Въпросът е основателен, особено ако никога не сте държали бебе в ръцете си. Малки, нежни, прозрачни – миниатюрните същества изглеждат като че ли всичко може да ги нарани. Това обаче е измамно – те издържат много. Наистина ли не може да им се случи нищо? Не се страхувайте! Бебетата обичат да ги държат здраво и сигурно.


От една страна, бебетата са доста издръжливи. Само си помислете при раждането през какъв тесен тунел е трябвало да се промъква детето ви. Който преодолява това без особени щети (с изключение на някоя и друга цицина или драскотина), не може да е много “чуплив”.

Разбира се, бебетата са мънички – с техните средно 3.500 кг те могат да се поберат върху една по-голяма мъжка ръка. А наистина са и безпомощни. Размахват ръчички и крачета, бързо губят равновесие дори в легнало положение.
Трябва ли обаче малкото човече
да бъде увивано едва ли не в памук?
Отначало майките и бащите се страхуват от собствената си сила. Съветът на специалистите към новоизлюпените родители е да не се отнасят към бебето си като към рохко яйце, тъй като то е по-стабилно, отколкото всички си представят. Например костите му са много по-гъвкави и еластични в сравнение с костите на възрастните. По-точно – в началото костите са съставени предимно от хрущялна тъкан, която постепенно се минерализира и се втвърдява чрез “тренировките”. С това се обяснява защо бебешките кости едва се забелязват на рентгеновите снимки и могат да се различат само с помощта на ултразвук.

Така че не се страхувайте, ако неволно хванете по-грубо ръката на детето или я дръпнете по-силно. Разбира се, това няма да му хареса, но по принцип не може да го нарани.
Зарежете кадифените ръкавици! Бебетата предпочитат да ги докосват осезаемо. Вместо да хващате плахо и колебливо малкото си съкровище, по-добре е да използвате здрава хватка, която създава
чувство на сигурност
Всяко докосване носи важна информация за бебето и сигнализира, че сте до него и го държите. Колкото по-ясно то усеща това, толкова ще е по-спокойно.
Единствено уязвима от бебешкото тяло е главата. През първите седмици на живота тя се клатушка насам-натам. Не е чудно, като се има предвид, че тежи ¼ от теглото на тялото. Мускулите и гръбнакът още не са така тренирани, за да могат стабилно да държат тежката глава. Затова важно е при вдигането на бебето винаги да подкрепяте главата му. Най-добре е да го повдигате на една страна, така то може по-добре да се повдигне заедно с главата си. При това напълно достатъчно е да поддържате леко главата в тила с палеца и някой от пръстите си.
По принцип повечето родители интуитивно постъпват правилно, като поемат бебето под мишниците, когато го вдигат. Най-сигурно е бебето да се държи легнало по корем на маминото или татковото рамо.
На около 8–9 седмици бебето държи само главата си. Тогава мама и татко могат постепенно да се откажат от щадящите хватки.
Не забравяйте обаче, че и
фонтанелите са чувствителни
Там, където черепните кости се срещат една с друга, се намира “отвореното” място. Към него родителите се отнасят с особено внимание. Действително фонтанелите се нуждаят от защита, но тъй като това е добре известно, обикновено с тях не се случват злополуки.
От друга страна, бебетата са доста чувствителни – не в смисъл на “чупливи”, по-скоро на “нуждаещи се от защита”. Колкото и издръжливо да е бебето на външен вид, психиката му е много крехка. Първите три месеца са страхотно напрегнати за него. През това време то донякъде се научава да приема многото дразнения. За бебето всичко на света е ново – хора, шумове, студ... Ако му се струпа повече от всичко това, то
бързо се преуморява
В този смисъл би трябвало да се отнасяте с малкото като с рохко яйце.
 В началото разхождайте бебето не повече от час на ден, и то по тихи странични улички или в паркове и градинки, където е по-спокойно.
 Включвайте радиото и телевизора само когато детето действително слуша или гледа. Бебето се радва на приглушени шумове, които познава от майчината утроба.
 През първите месеци са му достатъчни 5–6 нови лица – на бабите, дядовците и някоя и друга леля. Всички останали може да го посещават по-късно, най-добре след 4-ия месец.
 Осигурявайте опора на бебето. Без нея ще се чувства зле, тъй като в утробата е свикнало да бъде натясно. Не е чудно, че безбрежността на света около него отначало го прави неспокойно. Затова колкото повече ограничения усеща, толкова ще е по-добре. Опора дават например не много стегнатата пелена, малката люлка или кенгуруто.
 Въвеждайте постепенно бебето в ежедневието си. Не обикаляйте с него магазините, не го водете в задимени и шумни кръчми или на дълги пътувания. Природата се е погрижила поне за известно време и повечето млади майки да не изпитват потребност от развлечения. С повече такт можете да спечелите и таткото за каузата – да прекарва приятно свободните си часове в уютната домашна обстановка. 

Павлина Желева
психолог