти в различни области – интернисти, ревматолози, невролози, нефролози, кардиолози, педиатри, клинични имунолози и пр.
Диагноза
Важно значение за поставянето на правилната диагноза както при имунния дефицит, така и при автоимунните болести имат имунологичните изследвания. Съвременната клинична имунология разполага с широк набор от такива тестове за характеризиране функцията на клетките на имунната система (Т и В лимфоцити, NK клетки), имуноглобулини, автоантитела, фракции на комплемента, цитокини и др. Резултатът от изследването е добре да бъде интерпретиран от лекар със специалност по клинична имунология, който в редица случаи може да препоръча подходящо лечение и да проследи състоянието на пациента в динамика.
Профилактика
Грижите за доброто функциониране на имунната система, а и на целия организъм започват още с раждането на човека и продължават през целия живот. Тези грижи включват стриктно наблюдение на жената през периода на бременността, профилактика на заболявания като високо кръвно налягане, гестационен диабет, хипотиреоидизъм, генетични аномалии и пр. Много важна е своевременната ваксинопрофилактика – още при раждането се поставят ваксини срещу туберкулоза и хепатит B. В послеродовия период е от голямо значение правилното хранене на новороденото – за предпочитане с майчино мляко, а при невъзможност майката да кърми – изкуствено хранене с храни, препоръчани от специалист педиатър. С оглед да се избегнат инфекции, новороденото трябва да се гледа предимно от майка си и от ограничен брой възрастни (баща, баба). Не трябва да забравяме, че при бебето собствената имунна система започва да функционира достатъчно добре едва 6 месеца след раждането. Трябва стриктно да се спазва имунизационният календар и да се поставят всички предвидени в него ваксини. Изключение се прави само в случаите, когато детето е болно и трябва да се изчака неговото оздравяване. Ваксинопрофилактиката е важен елемент в превенцията на инфекциозните заболявания. Доброто хранене, разходките на чист въздух, гимнастиката, излагането на части от тялото или на цялото тяло на новороденето за кратко време на действието на слънчевите лъчи са важни фактори за развитието и функционирането на имунната система.
Клиничен имунолог
Консултация с клиничен имунолог се налага при всички случаи, когато детето често боледува от инфекциозни заболявания. По негова преценка трябва да се направят изследвания, характеризиращи състоянието на имунната система. При възникнал проблем той може да назначи и подходящо лечение. Клиничният имунолог консултира и в случаите на предполагаемо автоимунно заболяване. В комплекс с клиничната симптоматика назначените от него изследвания ще потвърдят или отхвърлят тази диагноза.
.jpg)
